Трифон Силяновски (1923-2005) мъжки изнесе целия свой кръст, изнесе го талантливо, с мощ, отредена на малцина. Провидението му отреди рядък жребий. Съдбата му даде да познае и блаженството на твореца - композитор, пианист, философ и писател, но едва след като го прекара през ада на концентрационния лагер. Младежкото мъченичество беляза интелектуалното и музикантско всекидневие на Фонеца. До края на живота си той остана уникален - с аскетизма и прозрението за (не)Смисъла да си тук и сред "себеподобни". Оттук и знаковият му скептицизъм по отношение на човешкия вид. Той видя и преживя твърде много за един живот. Написа колосален брой страници - малко от тях са публикувани. Музикалните от тях звучаха рядко; останаха някак неразбрани - като своя автор. Трифон Силяновски най-накрая напусна този недостоен за него свят. Остави ни легенда. Остави ни празнота. Мир на духа му!
Култура
|