Издателската серия на "Капричио" "Портрети на XX век" е реално предизвикателство за ловците на нови звуци. Редакторите и продуцентите във фирмата са последователни в намеренията си да показват все повече и повече музиката и звука на ХХ век. От тази поредица днес се спирам на авторския компактдиск на корееца Исанг Йън (1917-1995).
Йън е сред първите музиканти на Азия, които се наложиха в новата музика на консервативна и високомерна Европа. Той е френски възпитаник - учи в Париж след Втората война, а след това и в Германия, където остава да работи. В живота му има невероятни за един композитор "приключения"; ако не се случваше с подобен човек, бихме могли да го определим като трилър-сюжет. През 1967 година заради политическата си опозиционна дейност срещу корейския диктатор Парк Йън е бил направо отвлечен от Германия от корейската тайна полиция и съден и хвърлен в затвора в Корея с внушителна присъда. Само протестите на европейската общественост - представете си - го вадят от затвора две години по-късно. От 1969 година Йън заживя в Берлин, а от 1971 стана германски гражданин - пишеше, преподаваше не само в Берлин, но и по целия свят - така че приживе получи признанието, което му се полагаше. Пише предимно оркестрова и инструментална музика - сериозни послания към света са неговите пет симфонии, които той посвещава на свободата, толерантността, помирението на противоречията и противоположностите.
Настоящето издание, което можете да намерите в книжарницата на "Гега Ню" (разпространител за България на "Капричио"), включва 3 оркестрови композиции на Исанг Йън: "Reak" - заглавието е дума за означаване на настроението от празничен ритуал; Концерт за виолончело и оркестър, чиято световна премиера преди трийсетина години бе осъществена от Зигфрид Палм, комуто е посветен - тук солист е Йенс Петер Майнц; и "Хармония" за духови, арфа и ударни. Стивън Асбъри дирижира Германския симфоничен оркестър, Берлин - той е музикант с траен интерес към съвременната музика.
Убедена съм, че едно престрашаване на всеки влюбен в звуците човек да посегне към изданието би му доставила изключително удоволствие. Преди да се опита да вникне в структурната логика, в развитието, този човек ще бъде хванат от оркестровия звук на Йън. Това е много особен звук - изключително богат и неопределим, а пък монолитен, логично променящ се, а пък сякаш се произвежда в някакъв тип концентрични водни кръгове; звук, който дистанцира телесната емоция, но създава една вътрешно тихо напрежение - не се отлепваш от него, държи те и след като спре. "Raek" просто се стича в пространството на границата между ритуалното и неговата рефлексия. При това всичко е изумително пестеливо, тембърът не се хаби, цветовете в звуците създават някаква плазма, която ги обгръща и същевременно се движи около основния тон-фраза като около орбита. Композиционният метод на "основни тонове" и "основни звуци" не се използва тук с дидактична яснота - композиторът пише това изречение във връзка с виолончеловия си концерт. Идеята за въплъщаване на ин/ян принципа на напрежение владее творбата; в нейните пространства стремежът към хармония надделява над широкия спектър на средствата към своеобразна тонална символика. С Концерта за виолончело си припомняш думите на Исанг Йън: Композиторът не е само творец. Той не може да се отнася към света равнодушно - най-малко към човешкото страдание, към несправедливостта, към потисничеството....Където има болка, бих искал да съпреживявам с моята музика. Може би не случайно програмата на компактдиска завършва с "Хармония", една творба също от 70-те години на миналия век, творба, която ни поразява с гениалната си простота, в която почти хомофонният звук танцува с тишината, предизвиква я, потъва с нея, извисява я, скрива я, за да й се остави в края.
Екатерина Дочева
Вградени
ноти
20th Century Portraits
Isang Yun
Jens Peter Maintz, violoncello, Deutsches Symphonie-Orchestre, Berlin
Stefan Asbury, dirigent
2003 Delta Music - Capriccio
