София има нужда от...
Така би трябвало да започва всяко разсъждение около номинацията на кандидати за кметове на столицата. От какво има нужда София и може ли кандидатът да работи за него.
Вместо това сме свидетели на всеобща загриженост кандидатите да се избират по сговорчивост (с абсолютно разноликия Общински съвет), по способността им да се харесат (на избирателите), едва ли не тяхната фотогеничност ще е решаващото им качество.
От печалното кметстване на фотогеничния Софиянски София излиза мръсна, наводнена, задръстена от тенекиите на возилата, загубила голяма част от зеленината си, с безразборно застрояване, обезличило традиционни квартали - излиза с проблеми, нерешавани овреме години наред, поради което ще се наложи да се решават дълги години наред.
И сега какво, да избираме втори Софиянски (независимо от партийното оперение) - човек без поглед към града и неговия дух, неговото градоустройство, неговия специфичен социален организъм, човек без поглед към бъдещи цели. По всичко личи, че партийните централи са ни запътили натам.
Демократичният механизм е печално известен и добре разработен: централите ще се спрат на човек, който може да се хареса на избирателя, медиите ще разискват дълго неговия образ, биография, приятели, какво харесва, къде почива и с кого спи, ще има предизборна кампания, може дори и телевизионен дебат да има, но почти сигурно в дебата няма да стане дума за бъдещето на града, в какъв град иска да ни заведе съответният кандидат. Нито политиците, нито медиите имат поглед към бъдещето на града; нито политиците, нито медиите се интересуват такъв поглед да бъде изграден, да се обедини гражданството около една обща и вдъхновяваща всички визия за града. (Политиците избягват да обявяват конкретни цели поради опасността да се провалят при постигането им. Медиите не виждат интереса си в провеждането на дебат по градски проблеми - той изисква продължително задържане на вниманието на публиката, а и известна степен на задълбоченост...)
Дори възмущението от пъплещите по тротоарите коли изглежда няма да може да изтръгне конкретен поглед към бъдещето - това означава например някой да обясни, че независимо че ще бъдат засегнати твърде много частни интереси, в обществен интерес е центърът на града да бъде затворен за личните автомобили. И да обещае, че ще работи в тази посока. Но не чрез фойерверки като изграждането на подземни паркинги до Народното събрание, които в крайна сметка имат точно обратен ефект. А чрез забрани и развиване на обществения транспорт.
Известно е, че по взаимообвързаността на различните си елементи градът прилича на жив организъм. Тази взаимообвързаност изисква от кандидата за кмет на града дълбоко разбиране на цялото, наречено Град. София. Вместо сериозно вглеждане в състоянието и бъдещето на София, очертава се гласуване по харизматичност за кандидата, което е толкова пагубно, колкото и сляпото гласуване според партийната му принадлежност (дори да е "с омерзение").
Да не забравяме, че следващите избори за кмет на столицата са всъщност скоро, след две години - и спечелилият сега на тях ще има силна инерция, т.е. избираме кмет за мандат и половина.

Христо Буцев