Гео Крънзов - столетие от рождението му
Тази година се навършиха 100 години от рождението на известния театрал, писател и деец в областта на културата Гео Крънзов. Роден е на 29 октомври 1905 г. В Лясковец. Днес името му предизвиква спомените само на сравнително малък брой останали живи негови съвременници, въпреки неспокойния и динамичен ритъм, в който премина творческия му живот в продължение на повече от половин век - от 30-те до 90-те години на миналото столетие.
Гео Крънзов получава солидно образование. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това специализира режисура и театрознание във Виенския университет. Той имаше разностранни интереси в областта на изкуството и културата, затова се подвизаваше както в сферата на театралното изкуство, така и сред писателските кръгове, както в управлението на важни административни центрове и просветни звена, така и в издателската дейност. Непрестанно бе обладан от кипяща енергия, от задъхана надпревара с времето. Това го превръщаше в незаменим организатор и активен двигател на събитията, предизвикващи възникването на разнородни обществени явления.
В живота си Гео Крънзов бе и инспектор по театрите в Министерството на просветата (1941), и режисьор във Варненския, Русенския, Южнобългарския и Врачанския театър, и завеждащ сектор "Театър" при КНИК, и художествен ръководител на Театъра за селото, и редактор на "Вестник за жената" и списание "Славяни", и заместник-главен редактор на списание "Театър" (1954-1957).
Като член на Съюза на българските писатели и неуморен театрал той участваше в най-различни комисии, творчески срещи и обсъждания, в конференции и национални прегледи, винаги подтикван от устремите на неукротимия си дух, от неуморимото си любопитство да проникне до същината на явленията, до движещите механизми на събитията. Гео Крънзов ненавиждаше покоя, застоя, дори ако това бяха само кратки паузи между две стълкновения.
Непримиримостта му в това отношение бе толкова всеобхватна, че твърде често той се държеше предизвикателно, провокативно, дори заядливо, подтикван от единствената цел да взриви спокойствието, равнодушието. И там, където е господствало застиналото мъртвило на безветрието, да се развихри динамиката на действието, на движението, на търсенето, на безпокойството.
Като актьор (1927-1928) в театъра на Матей Икономов той не оставя трайна диря. Като режисьор в различните театри, където работи, той утвърждава принципите на реалистичното изкуство, осъществявайки драматични творби на Крум Кюлявков, Лозан Стрелков, Михаил Величков. Но в издателската си дейност, като редактор и автор на театрални статии и рецензии, той винаги успяваше да привлече общественото внимание със своите преценки, с професионалните си анализи на различни явления и прояви на театралната сцена.
Гео Крънзов ни остави респектиращо с обема си драматургично творчество, насочено както към възрастните зрители, така и към детската аудитория. Някои от пиесите му в продължение на дълги години захранваха репертоара на нашите театри с национална драматургия. Сред най-известните му творби са "Мехмед Синап" ("Родопски войвода"), "В ония дни", "Завръщане", "Изпитание", "Един неповторим ден". С ярка комедийна атмосфера е проникната пиесата му "Ганчо Косерката", създадена по мотиви от едноименната повест на неговия съгражданин-възрожденец Цани Гинчев.
Театрални статии на Гео Крънзов са събрани в книгите "Театър и драматургия", "Пленник на две музи", "По трудни пътеки". Заедно с монографията му за Рачо Стоянов те са ценен източник за познание на театралния ни живот през 50-те - 80-те години, както и средство за разбиране на разностранната личност на техния автор.

Ана Иванова