|
Деконструкция на християнството "Това е едно заглавие, което би могло да изглежда провокативно и изкусително. [...] Но аз не търся никаква провокация..." Това казва Жан-Люк Нанси в началото на едноименния текст от издадения тази година сборник Деконструкция на християнството: том 1, Разтваряне. Провокацията и изкушението обаче са трудно преодолими. В общо тринадесет вече издавани и все още не издавани текста френският философ излага съществени моменти на онова, което нарича "самонадмогване на християнството", като в същото време не спира и за миг безкрайния си разговор с Хегел, Ницше, Хайдегер, Бланшо, Дерида, и показва колко необходимо е днес да мислим християнското, определило западната култура и собственото ни място. "Цялата наша мисъл е от край до край християнска", твърди Нанси, но как трябва да се разбира това твърдение? За Нанси деконструкцията на християнството е не просто да се деконструира християнството, но деконструкция, която принадлежи на самото християнство. Нещо повече, деконструкцията по принцип е християнска, защото е "възможна само във вътрешността на християнството", а "християнството, изначално, е деконструктивно". Тези изказвания са подкрепени от проникновени анализи на категориите на вярата, греха, спасението, молитвата, връзката между Бог-Отец и Бог-Син, името на Бог, смъртта на Бог и т.н. Тезата на Нанси е, че същността на християнството е отваряне, отваряне на смисъла и към смисъла. Въпреки, че християнската религия споделя с всички други религии конституирането на една ортодоксия чрез посочването на ереси и произвеждането на схизми, това което я отличава е, че тя се възприема като движението за собственото си осъществяване. Докато според еврейските корени има един план, който трябва да бъде следван, при християнството планът на спасението е неразривно свързан със самата история, "християнската вяра е сама опитът за своята история". Тази историчност й позволява да поема всичко, което я е предшествало - еврейското, гръцкото и римското наследство. Като история тя е отваряне, но отваряне към себе си като към обещание. Обещаното обаче е самото обещание. Така християнството стига до границата на смисъла, там където смисълът е отваряне към смисъла. "Смисълът се разкрива и не разкрива нищо или разкрива собствената си безкрайност." Чрез отварянето на смисъла християнството става нихилизъм и неизменно влече със себе си смъртта на Бог. Отварянето обаче означава и че християнството трябва да се отдели от себе си, за да продължи да бъде себе си и за да бъде нещо от себе си отвъд себе си. Една от категориите, които анализира Нанси, за да докаже горните тези, е "грехът". Грехът не е нито грешка, нито престъпление, защото той не е действие. Грехът е "ситуация (condition), една изначална ситуация", изначалната ситуация на грешника. "Грешен човек е не толкова този, който прекрачва Закона, колкото онзи, който обръща към себе си смисъла и насоката, които са били ориентирани към другия и към Бог." "Следователно, грехът, в определен смисъл, е затваряне, а светостта - отваряне." Идеята на Нанси за само-деконструкция на християнството е несъмнено едно от големите предизвикателства, отправени към съвременната мисъл. Плод на дългогодишните му занимания с философия на религията - още дипломната му работа от 1963 ("Фигура и истина. Проблемът за репрезентацията в Хегеловия анализ на религията на откровението"), писана под ръководството на Пол Рикьор, е свързана с тази тематика - тази книга обещава да е само началото на един по-голям проект. Въпреки че в България, благодарение на неуморните усилия на Боян Манчев, идеите на Нанси, включително и тази за деконструкция на християнството, са представени, би било интересно да се види ще срещне ли предизвикателната му теза своя православен ответ. Защото това би бил ответ не само към тази книга, но към собствената ни ситуация.
Дарин Тенев
Редактори на рубриката Дарин Тенев и Миглена Николчина |
Хетерологии Jean-Luc Nancy, Deconstruction du Christianisme: Volume 1, La Declosion, Paris: Galilee, 2005 |