|
Минаха повече от 40 дни, откак ни напусна Борис Константинов (28.9.1933 - 15.8.2005). Беше театрал от една изчезваща порода, за които театърът е всичко. Беше идеалният зрител. Обичаше всичко, свързано с театъра. Събираше програмки от спектаклите, които гледаше (а гледаше всичко!), афиши, плакати. Казват, че работил като пощенски служител. Не знам. Знам, че можеше да се види на всяка пресконференция преди премиерата на даден спектакъл, на всеки театрален гастрол, на всяка премиера на театрална книга, на всеки юбилей, свързан с театъра. Беше приятел с много артисти, режисьори, театроведи. Тяхната работа, техният живот беше единствено необходимият му въздух, който дишаше, и те му се отблагодаряваха с признание. "Пленен от сцената" бе наречен в благодарностите, изказани от авторите на изданието "Народен театър "Иван Вазов". Летопис. Януари 1904 - юли 2004" за сътрудничеството - безкористно и с много любов... Ще те помним, Боре...
Никола Вандов
|