|
По повод юбилея Празненствата в чест на великата балерина са в разгара си. В Москва тече фестивал на балета на Майа Плисецка, а в Болшой театър е премиерата на любимия й балет "Кармен", специално възобновен за юбилея й. Не само родният театър, а и цял свят иска да поздрави Плисецка. Неотдавна от името на испанското кралско семейство й връчиха престижната награда "Астурийският принц" (плюс 50 хиляди евро). Вече я поздравиха в Литва, предстоят тържества в Токио, в Париж (в театъра на Пиер Карден), през февруари лондонският Ковънт Гардън организира гала-концерт в нейна чест. В Москва непрестанно организират за Плисецка приеми и тържества. Заводът за порцелан пусна в тираж 300 екземпляра колекционерска чинийка с нарисувана фигура на балерината. Но дните преди рождения й ден минават не само в празненства. Неведнъж тази седмица Майа Михайловна се отправя на работа в Болшой театър, за да репетира с трупата. На горната сцена на театъра Плисецка ловко отмерва ритъма с длани, разпалено танцува, показвайки на новата Кармен, Светлана Захарова, правилните пози и жестове - и побърква младежта (тълпата войници от балета) със забележки от типа "длъжни сте да бъдете като момчетата от сериала "Бригада". - На някои за юбилеите им подаряват диаманти и кожени палта, а на Плисецка - музика за спектакъл. За една от кръглите ви годишнини вашият съпруг Родион Шчедрин ви подари партитурата на балета "Дамата с кученцето". - Това беше най-хубавият подарък. И какво друго да ми подари, бижу ли! Шведи го подсетиха за това. В Гьотеборг танцувах "Чайка" и някакъв журналист попита Шчедрин: "Не ви ли е хрумвало да напишете музика за "Дамата с кученцето"?". И Родион се запали. - Споменахте, че класическите партии винаги сте изпълнявали с чувство за хумор. Може ли да обясните как изглежда хумористично, според вас, Одета от "Лебедово езеро"? - Трудно е да се обясни с думи. Добре, че не са ми задавали този въпрос, докато танцувах, че щяха да ме побъркат. Има един такъв виц, върви си старец с голяма брада, а момченца крещят подире ме: "Дядо, къде слагаш брадата си, докато спиш - върху одеялото или под него?". Старецът се замислил... и престанал да спи. - Вярно ли е, че когато сте се подготвяла за знаменития си Лебед, сте ходила в зоологическата градина, за да наблюдавате привичките на истинските лебеди? - Да, когато учех "Умиращият лебед", всички движения на ръцете-криле взех от истинските птици. - Твърдите, че не обичате балета като балетоманите например, че за вас той е просто работа. - Той е моята професия. Балетоманите се интересуват от всичко в балета, а аз го гледам, когато искам да видя нещо конкретно или когато съм поканена в жури на балетен конкурс. Много ми е интересно да разбера какво, къде и как днес се изпълнява. - Отдавна сме свикнали да се гордеем с класическата ни балетна школа и нейните артисти. Как бихте коментирали твърдениято, че "руският балет (а преди - съветският) е най-добрият в света"? - Нещата се промениха. Вече можем да пътуваме и играем, където поискаме. Всички знаят и виждат всичко. Тъй като съм била председател на балетни конкурси, добре познавам младото поколение балерини. Била съм два пъти в Япония, в Нагоя. Това е много престижен конкурс и няма страна, която да не е изпратила свои танцьори там. Журирах класическия балет, но от любопитство търчах да гледам и конкурса в модърн-данс. Всичко танцуват прекрасно и вече не се знае коя школа е по-добра. Отначало ме поразиха китайските балерини, а последния път - корейките, които са по на седемнайсет години. До една са красавици, с порцеланови личица, чудни фигури и изумителни крака. Еднакво добре танцуват всичко - и класика, и съвременен танц. И съвършено нови хореографи се появиха по света - съвсем млади, по на двайсет. Историята е същата като при спорта и музиката. Вижте какви японски и китайски виртуози на цигулката има днес! Така че работата не е в страната, а само в таланта. - "Завиждам единствено на сънливците". Това са ваши думи. Лесно ли ви е да не завиждате? - Цял живот спя лошо, пия сънотворни. Повреждат ми паметта, често обиждам хората: срещам някого, знам, че сме познати, ала не си спомням кой е. Така че, освен на сънливците, наистина на никого не завиждам. Така съм се родила - без завист. Невъзможно е да се научиш на това. В артистичния свят почти не съм срещала независтливи хора. - Художественият ръководител на балета на Болшой театър Алексей Ратмански наскоро ви определи като единствената балерина от вашето поколение, която не е консервативна и се интересува от съвременно изкуство, от съвременен танц. - За мен главната дума в изкуството е "интересно". Тоест да не ти е скучно да гледаш и слушаш. Обичам всякакво изкуство - и класическо, и модерно, стига да ме докосва. Неслучайно казват: докарай дивака в музей и той интуитивно ще тикне пръст в шедьовъра. Истина е. Ето, всички говорят за "формализъм", а никой не знае какво е това всъщност. Според мен най-великият гений на живописта е Рембранд. Той е стопроцентов формалист. Да нарисуваш на черен портрет само златнен синджир - това си е съвършено формалистичен подход. Но представете си това да беше казано по съветско време - щяха да ме замерят с камъни. Изкуството изобщо е форма. - Съгласна ли сте с тезата, че "художникът трябва да е гладен"? - Излишеството пречи на творчеството. Защо Швейцария - най-богатата стана в света - не произвежда таланти? - Имат известни писатели: Макс Фриш, Фридрих Дюренмат... - И толкова. Така е, защото не им се налага да се напрягат. - Сега, в дните на юбилея, ви поднасят ту специална торта "Кармен", ту златна звезда от европейски ювелир. Това са все подаръци на корпорации и богаташи. Спомняти ли си знаци на внимание от обикновени зрители? - Море от цветя. Много обичам цветята. Те са божи дар. Какво може да е по-красиво от цветето? - Говори се, че след премиерите ви в Болшой театър цветята у вас са били на камари до метър и половина. Лесно е да свикнеш с това. Как известният артист живее после, когато вече го няма постоянното внимание? - Аз съм трезв човек. Когато предлагам танц, получавам благодарност. Когато не предлагам, нямам право да изисквам. (със съкращения) Независимая газета, 18 ноември 2005 г. Мая Крилова |
Разговор с Майа Плисецка |