Асен Григоров, фланьорът Безразличието му е само външно. Валтер Бенямин Сутрешният блок на БНТ претърпя много перипетии. Най-вече с конкуренцията: в bTV и в Нова телевизия хвърлиха много сили, за да превземат сутрешния ефир; и в значителна степен съумяха. Човек само трябваше да се вгледа във вестниците и техните цитирания: много повече от bTV, малко по-малко от Нова телевизия, най-малко от БНТ. Само че така беше доскоро, нещата вече са променени. И са променени заради Асен Григоров, поел в ръцете си "Денят започва" - като водещ и редактор. (Което още веднъж показва/доказва, че телевизията, в отличие от вестниците, е медия на персони, на личности. Колкото повече личности в една телевизия, толкова по-добра е тя.) В тежко съперничество с вече наложили се тв фигури като Георги Коритаров и Николай Бареков, той успя да издърпа сутрешния блок на националния канал, да го превърне в гледаемо и интересно предаване. За разлика от тях двамата обаче, подхождащи доста по-експресивно, а понякога дори агресивно към своите гости, Асен Григоров съвсем не вдигна "Денят започва" на крака с бурни емоции, с анти- или про-политически патос. Неговият подход е съвсем друг, бих го нарекъл по примера на Бенямин фланьорски. В полето на телевизионното говорене за политика той е дендито, изисканият джентълмен, комуто не са нужни емоции и агресии, за да добие каквото си е наумил, а по-скоро стига до него с шляене, с лека ирония; без да се усетят и събеседникът му, и зрителят накъде точно ги води. С небрежно пъхната в джоба ръка, с тих, дори леко безразличен тон. Силно се видя това при дебата между партийните кандидати за кмет на София: едно неглиже водене, с усет за мярка и защита на достойнството - както собственото, така и на другия. Асен Григоров не е подигравчия и бъзикчия като Николай Бареков, за когото политическото е важно само дотолкова, доколкото обслужва медийните му интереси; нито е нормативист и морализатор като Георги Коритаров, според когото лицедеите на политическото не са на висотата на идеала, какъвто е то; той е по-умерен, по-събран, по-сдържан и поради това доста по-обективен спрямо политическото и политиците. Ако прибегнем до школите и личностите в древногръцката философия, той е ироник в смисъла на Сократ, както Николай Бареков е киник в смисъла на Диоген, а Георги Коритаров - стоик в смисъла на Марк Аврелий. При него политическото не е обречено търсене с фенер в ръка, нито е нещо, което не можем да достигнем, ала без да се обезкуражаваме заради това; то е обект на майевтика, на израждане, на което трябва да му се даде възможност да се роди и на което трябва да помогнеш да се роди. Но някак не-участнически, без-участнически: именно като фланьор, не като герой и актьор. Едно джентълменско поведение, убедено, че у другия отсреща винаги има какво ценно да се намери, а талантът е единствено да го оставиш само да се изяви. Ей-тъй, шляещ се: тук вметнеш въпрос, там подадеш реплика и хоп - ето го, насреща иде... Заради това например и "Пресклуб"-а в петък: една компания от фланьори, блуждаели през седмицата из политическото, които днес го подпитват, за да си каже. Самостоятелното шляене се събира, но това не го прави общо, нито общност, само подпомага фланьорстването из политическото на всеки сам за себе си да изпълни "бдителността на един наблюдател, който не (го) изпуска от очи..." Ала без претенции към него, нито пък насмешки: то просто е един пасаж, едно поле като всички останали пасажи/полета, в които се движа и които ми/ни дават възможност простор да се движа/им. Като първично е не пасажът/полето, първично е движението. С други думи: първично е журналистическото, не политическото; политическото е в услуга на журналистиката, не обратното. Тя не е антиномична на политическото, както при Николай Бареков, нито му е вторична, както при Георги Коритаров; тя е нейното първично. Асен Григоров е сред малкото (ако не е и единственият) български журналисти, за които журналистиката е по-важна и по-напред от политиката; според които не първата служи на втората, а втората на първата. Като в дадения случай това се отнася за журналистиката, но е в сила и за всички други професии. Асен Григоров е тв журналистът на онези българи, според които професията на политика е вторична и е в услуга на всички останали професии. Политическото не като нещо, от което зависи животът ни, а като нещо, което подпомага живота ни. През/из него фланьорстваме, а живеем и работим съвсем другаде - не там, където е то. Но не сме към него безразлични, само сме по джентълменски благосклонни.
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин ![]() |