Вестник "Култура", бр.20, 27 май 2005 г.

Премащабиране на матрицата

Наскоро бях попитана защо, след като съм се посветила изцяло на писане и строго погледнато не съм "човек от underground-а" ⁽¹⁾, общувам с електронни музиканти-дилетанти, за които музиката е начин за запълване на свободното от работа време, а не занимание на живот и на смърт. Веднага отговорих на въпроса с въпрос, даже с три: "Кой в България освен Симо Лазаров претендира да се занимава професионално с електронна музика? Доколко определението "професионално" е в сила за голяма част от световния авангард? Дали експериментът не е бил винаги най-близо до това, което в края на краищата бива признато за изкуство?"
Може би по-уместно щеше да е да попитам: а какво значи underground? Възможен ли е той в условия като тукашните? Къде е тук индустрията, произвеждаща спектакъл? Къде са звездите на този спектакъл? Къде е добре развитата бюрократична икономика, която да упражни своя софистициран и театрализиран контрол над индивида? Къде са парите, за да окажат своето пагубно влияние върху артиста? Ако всичко това липсва, доколко тукашният underground е underground въобще, а не е само поза, лишена от теоретичния пълнеж на едно радикално движение, каквото е ситуационизмът на 60-те например ⁽²⁾, или дори пънкът на 80-те с неговата сурова мощ?
Правилно, спектакълът не е тук, той е навсякъде. Ще си позволя един цитат:
"Обществото, носител на спектакъла, господства над слаборазвитите региони не само посредством икономическа хегемония. То господства над тях и в качеството си на общество на спектакъла. [...] То определя програмата на управляващата класа и направлява нейното формиране. По начина, по който рекламира псевдоблагата, които следва да се желаят, по същия начин то предлага на местните революционери и фалшиви модели на революция. Спектакълът, присъщ на бюрократичната власт на няколкото развити индустриални държави, на дело се явява част от един тотален спектакъл - и като негово общо псевдоотрицание, и като негова опора."
Този цитат е от забележителната книга на Ги Дебор "Общество на спектакъла", писана през 1967, доста преди да влязат в обръщение загадъчни изрази като information highway ⁽³⁾, а глобалната мрежа да ни изправи пред горчивата истина, че ние в технологичната периферия никога няма да имаме шанса да бъдем друго, освен underground, underworld, пиратско убежище, нещо на ръба на закона.
Някой сега би казал, че връзката на дейностите на духа с технологиите винаги е била по-скоро откъм етичната страна на нещата, отколкото откъм естетичната. И че обзетите от реформаторския дух нa copyleft-a ⁽⁴⁾ артисти рядко създават нещо забележително и автентично, независимо дали става дума за софтуер, музика или текст. Не е така, но дори и така да беше, за мен, като търсач на сюжети, е по-важно да наблюдавам отблизо една такава спонтанно появила се субкултура и начина, по който тя се опитва да узрее и да натрупа "социален капитал", без при това да изневери на себе си и да приеме отредената й дребна роля в тоталния спектакъл. Ето защо веднага, щом се появи нетуърк-буфера ⁽⁵⁾ experement.org, аз побързах да се регистрирам като негов редови потребител...
Субкултурните общности в българския интернет не са никак много, а тази вече имаше и някаква история зад гърба си, поне доколкото хората в ядрото й бяха същите, които бяха и зад друг един, не толкова нов сайт, z-dim, неактивен в момента, но чиято цел е свързана с, цитирам: "...разширяване границите на съвременната култура, преодоляване на маркираните рамки", "...връзка между различни области на изкуството...". Това е наистина първата онлайн общност, намерила енергия, да изведе идеите си извън кибер-пространството. Говоря за реални събития: CuteMute през март 2001, ORTORTOR през есента същата година, Djebel Basma Service през 2003. z-dim имат пръст в проекти, като Wamoxyn (компилация, издадена на диск съвместно с PC Mania - популярно списание за компютърни игри), фестивала "Oberschwagen Fringe в Чамла (съвместно с Art-Hostel), участие в Нощен ембиънт две поредни години - инициатива на "Червената къща" и Дом на киното... Макар и с интересни проекти зад гърба си, в момента z-dim не е активен поради открадването на името на домейна от индонезийска софтуерна компания. За него може да се каже, че продължава да съществува като дисково пространство и нова, по-добра идея за издателска дейност в бъдеще, която чака подходящ момент, за да се задейства.
Нека все пак изброя някои от хората, дръзнали да бъдат различни!
Кръстникът на сайта - Красен Асенов, aka null.zero ⁽⁶⁾ - е програмист, а не музикант, но е в нещата от самото им примитивно начало с едно предаване за електронна музика по регионалната телевизия във Велико Търново, около което се оформя бъдещата общност. Двамата системни администратори са Венцеслав Димитров (Player Sekwent, aka Shamanez) и Емил Христов (Seko). Всеки от тях движи собствен проект. За Емил това е Backpullver - група от двама души (другият е инженер Цветомир Крумов aka u-mind). Музиката на Backpullver е сложна многопластова тъкан от ежедневни шумове, звуци с неясен произход, късчета текстури и ритъм - музика, на която не може да се танцува, но е добра за работен фон на вглъбени писатели. Най-пресният им продукт, ТИХИЧИНЕЛИ EP, е достъпен за изтегляне през experement.
Венцеслав Димитров в своето превъплъщение като Shamanez заедно със Сmotan MC са в другата крайност на електрониката. Те правят музика за шумни танцови купони - abstract techno, hip-hop, trip-hop. Под прякора Player Sekwent същият човек, Венци, е съвсем различен. Впуска се в интровертно изследване на звука и може би в резултатът на тези му търсения се появява лейбълът Monokom (http://www.monokom.tk). За Венци трябва да се знае, че през есента на 2003 участва в сесия на "Redbull Music Academy" в Кейптаун, което означава, че е признат измежду най-добрите непрофесионални музиканти в света. В сайта има регистрирани и няколко души на ниво експериментатори: По азбучен ред това са: Бачев Иван (navmemo), Маринов Георги (esem), Настев Георги (hekt) и Рачински Тодор (res). navmemo има непопулярното виждане за музиката не като средство за забавление, а "като средство за абстрактно съхранение и концентриране на информация". Той е навигатор и картограф в океан от звуци, идеи, архиви. Пише музикален софтеур, прави звукови инсталации, разработва ресурс за PD ⁽⁷⁾ на български и се занимава с полеви записи. Другият експериментатор - Георги Маринов, esem - е известен с това, че пръв участва в компилация за чужд лейбъл, а след това се появи на пазара със собствен сингъл за de:focus през 2001 и два албума: Enveloped за de:focus, 2002 и Serial Human за merck ⁽⁸⁾ през 2003. В момента се намира в Лондон (или може би в Брайтън Бийч) и ни държи в лека неизвестност около бъдещите си проекти. Hekt, чието истинско име е Георги Настев, от дълго време се намира в Берлин и очевидно няма да се връща. Той е предимно акустик. Стиловата му ориентация варира от trip-hop през acid-jazz до experimental. Според собственото му определение - с леко punk звучене.
Тодор Рачински (res) и Антон (mloski) са двамата jisatsuken от Варна, чиято музика звучи определено WARP-овски ⁽⁹⁾. Редно бе те да подгряват публиката на Alex Paterson ⁽¹⁰⁾ през декември и НМА нямаха нищо против, но им поставиха условие - да не претендират за хонорар...
Заслужават да бъдат споменати и двамата от mahorka: Иво Петров a.k.a. skylined и Светлозар Анев (aneff). Името на долнокачествения тютюн предполагам е израз на отношението на aneff към изкуството и артистите. Пред skylined тези терзания отстъпват пред по-конструктивно подхождане към заниманието. Тези две все още хаотични личности притежават качество, не особено често срещано днес - НЕвсеядност. А също така и нещо, което веднага бива забелязано изпод неглижето и фиксира вниманието на публиката. И което не знам как да нарека иначе, освен артистичност.
Още една група, която всява ужас, но визуален, е групата nd2nd (Nast, Ndoe, Porn, Zero, Ghost, Erka). Шарят с графити стени, вагони на влакове, подлези. "Бомбят" и нелегално ⁽¹¹⁾. Имат си в изобилие свои, автентични, тукашни "сюжети" и не им се налага да имитират гето-културата отвън. Естествено, свързани са тясно с хип-хопа. Има още една ярка личност в еxperеment, която заслужава уважение и която също се занимава със спонтанно рисуване и надрисуване на всякакви неща, като се почне от плочките в банята и се свърши с по-фини повърхности, фотографии например. Начинът, по който Иглика Юлианова, a.k.a. leska, умее да извлича вече съществуващи образи от повърхностите, върху които рисува, ми напомня нарколептичното писане на Маша Вирхов.
Какво прави темата за общества като experеment.org важна?
Достатъчно е да се проследят събитията през последните няколко месеца и изводът сам се натрапва: появи се Big Brother - първото риалити шоу в България, последва го Star Academy; поредица статии в най-уважаваните вестници обявиха явлението чалга за най-автентично и представително за вкуса на българина, нещо повече - единственото, в което си струва да се инвестира. Личности като Азис влязоха в политиката... И не напоследно място - НСБОП се активизира срещу free-сървърите и под предлог, че защитават правата на авторите на интелектуални продукти, по-скоро застрашиха една вече възникнала тъкмо на основата на "икономията на щедростта" култура, която няма нищо общо с комерсиализма нито като консуматор, нито като производител...
Капитализмът е вече тук - би казал някой. Не, по-скоро добрият стар тоталитарен спектакъл излезе от нелегалност - би казал друг. Единствената възможна реакция на нормалните мислещи индивиди в такъв случай е да намерят начин да творят и да се забавляват извън обсега на унифициращия спектакъл.

Май 2005

Райна Маркова

Писателката Райна Маркова е автор на сборника "Пого" (издание на Дружеството на бургаските писатели, 1998) и романа "Фани по опасните пътища на светлината" ("Стигмати", 2001). Виж www.subMagenta.dir.bg - истинската страница на Райна Маркова.

(1) underground- за обяснението на това понятие ще си послужа с думите на човек от същия този ъндърграунд, на който статията е посветена: "По новините на канал CNN споменават 'underground' като далечен синоним на думичката 'underworld', която пък означава престъпния свят... В нашия случай тези неща, които остават 'зад кадър' и по една или друга причина си остават там. Но в добрата стара България хората си мислят, че 'ъндърграунд' означава да не го правиш за парите."

(2) ситуационизъм - едно от най-влиятелните движения в Европа през 50-те и 60-те, фокусирано главно върху борбата срещу copyright-a. Негов неформален лидер е Ги Ернст Дебор, а фундаменталната му книга "Общество на спектакъла" нашумява покрай майските събития в Париж през 1968 година. Ги Дебор се самоубива през 1994 година, седем години след издаването на последната си книга - "Коментари върху "Общество на Спектакъла". Въпреки че много от постиженията на ситуационизма остават неизвестни поради склонността на участниците да се крият зад псевдоними и въпреки фетишизирането на спонтанността на социалния протест, влиянието на ситуационизма върху забележителните умове на XX век е огромно.

(3) information highway - метафора, влязла в употреба чрез бившия лирик на Grateful Dead, John Perry Barlow. Буквално означава "информационна магистрала", но по-дълбоките смисли, предполагам, са ясни.

(4) copyleft - понятие, появило се през 80-те години чрез "Движението за свободен софтуеър" на Ричард Столман, професор в Масачузетския Технологичен Институт.

(5) network-buffer - инструмент за работа в мрежа, работна зона, склад на междинен запас информация (звук, изображения, софтуер, текст). Целта му е да улеснява обмена на тази информация.

(6) aka - съкращение от "as known as" - една от многото абревиатури, ползвани в Мрежата.

(7) PD - pure data е графична програмна среда за работа в реално време с аудио, видео и обработка на изображения.

(8) deFocus и Merck са два независими лейбъла, съответно британски и американски.

(9) WARP са пионерите на този странен вид музика, чиито представители са Aphex Twin, Boards Of Canada, Autechre, Squarepusher, Plaid, Vincent Gallo.

(10) Alex Paterson aka The Orb - появява се по време на експлозията от чикагски хаус в Англия през втората половина на 80-те, но под прякора the Orb се появява по-късно, в съвместната си работа с Jimmy Cauty.

(11) fr8 - произнася се "фрейт". Това са нелегални grаffiti или т.нар. арт-бомби.