Балерината - подарък от Небето | |
На 20 ноември навърши осемдесет години живата легенда на руския балет - Майа Плисецка. Безчет са суперлативите за нейното изкуство. Измежду поклонниците на нейния талант са най-известните личности на XX век, самата тя е едно от лицата на столетието. Вдъхновила е шедьоври в поезията, музиката, живописта, модата и творци, като Вознесенски, Шчедрин, Марк Шагал, Пиер Карден.За нея са поставяли най-велики хореографи - Ролан Пети, Бежар, Алберто Алонсо, а от момента, в който я е видял Робърт Кенеди (с когото е астрален близнак), не пропуска нито един неин рожден ден, без да й изпрати скъпоценен подарък. Самото име Майя Плисецка многократно е надхвърлило границите на класическия балет и се е превърнало в синоним на изначалния танц - нейното изкуство никога не се е изчерпвало с майсторски изпълнени комбинации от движения. Всяко едно нейно движение поражда безчет асоциации, картини, звуци. За една от емблемите на изпълнителския й почерк - "Умиращият лебед", се казва, че танцът й изглежда парадоксален - той рисува не само лебеда, но и пейзажа, а движенията на ръцете изобразяват и крилете, и струящите води, и плясъка на вълните, и предсмъртния трепет; самотната, осветена на сцената фигура носи и пресъздава романтичната живописна атмосфера на танца. И наистина, при цялата уникалност на природата й, като че ли най-фрапираща е крайната емоционална наситеност на всяко едно движение, способността му да поражда безброй асоциации. В изкуството е почти невъзможно да се постави частицата "най", но за Плисецка тя би изглеждала съвсем естествена. Къде е тайната на това непресъхващо обаяние? Безброй страници са посветени на анализа на нейния талант - въпреки различните и често противоречащи си тълкувания, единодушно се отбелязва, че дори и да не е академически издържан, нейният танц е съвършен. За балерини като Надя Павлова и Силви Гилем се казва, че са преобразили класическия балет, като са наложили свръхданните като стандарт. Малцина от днешните ценители знаят, че първият революционен прелом на стила в женското танцуване е дело именно на Плисецка. Високо повдигнатият крак, разсичащият въздуха скок, стремителните въртения, гъвкавият корпус, удивителните ръце се налагат като пример за подражание, а впоследствие и като стандарт именно от Плисецка. Търсенето на свой прочит, намирането на неизползвани пластически решения, експериментаторският дух са също важна част от облика на тази изключителна балерина. Но може би измежду всичките качества, с които природата щедро е надарила тази жена, е нейният характер - непокорен, независим, дързък и толкова силен, че не се е сломил пред нито едно от предизвикателствата и препятствията, с които е бил изпълнен животът й. Родена в семейство с богати театрални традиции, измежду които знаменитият танцьор и педагог Асаф Месерер и прочутата с виртуозността си балерина Суламит Месерер, за малката Майа постъпването в балетно училище е напълно естествено. При все това, преди кандидатстването въобще не се е занимавала, нито пък е проявявала някакви специални интереси, освен че е била необикновено живо и пъргаво дете, чиято втора природа е движението. "Не се спирах нито за минута" - спомня си по-късно балерината. Малката Майа не е впечатлила с нещо особено комисията до момента, в който един от членовете й не я е накарал да направи поклон. Бъдещата прима се поклонила с такова достойнство, с такава горда грация, че всички от строгата комисия единодушно решили да я приемат, защото така царствено може да се покланя само родената балерина. И до ден-днешен Майя Плисецка е категорична, че колкото и да се е развил балетът, едно дете не трябва предварително да се занимава и изкуствено да развива данните си. "Може и да съм старомодна, но предпочитам подбора на природата пред усърдието и старателността." Известен е триумфалният път на световноизвестната прима, но като се вгледа човек в нейното израстване през училищните години, настръхва от ужасите, с които се е сблъскала като дете. През 1937 г. бащата е арестуван и безследно изчезва. Година преди това е в немилост, изключен от партията, оставен без работа и доведен почти до лудост. Ненадейно, след месеци проточил се трилър, семейството получава покана за кремълската трибуна по случай първомайската манифестация, Майа тържествува и се чуди коя рокля да си облече. "На разсъмване, броени часове преди първомайския празник, стълбата заскърца под чугунената тежест на внезапни стъпки. Идваха за баща ми. Тези арести на разсъмване са многократно описвани в литературата, изиграни във филмите, на театралната сцена. Но да се изживее наистина това, повярвайте, е много страшно." Чак през 1989 г. Плисецка научава, че баща й е убит на 7 януари 1938 г. Това е само началото на кошмара, през който трябва да премине детството на балерината. На следващата година изчезва майката Рахил. Лелята Суламит трябва да впрегне цялата еврейска комбинативност, женски чар и влиятелни познанства, за да прехвърли току-що родилата Рахил от ГУЛаг в Казахстан и да спаси дванайсетгодишната Майа от сиропиталище за "деца на народни врагове". Лятото на 1939 г. Майа пропътува с влак сама разстоянието от Москва до казахстанския град Чимкент, за да се види с майка си. Започва Втората световна война, балетното училище е евакуирано. Поради грешна информация Плисецка се оказва в Свердловск, вместо в Куйбишев. Година и половина е на ръба на оцеляването, времето й минава в редене на опашки за прехрана и ... никакъв балет. Изпитвайки панически ужас, че още малко и престоят й ще бъде фатален за нейното бъдеще, тя се решава на отчаяния ход да се върне в Москва, като за целта трябва да мине през фронтовата линия сама, без документи, без разрешително. Оказала се отново в балетната зала, Майа се нахвърля на работата си с ожесточение и през 1943 г. завършва училището с отличие. "Войната продължава - пише в спомените си тя - но сега пред мен е моята собствена война. За място в живота." След преживяното в детството, след преодолените неволи, стъпила на прославената сцена на Болшой, няма ни земна, ни небесна сила, която да я отклони от триумфалния й път. Сред въпросите, които поражда изкуството на Майа Плисецка, следва да се зададе и този: колко талантлив трябва да е човек, за да устои на всичко това и да не се срине. Един от ранните филми за Плисецка - "Балерина", свършва, като представя творческите й превъплъщения в поклони: в традиционните реверанси на екрана се появяват всичките и героини - гордата Мехмене Бану, веселата Китри, пламенната Зарема, нежната Одета, коварната Одилия, царствената Аврора, темпераментната Лауренсия. Всички те се привеждат в грациозни поклони, възкресявайки в паметта множество артистични проявления на прославената прима. Тази вълшебна поредица напомня за празника, в който тази изключителна актриса превръща всеки свой спектакъл. Плисецка никога не е танцувала в кордебалета, тя веднага излиза на сцената като солистка. Още след първите солови изяви името й набира лавинообразна популярност. В балета "Дон Кихот", който впоследствие ще се превърне в едно от най-ярките й завоевания, тя преминава през всички солистични роли. В известната вариация в четвърто действие, преди изпълнението на примата, тя имала такъв огромен успех, че след нея било трудно да се овладее вниманието на зрителите. За изпълнението на ролята на Уличната танцьорка от първо действие забележителният балетен диригент Юри Файер казва, че по-добра от Плисецка не е виждал. След една година идва и първата централна роля на Раймонда от едноименния балет, след което е повече от ясно, че Плисецка е сред водещите балерини на Болшой. Следващата роля - Одета-Одилия, се оказва не просто решаваща, а емблематична за творческия облик на Плисецка. В далечната 1947 г. двадесет и две годишната прима създава образ, който променя коренно всички предишни интерпретации и се налага като образец. Днес малцина си дават сметка, че вълнообразните, до невъзможност пластични, все по-забързващи се движения на ръцете, създаващи асоциацията с плуващ лебед, характерните лебедови пози са изобретение именно на Плисецка. След появата й чудото на превръщането на девойката в лебед се извършва пред очите на зрителите с пластически средства. Тази роля балерината изиграва над 800 пъти в продължение на тридесет години, с нея триумфира в десетки градове по всички краища на земното кълбо. С горчива ирония примата споделя: "Кой ли важен гостенин не гощаваха с моето "Лебедово езеро". Въпреки нарастващата слава, въпреки многобройните роли и успехи, името на Майа Плисецка до 1959 г. е извън списъците за гастроли. Бунтарският характер, откритият темперамент, гордото съзнание за собствения талант и, не на последно място, многото роднини в черните списъци на КГБ спират задълго полета към световните сцени. На често задавания въпрос защо не е останала зад граница, с типична за Плисецка чистосърдечност и откровеност отговаря: "Заради мъжа ми, композитора Родион Шчедрин, заради това, че не мога да лъжа, и заради сцената на Болшой, от която не бих се лишила". Въпреки утвърдената слава на класическа балерина, тя е личността, която с неизтощима енергия прокарва пътя на първите модерни творби в закостенелия съветски репертоар. Известно е с каква всеотдайност се е борила за ролята на своя живот Кармен. Балетът е поставен специално за нея от кубинския хореограф Алберто Алонсо, а Родион Шчедрин оркестрира операта на Бизе. Майа Плисецка е първата руска балерина, за която световноизвестни хореографи, като Ролан Пети и Морис Бежар, поставят - и двамата са запленени от нейния огромен талант."Когато за първи път видях в Париж Майа Плисецка в "Лебедово езеро", тя прониза сърцето ми - спомня си Ролан Пети - това беше любов от пръв поглед и аз съм й верен и досега." Бежар казва, че характерът на нейния танц е едновременно класически и съвременен; и че Плисецка въплъщава в себе си тази хореографска дълбочина, която винаги той самият търси в творчеството си. Когато Плисецка вижда за пръв път "Болеро" на Бежар през 1974 г., си казва, че този танц трябва да стане неин. Световноизвестната прима е толкова впечатлена, че е съгласна да приеме факта хореографията да не е правена специално за нея. И тя пише лично на Бежар, че направо се е разболяла по неговата творба и повече от всичко иска да я изтанцува. След една година получава предложение от знаменития хореограф за съвместна работа, на което отговаря: "Съгласна, съгласна, съгласна, съгласна!". Плисецка се озовава в Брюксел, където за една седмица трябва да разучи порядъка. Времето е малко, а хореографският език - съвършено непознат. Плисецка е в паника. "Даже натренираните Бежарови танцьори се объркват, а какво да кажа аз след всички лебедови езера и спящи красавици. Сън не ме хващаше, повтарях си, че съм идиот и бях готова да се откажа." Бежар предлага изход от ситуацията - да застане зад зрителските места и с помощта на джобно фенерче да подсказва смяната на фигурите: рак, слънце, риба, котка, ориента, самба... С такъв суфльор страховете на балерината изчезват. Танцуваща, вторачена в подсказващия Бежар, погледът на Плисецка придобива особена магнетичност, която придава на пластиката ритуален молитвен характер. Публиката пощурява по това изпълнение, без да осъзнава причините за този магнетизъм. Днес Майа Плисецка е балерината с най-дълъг и най-успешен път, балерина, приживе прекрачила в легендата. Но животът й е пъстър и конфликтен като на героиня от роман. Зад хилядите почитатели, цветята, оглушителните аплодисменти стоят всички възможни подсечки, които държавната тоталитарна машина и театралната злоба могат да създадат. Зад всяко творческо постижение стои борба, ежедневна борба и необятен по мащабите си талант. "Какво понесох за преживения живот, с каква философия? Най-простата. Проста като капка вода, като глътка въздух. Хората не се делят на класи, раси и политически системи. Хората се делят на добри и лоши. Само това. Кръвожадни революционери, въодушевено кълнящи се, че на смяна на лошите хора най-накрая идват добрите - и на свой ред убивали, крали. Във всички векове лошите са били повече, много повече. Добрите винаги са изключение, подарък от Небето." В тези думи на Майа Плисецка се крие и същността на нейната личност и творчество - подарък от Небето.
Мария Русанова
|
Майа Плисецка на 80 години
|