Определен риск днес е, при сериозния отлив на публика от т. нар. класика, след всички понякога сполучливи, понякога отчаяни опити на звукозаписните компании да направят по-атрактивни за не-елита своите продукции чрез какви ли не тонови алхимии (трябва да се продава, трябва да се яде!), да издадеш серия компактдискове с творчеството на един композитор, който винаги е влизал в учебници и справочници като съвременника на Дебюси и Равел със значително по-дълъг живот (и съответно творчество) от тях. Сякаш в живота на Шарл Кьоклен (1867-1950) не се е случило нищо друго, освен самото му дълго, над 80-годишно протичане. Звездите са се понадсмели над него, може би защото е изоставил астрономията, с която е мислел да се занимава. Композирал е много, със страстта на графомана и, естествено, не всичко в музиката му блести. Но подбраните произведения в тези три компактдиска, издадени в партньорство със Югозападното немско радио и Радиосимфоничния оркестър в Щутгарт (записите са лайф - от сезонните концерти на оркестъра), насочват вниманието ни към музика, която си е откритие. Един от главните участници в този ренесанс, Хайнц Холигер, тук като диригент, разказва с охота в едно интервю за причините да дирижира музика на Кьоклен. Той щедро нахвърля находките си в нея: и чувството за хумор, и фантастичното цветно мислене, и инструменталното въображение на композитора, и парадоксите в партитурата, и начина, по който интерпретира такива сюжети, като "Жан-Кристоф" на много близкия му приятел Ромен Ролан или "Книга за джунглата" на Киплинг. Специфични са и поетичните му търсения: вокалните му творби с оркестър ни показват вкус към поезията на Андре Шениe, на Сюли Прюдом или на Жозе Мария дьо Ередиа. В цялата "извънземност" на своя свят, в особената замръзналост на движението и цветовата смяна, в антифабулизацията и в неслучващата се драматургия Шарл Кьоклен в определени моменти вдига магическата кърпа: слушателят доволно потрива с ръце също като онзи наивник-всезнайко в залата на илюзиониста, убеден, че ей сега ще го разбие. Но идва "Епитафията за Джийн Херлоу" за флейта, алт саксофон и пиано, а после и "Модална сонатина", и още, и още… и разбираш, че светът на Кьоклен има само един недостатък за теб. Или едно качество - не го познаваш и затова не си способен да го разгадаеш. Особено в контекста на всичките гении около него. Край тях той започва в някакъв момент да изглежда като извънземно. И може би затова загадката Кьоклен проблясва от време на време или на някой фестивал за нова музика, който е решил по оригинален начин да покаже една от утробите на модерната музика, или в рамките на един персонален интерес, какъвто е бил очевидно интересът на Хайнц Холигер, на сопрана Юлиане Банзе (атрактивно френска е нейната звукова интерпретация) и на редица чудесни музиканти от Щутгартския оркестър, които изпълняват камерните творби на Кьоклен. Сред тях четем и името на цигуларката Мила Георгиева, която, както знаем, е концертмайстор на оркестъра от 2002 година.
В някакъв смисъл това е може би единствената българска следа в развитието на музиката на Кьоклен от 1950 година насам. За България общо взето подобен композитор не съществува.
Екатерина Дочева
Вградени
ноти
Charles Koechlin
1. Vocal Works with Orchestra
2. Chamber Music with Flute
3. La course de printemps
La buisson ardent
2002, 2004, 2005 Hanssler Classic
