Право в сърцето
Гледах "Лейди Зи" със закъснение, но пък не помня откога не бях изпитвала национална гордост заради филм - въодушеви (през сълзи) чужденците в Киев, а за някои той бе изобщо първа среща с нашето кино.
Историята на ербап момичето Златина - от дома за изоставени деца, през софийското стрелбище до бардака и автогарата в Солун - е разказана/изпята на нейното бебе от баща му Лечко (Павел Паскалев). Именно през неговите спомени гледаме как двамата от деца (Ванина Червенкова и Исус Бориславов) растат заедно из мизерията, насилието и камарите безсмислени дарения за дома, а той все подире й се влачи като фанатичен Ромео-воайор. Златина (лейди Зи - от лейди Ди) е феноменално точен стрелец. Колкото е чепата, толкова е и добричка - ще подари на съучениците си плюшените играчки, спечелени на стрелбището (но една ще си остави като амулет докрая), ще приюти Лечко в софийското стрелбище (където изнемогва от страст по своя шеф Найден), ще даде последните пари (откраднати от него) за храна в дома... Златина, подобно на Магдалена в "Черната лястовица" (1997), е трагичен боец. Само че тук става дума за циганка, припознала себе си като българка (и отказала да приеме майка си по тази причина), но всъщност самата ражда циганчето на Лечко в мултиетническата ни държава на далавери и тъмни босове (Руси Чанев), а решението е взето жестомимично в солунски затвор...
"Лейди Зи" събира моралните неспокойства на експериментатора Дюлгеров от последните десетина години: интелектуализиране на етническата параноя ("Черната лястовица", със съсценариста Светослав Овчаров), кодиране на житейската амбивалентност ("Пясъчният часовник", 1999, по разказа на Петрушевска "Случаят в Соколники"), документализиране на проститутски любовни сола в затвора ("Хубава си, мила моя", 2004). Но този филм, независимо че притежава най-значимото от Дюлгеровото киномислене, полемизира собствения му статут на рационалист. С автентизма на историята и изпълнителите (след професионалните актриси в "Хубава си...", сега в кадър са истински обитатели на домове за сираци) филмът се забива в подсъзнанието като неистов свредел. Макар че според мен Дюлгеров би трябвало повече да се довери на еуфорията на натуршчиците, както е сторил, прочее, Иван Бърнев - партнира им с бляскава поривистост, направо става един от тях.
Узнаваеми типажи, реалии и ситуации от нескончаемия български Преход се превръщат в уникално упражнение по собствената ни днешност: паметникът на съветската армия като хралупа за бездомни циглета, белите анцузи като символ на просперитета, отказът от рокля като реваншизъм за поруганата женскост и алената рокля като знак за събудена страст, стрелбището като изхвърляне на агресията, мутренският виц като афоризъм на арогантността, фолкпевица и полицай като лелеяни професии за децата от домовете...
Визия и звуци, мелодии и лица са орнаменти в солидна полифония от самоти, податлива на частична ерозия: от предвзетия (на моменти) диалог и от алогичността на някои ситуации (особено на финала с гъркинята). Но въпреки тях, въпреки дори обикнатата от Дюлгеров екранна логорея (тук в съвсем търпима доза), "Лейди Зи" стреля право в сърцето. Шоковата достоверност и (авто)ироничната спонтанност извисяват филма до поетичния автентизъм на "Авантаж" - един от фирмените знаци на режисьора. Колко пъти се мъчи ли, мъчи, а сега сякаш е успял да сътвори любов, нескопена от интелектуалното му свръхжелание.
"Лейди Зи" е филм със самочувствие.

Геновева Димитрова



От пръв
поглед

Лейди Зи, България, 2005, 96 минути, режисура и монтаж - Георги Дюлгеров, сценарий: Марин Дамянов и Георги Дюлгеров, продуценти: Владимир Ангелов и Георги Балкански, оператор - Радослав Спасов, художник - Ванина Гелева, музика - Мира Искърова и Христо Намлиев; в ролите: Анелия Гърбова, Иван Бърнев, Павел Паскалев, Руси Чанев и др.
Продукция на БЪРЪ филм, съвместно Бояна филм и БНТ, и със съдействието на Националния филмов център. Голямата награда от Сараево, "Златна Афродита" и награда за женска роля на Анелия Гърбова от "Любовта е лудост", Награда на публиката от Новия монреалски фестивал.
Разпространява БЪРЪ филм.