Какво можем да изберем?
Живеем във време, богато на кризи. Те се появяват пред нас ежедневно: някои са истинска заплаха, а други ни биват поднасяни с цел да ни сплашат, така че много хора трудно разбират кое е наистина важно. Нека се спрем на темата за предсрочните избори за Бундестаг. Преди всичко ще кажа следното: колкото и сложно да изглежда постигането на изборната цел, аз съм привърженик на управляващата коалиция на канцлера Герхард Шрьодер и външния министър Йошка Фишер. Двамата имат смелостта да осъществят сложни реформи и да действат отговорно както в критични ситуации като днешната, така и в не съвсем далечното минало. Нека да припомним, че преди четири години терористичните атаки срещу кулите-близнаци на нюйоркския Световен търговски център потресоха не само САЩ, но и нас. В този момент канцлерът изрази солидарност със САЩ в борбата срещу тероризма, далновидно отбелязвайки, че Германия няма да участва в авантюри. Предупреждението му бе повече от правилно. Малко по-късно президентът на САЩ обяви Ирак за водещата страна, която подкрепя международния тероризъм. Бившият американски съюзник Саддам Хюсейн се превърна в главното "зло". Още тогава звучеше неубедително предлогът, станал причина за започване на войната, а именно, че Ирак се опитвал да произведе ядрено оръжие. На всички ни е известно, че войната, която още не е приключила, взе много жертви сред местното население. Въпреки това днешното правителство на Германия, за разлика от предходното, което сляпо му се подчиняваше, имаше мъжеството да се противопостави на президента на най-могъщата страна. Вили Брандт би определил това като "мъжество пред лицето на приятел". ХДС/ХСС бяха смутени. Как е възможно толкова безразсъдно да се дразни великата държава? Не трябваше да се отказва участие в тази война. Канцлерът и неговият външен министър не се подлъгаха. До ден-днешен те носят своята отговорност, оставайки едновременно с това верни на решенията, приети от ООН. Ако преди три години - когато пак се провеждаха избори за Бундестаг - тандемът Щойбер-Меркел бе победил, германската армия щеше да бъде въвлечена с всички произтичащи от това последствия във войната, в която и до днес се намират населението на Ирак и "услужливите" съюзници. До ден-днешен Ангела Меркел не проумя и не пожела да коригира своята погрешна политическа преценка относно кризата. Би било непредпазливо да я изберем за канцлер: в натрапената война между "Доброто и Злото" бихме се оказали в доста неудобно положение. Освен това днес се сблъскваме и с либералната Партия на свободните демократи, която в името на получаването на по-високи доходи взе на въоръжение догмата на неолиберализма. Заедно с ХДС тя иска да получи подкрепата на Федералния съюз на германската промишленост благодарение на абсурдния си план за съкращаване на данъците. Да, аз знам, че и други са правили същите грешки. Затова не искам да омаловажа стари грешки на правителството и канцлера. Напълно очевидно е, че той се отнесе с прекалена доверчивост и прекалено дълго време изпълняваше обещанията си към бизнеса. Значителното намаляване на най-високите данъчни ставки не донесе нищо друго, освен искания за нови отстъпки. Беше получена печалба, която не бе използвана за създаване на нови работни места. Банковите консултанти и съветниците в големите компании използваха тези средства за колосални премии и компенсации. В същото време ръководството на компаниите поиска от работниците и служещите жертви, като съкращаване на заплатите, за постигането на което много често се използваше шантаж. Бизнесът получи подкрепа от "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и изданията на концерна Шпрингер. С постоянните заплахи към профсъюзите за закриването на работни места, за да принудят работниците да се покорят. Социалдемократите и зелените прекалено често отстъпваха на този натиск. Показвайки своето безсилие, те казваха, че са принудени да отстъпят. Но такива оправдания са вредни за демокрацията. Къде щяхме да бъдем, ако извънпарламентарни обединения по интереси - като например могъщото лоби на фармацевтичната промишленост - можеха да оказват влияние на Бундестага, поставяйки под съмнение независимостта на избраните от народа представители? Получи се така, че цялата тежест на провежданите необходими реформи прекалено едностранчиво легна на плещите на наемните работници, безработните и пенсионерите. Червено-зеленото правителство късно (да се надяваме все пак, че не беше прекалено късно) призна, че финансовите последствия от провеждането на реформите, които не могат повече да бъдат отлагани, трябва да бъдат разделени. И трябва да бъдат разделени така, че и германците, получаващи високи доходи, да поемат своята отговорност. Възможно е сега някои да си задават въпроса защо именно писател, при това на преклонна възраст, се намесва в предизборната кампания. В приложенията към водещите вестници писателите, и преди всичко младите писатели, заявяват, че въобще не им е идвала идеята да се занимават с политика. Всички знаят, че политиката е мръсна работа. Изкуството трябва да остане неопетнено. Тази песен вече я слушам в продължение на десетилетия. Въпреки това всички, които като мен се интересуват от залеза на Ваймарската република и идването на нацистката власт, знаят, че демокрацията остава жизненоспособна само тогава, когато има достатъчно граждани, готови да я защитят с живота си. С други думи, когато има хора, готови да се намесят и да не оставят политиката в ръцете на партиите и на отрепетираната помежду им размяна на удари. Именно затова говоря едновременно като гражданин и писател. Няма нищо по-важно за демокрацията от правото на свободата на избор, което не може да бъде заменено с нищо. Използването на това право трябва да бъде нещо естествено. Историята на Германия трябва да служи като доказателство именно за това. Колко дълго се борехме за признаването на правото на гражданите да гласуват. В самото начало на тази борба и по-късно, по време на прехода през пустинята на приетите от Бисмарк закони против социалистите, именно германските социалдемократи се бореха за това основополагащо право, стремейки се да извоюват правото на глас за жените. Затова моите симпатии са на тяхна страна. За осъществяване на промените, даже и най-болезнените - както и преди - се изисква мъжество. Сред тези болезнени реформи е преходът към друга пенсионна система. Каквото и да мислим, отстояваната от червено-зелените система на социално застраховане трябва да бъде оценена по достойнство. В общество, заплашено от застаряване, е необходимо да се рискува при избора на нови видове застраховане, ако постоянните обещания за политика, насърчаваща раждаемостта, не водят до бейби-бум. Затова се оказа, че ние, германците, в епохата на икономическо благополучие сме построили много еднофамилни къщи, но нямаме деца, които да живеят в тези домове с прекрасно поддържани градини, а следователно нямаме и деца, които по-късно да ни гарантират пенсионната сигурност. Ако продължим да избягваме да имаме деца, независимо от егоистичните подбуди, от които се ръководим, ще трябва да признаем единствената възможна алтернатива, че Германия е страна на емигрантите и е необходима помощта на много нови и млади граждани. Благодарение на червено-зеленото правителство стотици хиляди наши съграждани-чужденци получиха законно германско гражданство. Това е истинско богатство за нашата страна; и ако се запасим с малко повече толерантност, всички те, заедно със своите многобройни деца, могат в още по-голяма степен да помогнат както на нас, така и на себе си. Никой не е длъжен да ги принуждава да се отказват от своята култура, защото тя, в цялото си многообразие, е част от това богатство. И само в случая на уважително отношение към тяхната култура те ще бъдат готови да приемат в качеството на обогатяващ елемент германската култура и знанието на немския език.
И нека отново се върнем съм Герхард Шрьодер и неговия външен министър Йошка Фишер. И двамата успяха да израснат по времето на своето управление. И двамата са способни да признават и поправят своите грешки. И двамата бяха упреквани понякога във взимането на решения заради самите решения, както и във високомерие. Добре, ако имаме желание така да наричаме енергията на единия и надеждността на другия, аз не възразявам. Защото благодарение на надеждността на единия и на решителността на другия избягнахме участието на нашите войски в иракската война и по този начин не нарушихме международното право. Политиката на канцлера и на неговия външен министър повишиха международния престиж на Германия. Даже исторически сложните отношения с Полша, имайки предвид недоверието и неискреността между нас, станаха добросъседски, подобно на вече съществуващите наши отношения с Франция. Моето обръщение "Какво можем да изберем?" трябва да бъде допълнено с въпроса: "Какво избираме, ако запазваме господството на капитала?" Доколко са големи или малки възможностите за преговори на всяко свободно избрано правителство в подобна ситуация на неконтролируемо господство? Ще бъде ли принудено то да приеме глобализацията като диктатура на капитала и единствено възможна съдба? От края на 80-те години "цивилизованият" благодарение на огромни усилия капитализъм отново се обърна към практики, характерни за дивия капитализъм, които се смятаха за преодолени от социалната пазарна икономика. Така се унищожава капиталът. Така се унищожава човекът. Така, само ако глашатаите на капиталистическата система не върнат на това понятие първоначалния смисъл, самоунищожението на последната господстваща идеология ще доведе до непредсказуеми последствия. Колкото и абсурдно да ни се струва, точно тези, които искат да защитят капитализма от колапс, трябва да го върнат в цивилизованото му състояние. Или, с други думи, да го заставят отново да се ангажира със социалните задължения, съответстващи на социалната пазарна икономика.
От Герхард Шрьодер и Йошка Фишер трябва да очакваме, че те няма да отстъпят пред това противопоставяне, защото само така ще могат да продължат започнатите реформи. Аз ще гласувам за червено-зелените, защото те ни спасиха от войната и показаха мъжество, започвайки сложни и болезнени реформи, защото тяхната политика няма алтернатива. Аз ще гласувам за социалдемократите, защото те са на страната на социално слабите и защото знаят как да ни защитят от класови отношения по американски. Освен това аз знам от собствения си опит какво ще се случи, ако Германия от червено-зелена стане черна. Именно затова оставих ръкописите си на бюрото и като гражданин се включих в предизборната кампания. Ние имаме право на глас. Нека се възползваме!

Ел Паис, 16 септември 2005 г.

Гюнтер Грас
Превод Георги Пашкулев

Георги Пашкулев e историк, завършил Санкт Петербургския държавен университет. Журналист в информационна агенция БГНЕС.
Бел. ред. Публикуваме предизборния текст на Гюнтер Грас не защото той съдържа някаква новина, а защото в него големият немски писател четливо е аргументирал мотивите, които вероятно са определили избора и на много други немски избиратели.
И които доведоха до за мнозина неочакваните резултати от
18 септември.