Спомняте ли си "Сексуалният живот на Катрин М." - книга, която излезе във Франция през 2001 година и събуди скандал, отекнал и в други страни? Три години по-късно тя се появи и в България, макар че отзвукът, който получи, доказа по-скоро невъзможността да се провокира изобщо някакъв отзвук с литературен текст. Сега обаче се появява първият "женски скандал". В нашия случай авторката е предпочела да скрие истинското си име, но двете различни версии, в които то се е появявило (Йорданка на първата срещу Йордана на последната страница) подсказват неговия условен характер на псевдоним. Впрочем играта на именуване в цялата книга е съзнателно лесна, назоваванията са плитко кодирани и очакват с готовност да бъдат разкрити.
Изкуствоведката Катрин Миле шокира Франция с безпардонната откровеност на начина, по който разказа своя тъй наречен "интимен" живот. Българката Йорданка М. (също човек на хуманитарното знание, както става ясно от текста) прави същото. Само че има разлика между френския и българския модел на интимност. Във френския вариант сексуалността е изобразена като "гола" еротика, хиперболична чувственост, преминала прага на нравствената чувствителност, самозатворена, самозадоволителна, парадоксално изолирана от другите области на психичната икономия. В нашия вариант изглеждат опазени следите на една доста традиционна, дори патриархална чувствителност, еротиката не може да бъде откъсната от най-консервативните хипостази на моралната норма: отношението към дома, семейството, работното място... Женската сексуалност е фиксирана в двете традиционни позиции: Любовница и Съпруга; именно непрекъснатата, ожесточена борба между тях поражда напрежението в сюжета на тази книга. (Чудя се дали да не я нарека роман? Това определение очевидно се радва на голямо пристрастие от страна на българските писатели.) Всъщност книгата е типичен представител на онзи вид, за който все още нямаме изобретени жанрови определители. Тя очевидно (и даже натрапливо) представля спомени - от онези, които съвестният човек записва в бележници и тетрадки. От втора страна, има ясно изразен автобиографичен характер; бихме могли да говорим за "дневник". От трета страна, присъства фикционалното: то е в стремежа към сюжетна организация на мемоарния текст, в пластта на мистификацията, във всички литературни влияния, които се наслояват в съзнанието на дългогодишния професионален "хуманитар". Не на последно място ще спомена и пласта на нравственото послание. Авторката не просто споделя и забавлява; нейният текст има много силно желание да разкрие морални истини, да внуши своето преживяване като неизбежна норма на женското в едно общество, което споделят всички читатели. Впрочем трябва да кажа "читателки", защото предговорът ясно посочва задачата да се провокира нещо като "нова история за търсенето на Светия Граал - историята на жените от моето поколение за търсенето на любовта". В този момент вече няма как да не кажа, че книгата е сексистка. Голяма работа, ще ми отговорите, такива са поне половината книги в българската литературна история. Не, не ме разбрахте: това е първата книга, в която сексизмът не е насочен срещу жените, а срещу другата част на човешкото общество. В този смисъл тя не може да бъде "женска книга". Ще се опитам да дам някакъв пример за това си твърдение. Героинята, която е преди всичко Любовница и, разбира се, мрази законната Съпруга на своя Любовник-който-не-иска-да-бъде-неин-съпруг, никога не си задава въпроса как се чувства Онази Жена? Каква е нейната болка в една очевидно (и колективно) травматична ситуация? Презрението към Мъжа се превръща в незачитане на Другия - независимо дали той е мъж, или жена. Все пак книгата си заслужава да съществува. Тя е като онзи цъфнал бодил, нарисуван върху корицата.
Милена Кирова
Думи
с/у думи
Йорданка Минева. Чувствата. Срок на годност. Издателство Сонм, С., 2005
