За София и нейните нови граждани
"София има нужда от..." беше озаглавил текста си колегата ми Христо Буцев в бр. 31 на "Култура" от 16 септември т.г. В него той съвършено резонно се съпротивлява на избора на кмет по сговорчивост, по харизма, по усмивка. И още по-резонно призовава бъдещия си кмет да избираме не по емоция (партийна или лична), а по разум; да се интересуваме не от неговата фотогеничност, а от визията му за София, от погледа му към града. Като се солидаризирам изцяло с идеите на Христо, ми се ще тук да прибавя и още нещо. Нещо, което е свързано не толкова със сегашното трагично състояние на София, колкото с генезиса на днешната й драма.
Вече е общо място, почти добър тон е всяко разсъждение за града да започва и завършва със зловещата роля на "онзи престъпник Софиянски". Аз съм последният човек, който ще тръгне да го защитава. И при това съм с чиста съвест, защото нито на последните, нито на предпоследните избори съм гласувала (с отвращение или без) за него. Субективните вини на доскорошния ни кмет не са тайна за никого. И рано или късно той вероятно ще си понесе отговорността (пък била тя и само морална). Ако не съдът, обществото, колкото и да е късопаметно, ще намери начин да го накаже.
Но нека погледнем и другата, така да се каже - обективната страна. Нека видим какво се случи с нашия град за последните 15 години. Ами първо, удвои се. От около милион в началото на 90-те, той вече е сигурно два милиона. Или почти такова количество хора, макар и без постоянна адресна регистрация, работят в София и я обитават. Тоест ходят из града, ползват градския му транспорт, препускат с колите си из улиците му, паркират ги по тротоарите (за да не плащат паркинг) и... произвеждат боклук. Огромно количество боклук!
Нека погледнем сега откъде се взеха тези хора. Да е от големите градове - Варна, Бургас, Пловдив - не е; там хората, покрай туризма и поскъпналите си имоти, по се справят с препитанието. Тогава откъде? Ами от село, откъде другаде. Или ако не съвсем от село, то от малките и средните провинциални градчета, в които селската култура, селските навици продължават да са актуални. И силно тачени. Много е симпатичен патриархалният им дух на място, но "преселен" в големия град, особено в такива мащаби, той започва да злодейства. Защото е девствен откъм забрани, защото е витален и арогантен. И първото, което прави, е да прегази правилата на града и да наложи безнаказано своите си. Така за 10 години София стана нетърпимо мръсна (защото боклуците се изхвърлят от прозорците, като на село); остана без тротоари (защото кюстендилските джипове, и не само те, се качиха върху тях); остана без улици (защото бетоновозите за кичозните им нови къщи кръстосват денонощно и съсипват асфалта). София остана и без въздух - забогатялата провинция си плати, за да й изсекат парковете и в тях да чучне селските си прогимназии.
Точно това, за съжаление, стана в нашия град. Точно това хората, отраснали и възпитани в някакви градски норми, наблюдаваха безмълвно в продължение на години. Точно с това, сигурна съм, се е сблъскал и кметът Софиянски. И когато е разбрал, че вълната го залива, че няма спасение от тази нагла, корумпирана/корумпираща и невъзпитана паплач, е вдигнал ръце. И се е концентрирал върху собствения си "бизнес".
Нечовешко е това, което се случи в София. И в обозримо бъдеще е непреодолимо - дори от най-почтения и амбициозен кмет. Защото проблемът е не толкова градоустройствен, колкото културен. И поколения трябва да минат, докато манталитетът се промени... Друг въпрос е, че това Софиянски би могъл много по-рано да го признае. И да напусне играта достойно...

Знам, че текстът ми е политически некоректен. Но какво е коректното в поведението и отношението на "новите граждани"?.. Докато те не разберат, че и от тях зависи градът да не прилича на селски мегдан, не Бойко Борисов, Господ да си изберат за кмет, пак ще газят в смърдяща клоака.

Копринка Червенкова