Дни на София във Виена бяха проведени от през месец ноември тази година. Екип на БНТ е на мястото на събитието, снима филм за него. Излъчи го в неделя, 11 декември, от 13.20 часа под описателното заглавие "Дни на българската култура във Виена". Документалният филм трае 30 минути. Желанието му е да представи атмосферата, настроенията, събитията и срещите, случили се през този български ноември в австрийската столица. Редят се интервюта и кадри преди всичко от концерти: на триото Теодосий Спасов, Петър Миланов и Пейо Пеев, на "Мистерията на българските гласове", на танцовия ансамбъл "Средец", на формацията "Антони Дончев Jazz Bend", на "Софийски солисти" с Мила Георгиева, на женския хор "Космически гласове от България", на квартета за класическа музика "Интро" и на ансамбъл "Странджа"; а Стефан Камиларов, син на българските музиканти проф. Емил Камиларов и Дина Шнайдерман, бе показан как получава Почетния кръст на Република Австрия в присъствието на българи, живеещи във Виена, на наши и австрийски официални представители. Изявите на художниците бяха също проследени субтилно, сиреч изтънко: фотоизложбата "Софийски импресии", интервю с живеещия във Виена художник Стоимен Стоилов, експонирал свои картини в рамките на Дните, платна от фондовете на австрийския любител на български майстори Хервиг Хадвигер под надслов "Българско съвременно изкуство". С особено внимание бяха излъчени официалните лица: бившият министър на вътрешните работи, сега председател на австрийския Съюз на пенсионерите и на Австрийско-българското дружество Карл Блеха, бе сниман как влиза, как се здрависва и какво казва, българският министър на външните работи Ивайло Калфин също не бе изпуснат, в обектива се появиха още и Ина Килева - заместник-министър на културата, както и Нина Чилова - председател на парламентарната комисия за култура. Австрийският федерален президент д-р Хайнц Фишер, други ръководители на официални институти - федерални, виенски... Въобще обсесията, която държи втренчени журналистите от държавната телевизия БНТ във властта, беше продемонстрирана и в този филм. Той показа още момент от постановката "Мармалад" на Теди Москов, интервюта с българи във Виена, заявили готовност да участват във всякакви прояви, популяризиращи и създаващи друг образ на страната ни; оплакаха се обаче, че в тази посока се прави малко... На пръв поглед подробно и пълноценно информационно филмче, обаче не: за това, че във Виена са присъствали български поети и писатели и по достоен начин са представили страната ни, не чухме дума и можехме да разберем единствено от снимка на Мирела Иванова в авторитетния австрийски вестник "Die Presse", мернала се за миг в кадър (ако я познаваме, разбира се). А участвалите съвсем не са безизвестни имена, включително и за тукашното индиферентно към литературата медийно пространство: освен Мирела Иванова, с нея са и Николай Кънчев, Георги Господинов, Владимир Зарев, Деян Енев, Тодора Радева, Алек Попов, постигналият шумен успех в Австрия Димитър Динев (макар че дали може да се каже за някого, че е български писател, ако не пише на български език, а на немски, както в случая?) Литературната среща е от 11 до 13 ноември, също е част от българските културни дни, би могло поне нещо да се изрече. Не би, за Българската национална телевизия съвременната българска литература е сляпо петно...
Е, можем да кажем, че, за разлика от универсалния език на музиката и живописта, литературата е по-спънато в комуникацията изкуство. Но все пак се е състояла, "Литературен вестник" ни разказа. Имало е дискусии, имало е спорове, имало е съгласия и несъгласия... Едно взаимно опознаване, на всичко отгоре с много важно представяне - на сборника "Europa erlesen-Literaturschauplatz. Bulgarien Prosa". Норберт Рандов пък е говорил за живота и поезията на Александър Геров. Но за всичко това ни стон, обаче разните там представители на властта в преден план, най-начело...
Защо така? Според мен, като оставим настрана фиксацията на някои журналисти от БНТ във/към властта, има една обществена нагласа, която тихомълком се попива и от медиите - стопяващата се четяща публика не само в България, в цял свят. Все по-голяма част от хората все по-малко четат, все по-голяма част от хората все повече гледат, затова в конкуренция с другите изкуства литературата се оказва девета дупка на кавала. Кой да се интересува от нея, когато четенето е усилие; е доста по-изискваща културна рецепция от гледането? Да си писател повече не е престижно, Александър Кьосев добре напипа промяната. Музика, танци, живопис, власт - всички те се възприемат по-леко, по-лесно от литературата, затова тя е изтикана на заден план. В епохата, в която всеки пише, а никой не чете, да излъчваш репортаж за писатели си е чисто и просто похабяване на телевизионно време. И без дори да осъзнаваш това, търчиш да снимаш концерти, оставяйки литературата самотна да си говори сама на себе си.
Митко Новков
Петък,
ранна утрин
