|
Съзидателят "Грамофонната плоча е отрицанието на всичко музикално. Ако ми пуснете грамофонна плоча, дори моя, един радиозапис, аз си тръгвам. Толкова мъчително е! Това, което плочата не може, е да възстанови изначалната спонтанност. Божественото присъствие е напълно изключено!" Думите са на Серджу Челибидаке. Сравнително дългият му живот (почина на 84-годишна възраст през 1996) доказа неговата последователност в това отношение. Непоносимостта, която диригентът демонстрираше по отношение на звукозаписа, е известна на целия свят. В това отношение той не бе единственият сред своите колеги - например и учителят му Вилхелм Фуртвенглер, и по-младият от него Карлос Клайбер бяха противници на музикалната индустрия. И не само те, разбира се. Но какво да прави бедният слушател след години? Как да пропусне гениалното минало? Очевидно и Челибидаке си е задавал този въпрос, защото по отношение на документирането на концертите му той е бил очевидно доста по-добре настроен. И слава Богу! Така са запазени (оказва се) десетки негови записи с оркестрите, които най-много са свирили с него. Щутгартският радиосимфоничен оркестър е сред тези щастливи състави. Челибидаке е художествен ръководител на оркестъра между 1972 и 1977 година. До днес в историята на оркестъра този петгодишен период се определя като неговата "златна ера". Златна ера, документирана от златни записи. Както всяко радио, и SWR пази съкровища и от време на време ги предлага на фирмите. Така "Дойче Грамофон" издава поредицата "Челибидаке" в сътрудничество с радиото. Досега в нея са включени настоящият интеграл, албум "Брукнер" с не всички симфонии; предвиждат се още интегрални издания със заглавия "Руски репертоар", "Френски репертоар" и "Рихард Щраус - Оторино Респиги". Симфониите на Брамс са издадени на 3 компактдиска. В албума има и бонус - четвърти диск със запис на репетиция на първата част на Четвъртата симфония на Брамс, състояла се през ноември 1974! Може би слушането би трябвало да започне точно от тук. Особено ако е първо докосване до музиката, която прави. Защото в тази близо половинчасова репетиция е концентрирано много: неговите обяснения към оркестъра ни дават мисълта за музиката като континуум, "Откъде идва и накъде отива това, забравили сме!", музиката като звук, Брамс като съчетание, на което цветовете не са чужди, напротив... Пред слушателя се разкрива един напълно непознат, странен свят, безкраен свят. След като се чуе тази репетиция неколкократно, тогава четирите симфонии не са вече непреодолимо непознатият "обект на желанието". Възможно е вече да се разчлени постигнатото, което като че върви срещу традицията, срещу обичайното. Но не си правете илюзии, че няма да се сблъскате с безброй изненади. Не търсете при Челибидаке "верни темпа", "баланс между високи и ниски", "правилни изграждания", "точни фрази". Не ги търсете от гледна точка на общоприетото. Челибидаке чува своя Брамс в една аура, която е създадена от различно време, в друго пространство и която се движи с узрялото, готово за това свещенодействие съзнание. Всичко се създава сега, в момента. Не можеш да го задържиш. И най-интересното е, че при повторно слушане вече не е същото. Защото си хванал едно, а то е повлияло на останалото. И го променя абсолютно. В тази магия той като че няма равен на себе си. И те тегли напред, разкрива ти необятното. Тези няколко насочващи само редове биха били съвсем недостатъчни, ако не допълня: съпругата и синът на Челибидаке са взели решението да разрешат издаването на документалните записи на диригента не само заради паметта за изкуството му. С приходите от тези издания те създават две фондации: едната, "Челибидаке", ще помага на способни студенти по музика, а също и ще направи музей за писменото и звуково наследство на диригента. Втората, "Помощ от Серджу Челибидаке", ще продължи хуманитарната му дейност както по отношение на любимия му Тибет, така и по отношение на сираците в родната му Румъния.
Екатерина Дочева
|
Вградени ноти Celibidache, Brahms: Symphonies Nos. 1 - 4, SWR Stuttgart Radio Symphony Orchestra, The Celibidache Edition, On Deutsche Grammophon |