Вестник "Култура", брой 42, 2 декември 2005 г.


На 18 ноември 2005 в АТА център/ИСИ имаше презентация на Марио Рици. В началото художникът бе представен като един от най-интересните и привличащи силно внимание в артистичните среди автори през последните две години. Отбелязано бе, че сред няколкото открояващи се работи на настоящото Истанбулско биенале е произведението на Марио Рици - едночасов филм за ежедневието на баща и син обущари ("Мурат и Исмаил"). С откъс от него започна и самата презентация. Филмът сякаш буквално откликва на концепцията на биеналето, свързана, най-общо казано, с навлизане в дълбочина в града Истанбул и неговия живот. Беглият поглед би определил произведението просто като политически коректно. Постепенно обаче започва да се усеща разликата между фиксирането на част от действителността - разговор между угрижен баща и син пияница, и отношението на художника към тях, което е човешко, човечно, разбиращо. Докато Марио Рици разказваше за себе си, ми се стори, че открих разковничето на това отношение - в неговия бекграунд на психолог и фотограф. В променената днес практика на изкуството художниците се явяват от най-различни области на образованието и винаги е интересно доколко и как то влияе върху работата им. При Марио Рици това влияние се проявява в различна степен през годините. Например когато урежда извеждането на тежки психично болни на свобода за по един ден (1998-99 в Холандия); когато им раздава фотоапарати, интересувайки се от тяхната гледна точка - и този интерес се прехвърля върху нас: защо единственото живо същество в снимките им е птица, а всичко останало са детайли в близък план, предимно брави, ключалки, но и мивки, кранове, незнайни елементи на фокус или не?.. Фотографското изследване продължава и в други акции на художника - той раздава камери на любители, подарява им ги срещу снимки, всъщност срещу техния поглед към света, който за художника, а чрез него и за нас, е някак много ценен. Марио Рици твърди, че неговите работи са между изкуството и действителността. И това "местоположение" би било ясно, ако изкуството и действителността бяха ясно очертани и статични. Но не са. Те плуват, преливат се, разменят местата си и произведенията на художника отразяват това движение, попадайки ту повече в изкуството, ту повече в действителността. Например любовната история на кюрдска двойка, разпъната между законодателствата на две държави, стигнала до брак и меден месец чрез произведението на Марио Рици ("It will happen", 2002-2003, Германия), бидейки и сама по себе си това произведение... Диана Попова

На 18 ноември 2005 в АТА център/ИСИ имаше презентация на Марио Рици. В началото художникът бе представен като един от най-интересните и привличащи силно внимание в артистичните среди автори през последните две години. Отбелязано бе, че сред няколкото открояващи се работи на настоящото Истанбулско биенале е произведението на Марио Рици - едночасов филм за ежедневието на баща и син обущари ("Мурат и Исмаил"). С откъс от него започна и самата презентация.
Филмът сякаш буквално откликва на концепцията на биеналето, свързана, най-общо казано, с навлизане в дълбочина в града Истанбул и неговия живот. Беглият поглед би определил произведението просто като политически коректно. Постепенно обаче започва да се усеща разликата между фиксирането на част от действителността - разговор между угрижен баща и син пияница, и отношението на художника към тях, което е човешко, човечно, разбиращо.
Докато Марио Рици разказваше за себе си, ми се стори, че открих разковничето на това отношение - в неговия бекграунд на психолог и фотограф. В променената днес практика на изкуството художниците се явяват от най-различни области на образованието и винаги е интересно доколко и как то влияе върху работата им. При Марио Рици това влияние се проявява в различна степен през годините. Например когато урежда извеждането на тежки психично болни на свобода за по един ден (1998-99 в Холандия); когато им раздава фотоапарати, интересувайки се от тяхната гледна точка - и този интерес се прехвърля върху нас: защо единственото живо същество в снимките им е птица, а всичко останало са детайли в близък план, предимно брави, ключалки, но и мивки, кранове, незнайни елементи на фокус или не?.. Фотографското изследване продължава и в други акции на художника - той раздава камери на любители, подарява им ги срещу снимки, всъщност срещу техния поглед към света, който за художника, а чрез него и за нас, е някак много ценен.
Марио Рици твърди, че неговите работи са между изкуството и действителността. И това "местоположение" би било ясно, ако изкуството и действителността бяха ясно очертани и статични. Но не са. Те плуват, преливат се, разменят местата си и произведенията на художника отразяват това движение, попадайки ту повече в изкуството, ту повече в действителността. Например любовната история на кюрдска двойка, разпъната между законодателствата на две държави, стигнала до брак и меден месец чрез произведението на Марио Рици ("It will happen", 2002-2003, Германия), бидейки и сама по себе си това произведение...

Диана Попова