ДО:
Георги Пирински, Председател на Народното събрание*
ОТНОСНО: Законопроект за меценатството
Уважаеми госпожи и господа,
На 11 ноември 2005 г. Народното събрание разгледа и прие на първо четене Законопроекта за меценатството. Отбелязваме с учудване, че коментарите по философията на Законопроекта, предоставени неколкократно от Български донорски форум, дарителски и неправителствени организации при внасянето на буквално същия проектозакон през 2004 г. от група депутати от парламентарната група на Новото време, не са взети предвид и отразени в дискусиите на народните представители.
Още веднъж бихме искали да насочим вниманието ви към становището на долуподписаните организации и експерти и да предложим подкрепата си за изготвяне на законопроект, който е адекватен за нуждите на дарителите. Считаме, че отделен Закон за меценатството не е необходим в предложения от вносителите формат поради следните причини: Този законопроект почива на грешното предположение, че тези, които биха искали да подпомагат културата, биха го направили чрез държавни органи или каквито и да било други посреднически организации. Практиката показва друго: дарителите и меценатите създават свои фондации, галерии и т.н. и нямат нужда от посредници. Ако все пак горното предположение е вярно, вече съществуват държавни структури / фонд "Култура"/ и недържавни такива, които биха могли да изпълняват "посредническа" функция. Следователно не е необходимо създаването на нова структура.
Допълнителна държавна административна структура, която да налага сериозна намеса и контрол на държавата в регламентирането и развитието на една доброволна и изключително частна дейност като меценатството означава излишна бюрокрация на гърба на данъкоплатеца, която няма шанс да проработи.
Законопроектът за меценатството урежда дарителството в подкрепа на културата извън общата стратегия за развитие на дарителството и без да е взет предвид опитът на дарителите до момента и наличните изследвания за нагласите и нивото на благотворителността в България. Това предпоставя решаването на проблемите в областта на благотворителността "на парче" и противопоставянето на дарителите в областта на културата на благотворителни организации, подкрепящи други сфери (образование, спорт, социални дейности).
За ваше сведение и в подкрепа на горното становище прилагаме коментари на отделни текстове от Законопроекта, които аргументират нашата позиция. Очакваме, че коментарите ни и предложеното становище ще бъдат взети предвид.
1. Законопроектът използува определението "произведение на културата", което се дефинира чрез други, вече съществуващи понятия, регулирани в Закона за закрила на културата и Закона на авторското право. В световната нормативна уредба в областта на културата няма понятие "произведение на културата".
2.. В чл. 6 - 12 се разглежда създаването на Държавна комисия за подпомагане на културата. Държавната комисия дублира вече съществуващи държавни органи и регистри. Така например в чл. 8 (1) на Комисията се вменява водене на публичен регистър на организациите, подпомагащи културата. Публичен регистър на юридическите лица с нестопанска цел вече функционира към Министерство на правосъдието. Функцията на Комисията да контролира дейността на организациите, подпомагащи културата от своя страна, дублира дейността на държавни органи, които следят работата на юридическите лица с нестопанска цел изобщо и особено работата на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.
3. От чл. 20 до чл. 22 се урежда функционирането на публичен регистър на организациите, подпомагащи културата. Вписването в този регистър има задължителен характер. От чл. 22 става ясно, че предвидените стъпки по регистрация дублират почти напълно регистрацията на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза в Централния регистър на ЮЛНЦ към Министерство на правосъдието.
4. Чл. 31 излишно повтаря положения, уредени в ЗКПО и ЗОДФЛ.
5. Чл. 32 излишно конкретизира уреждането на договорните отношения между организацията, подпомагаща културата и меценатите въз основа на допускането, че дарителите и меценатите имат нужда от посредничество за своята дарителска дейност.
6. В чл. 37 се допуска, че "държавата може да подпомага и насърчава меценатите......". Формулировката е неясна и напълно недопустима за законов текст тъй като не урежда ангажимента на държавата към меценатите, ако такъв се смята за необходим.
7. В чл. 41 се урежда организирането на културно лото. Липсва каквато и да е аргументация за ексклузивно насочване на 50 % от приходите към културната сфера. Не са предложени изследвания, които да показват приоритетната важност на културната сфера в сравнение с образованието и социалните дейности. Затварянето на благотворителна лотария и директното й назоваван в полза на културата незабавно и ненужно ще противопостави културните организации на тези, които работят в други сфери. Функционирането на подобно лото може да се уреди чрез Закона за хазарта.
8. В §6 се предлагат данъчни преференции за меценатство по смисъла на Закона. При последните промени на ЗКПО бяха въведени и промени в механизма за отчитане на даренията, които настоящият текст на Законопроекта не отчита. Също така считаме за съобразно въвеждането на единно ниво на данъчните облекчения за всички сфери, които се нуждаят от дарителска подкрепа като култура, образование, социални дейности, здравеопазване и други. Готови сме да предоставим всякаква допълнителна информация, която би подпомогнала Вашата работа и оставаме на Ваше разположение за по-нататъшни дискусии.
Използуваме случая да ви информираме предварително за подготвяното съвместно от нас обществено обсъждане на Законопроекта, което ще се състои в седмицата между 28 ноември и 3 декември т.г. Надяваме се участието в него да бъде от интерес за Вас и да подпомогне работата Ви по Законопроекта.

С уважение,

Биляна Томова, доцент в катедра "Управление на социокултурните дейности" на УНСС; Весела Герчева, Директор на Българския донорски форум; Весела Христова-Радоева, главен експерт в Държавния културен институт към Министъра на външните работи; Вера Петрова, Директор на Асоциацията на културните мениджъри; Георги Чолаков, Управител на ГЕОПОЛИ ООД; Елица Баракова, Директор на Фондацията "Помощ за благотворителността в България"; Илияна Николова, Директор на Фондацията "Работилница за граждански инициативи"; Явор Койнаков, Директор на Евро-българския културен център


* Писмото е изпратено и до: Нина Чилова, Веселин Методиев, Любен Дилов, Атанас Мерджанов, Станислав Станилов, Бойко Ватев, Михаил Миков, Анелия Мингова, Ахмед Доган, Волен Сидеров, Петър Стоянов, Иван Костов и Борислав Българинов в качествата им на председатели и членове на постоянне комисии е председатели на парламентарни групи.