Сцена на кръстопът 2005
или Харесаната селекция
В рамката на величествения български театър, какъвто са "Хъшове" (11 септември) и "С любовта шега не бива" (22 септември), спектакли на Александър Морфов и на Мариус Куркински, се вписа деветото издание на Есенния международен театрален фестивал "Сцена на кръстопът" (10 - 22 септември т. г., Пловдив). Той беше открит наистина с мюзикъла "Коса" на Борис Панкин в Античния театър, където поне 3000 души, ако не и повече, пяха хитовете от 60-те години в продължение на близо половин час. Но и "Коса", и "Триптих" на Нешка Робева са нещо, което допълва картината, разширява нейния формат, проектирайки я в пространството и на античния театрон, но не променя основните тонове, сгъстени, точно поставени, зададени в рамката на фестивала. В този смисъл той приличаше на театралната арка, която за поредна година се издига на главната улица, паралелно на театралния вход. Този път, поради продължаващия месеци наред ремонт-реконструкция на главната улица в Пловдив, арката беше поставена на Централния площад. Преминаваш под арката по старите гладки плочи от врачански камък, за да се добереш до театъра пак по прашния път, затрупан от камари нови турски каменни блокчета. Когато стигаш до театъра и изкачваш стъпалата към неговия просторен и прохладен двор, ти се струва, че попадаш в оазис, в защитено от бойните действия (на делника) място. Ето как животът ражда метафори - фестивалът като параден вход на българския театър, топосът театър като оазис.
Театърът спасение бе мотото на деветата "Сцена на кръстопът". Разбира се, че на един фестивал има и по-средни, по-редови, дори някак по-вехти спектакли, но картината на българския театър - такъв, какъвто е той през 2005 година, получи своя истински финален акорд, проектирана точно върху фона на "Тайната вечеря" на Леонардо с онези истински късове мощен красив театър, които се съдържат в спектакъла на Мариус Куркински. Разбира се, в началото бе потресението на пловдивчани от "Хъшове" от Александър Морфов. Такова разтърсващо разклащане на устоите/представите/канона, което отеква дълго, бавно като мощен камбанен звън, не се беше случвало на пловдивчани. Дискусиите около спектакъла продължават.
Как ще минем без Шекспир и Чехов, си мислех в началото, защото те са най-често интерпретираните автори на "Сцена на кръстопът". Но Шекспир се състоя в представлението на Петър Пашов "Бурята", имаше и шекспиризиран Мюсе на Мариус Куркински, а Чехов пак си беше на мястото, макар и привидно скрит зад други заглавия и автори. В този контекст - на споменатите по-горе заглавия, както и на "Пухеният", на "Домът на Бернарда Алба", на театрални атракции от типа на реалити шоу като "Ножица трепач", чуждестранните гастроли някак предварително нямаха особено голям шанс. Какви са ми на мен братя Преснякови, си казва средностатистическият пловдивчанин, каква ми е на мен "Четвъртата сестра" от Зренянин, какъв ми е на мен "Добрият доктор" от Щип? Но всички те са проекция на "Добрия доктор Чехов". Всички те са произлезли от неговия шинел/сюртук, защото Преснякови ги пришиват към неговата съвременна сянка, четвъртата сестра (омърсената, поруганата), която стига до Холивуд, но иска да се върне в Москва, е новото отроче/сестричка на Чеховите "Три сестри", а "Добрият доктор" си е сам по себе си Чехов, макар и от Нийл Саймън.
Проблемът за публиката, която в по-голямата си част вече поназнайва английски, но трудно ходи на спектакли от Източна Европа, си е проблем. Така мнозина се разминаха с едно свежо представление от малко известния град Зренянин, където се намира най-старата театрална сграда в бивша Воеводина - още от 1839 година. "Четвъртата сестра" от Януш Гловацки може да се изиграе като комедия, като драма, като трагикомичен фарс, като всичко. Радослав Миленкович я поставя на ръба - драма, която завършва с капчица илюзорна надежда. Отлични млади актьори в четирите основни роли. Представлението е обявено за най-успешно за миналата година във Воеводина, Радослав Миленкович е удостоен с награда за режисура на още един фестивал.
"Добрият доктор" от Нийл Саймън, който по произход е руски евреин от Одеса, е своеобразна антология, състояща се от кратки скечове и сценки, обединени от фигурата на Разказвача, в който се провижда Чехов. Според проф. Елена Баева, която е поставила пиесата, "Добрият доктор" е повече по Чехов, отколкото по Саймън. Тя е прекомпозирала изцяло, в съвсем нов вариант драматургичната структура. Така е намерила за себе си темите и проблемите, които я занимават в текста. Чеховата атмосфера е постигната с минималистичен декор на Владо Горески, с чудесни костюми на Мария Блажева и със съвременна македонска музика на Божидар Симоновски. Режисьорката познава трупата на театъра в Щип от постановката си на "Подземният" от Христо Бойчев, но този път се е опитала да въведе една по-сложна стилистика. Нашето намерение, казва тя, беше както да забавляваме публиката с нещо, което носи чертите на водевила и мюзикъла, така също и да накараме хората да осмислят това забавление и да докоснем с една дискретност дълбините на нашата човешка природа.
Пренатоварена с предварителни очаквания от отзиви, прочетени в Интернет, постановката на театър-фестивал "Балтийски дом" по пиесата на братя Преснякови "Да играеш жертвата" ("Изображая жертву") ни учуди с разминаването между крехката драматургия (всяка съвременна пиеса е такава, докато не издържи проверката на публиката и времето) и свръхтехнологичното оформление и амбиции на постановчика Игор Коняев. Това е историята на млад човек, който работи в милицията, изобразявайки "жертва" по време на следствени експерименти. В процеса на тези експерименти героят търси оправдание на собствения си живот, преизпълнен със страхове и лишен от любов. Много е сложно да почукаш и да отвориш вратата на човешката душа. В това представление я открехваме и се натъкваме на прекалено много болни места, казват създателите на спектакъла. В него имаше великолепен къс театър - този, който направи народният артист на Русия Роман Громадски, познат ни от филмите "Блокада", "Романс за влюбени", "Осъдени души". Той изигра един характер, една съдба. 300 души зрители успя да побере сцената на Драматичния театър и това също се оказа рекорд. Опасенията, че българската публика няма да разбере и няма да приеме ненормативната лексика, се оказаха излишни.
Фестивалът "Сцена на кръстопът" (без да го е търсил непременно) показа и смяната на актьорските поколения. Наред с водещи актьори от средното и възрастното поколение, доминираха изпълнители като Валери Йорданов - "Хъшове" и "С любовта шега не бива", Дарин Ангелов - "Амадеус", "Хъшове", Стефка Янорова и Красимира Кузманова в "Безсмъртно танго", Камен Донев, Георги Къркеланов, Иван Радоев, Ненчо Илчев, Диана Любенова, дебютиращата Александра Сърчаджиева в "Ножица трепач", Весела Казакова, Вежен Велчовски, Богдан Казанджиев в "Stereolove", Владимир Карамазов, Александра Василева, Ани Пападопулу в "С любовта шега не бива", Николай Димитров-Коки и Таня Пашанкова в "Кланица", Мариан Бачев, Марта Кондова, Жанет Иванова, Жени Александрова в "Коса", Пенко Господинов, Стоян Радев, Никола Мутафов и цяла група млади актьори в "Пухеният" и в "Часът, в който не знаехме нищо един за друг", младите актриси на Елена Панайотова в "Домът на Бернарда Алба" и техните колеги от Пазарджишкия театър в "Оркестърът", цяло ято бъдещи звезди от класа на проф. Стефан Данаилов в "Спасете нашите души" по стихове и монолози от пиеси на Стефан Цанев...
За пръв път на "Сцена на кръстопът" бяха включени куклено-театрални представления за възрастни - "Желанието, наречено Фауст" (режисьор Сергей Столяров от Санкт-Петербург) на Пловдивския куклен театър и "Бурята" (режисьор Петър Пашов) на Варненския театър. Единствената премиера - "Годеж" на Пловдивския драматичен театър, беляза обнадеждаващото връщане на автора Иван Странджев към театъра и на актьора Максим Генчев към сцената, на която някога е дебютирал.
Темата на тазгодишната теоретична дискусия "Балканската театрална мрежа: време да се различаваме, време да се сближаваме" беше естествено продължение на миналогодишната "Трансгранични проблеми на балканската драматургия", вече издадена в малка книга. "Именно спокойното и равноправно общуване между хората на Балканите, които осъзнават своята свързаност като части от една по-голяма цялост, наречена Европа, самата тя разнолика и многообразна, може да бъде плодотворната перспектива за осмислянето на региона, в който живеем", каза един от основните докладчици доц. Николай Йорданов. Участници в дискусията, водена от Красимира Филипова, бяха проф. Снежина Панова, доц. Камелия Николова, доц. Ани Топалджикова, Димитър Чернев, проф. Елена Баева, драматургът Христо Бойчев, драматургът Желько Хубач от Сърбия и Черна гора, преводачът от сръбски Блажо Николич, драматургът Трайче Кацаров и журналистът Тодор Кузмански от Македония, режисьорът и артмениджър Николас Камцис от Гърция, пловдивското театрално ръководство - Емил Бонев и Петър Кауков, Елица Матеева и пишещата тези редове. Наградената с "Икар 2005" за критически текст книга на д-р Искра Николова "Текстове в движение: проблеми на превода и адаптацията" имаше достойна премиера в Пловдив благодарение не само на авторката и на представящия я Димитър Чернев, но и защото сред участниците в разговора бяха Клео Протохристова и д-р Людмил Димитров.
Бащата на фестивала "Сцена на кръстопът" проф. Стефан Данаилов успя, покрай министерските си задължения, да открие и да закрие фестивала, да посети пловдивската премиера и да "загрее" възпитаниците си в деня на тяхното представяне. Което никак не е малко, след като основната работа беше свършена предварително.
Плановете и надеждите за Х-тото (юбилейно) издание още отсега са големи.

Пенка Калинкова