|
Колко гняв трябва да имаш...? Ефектните актьорски превъплъщения на Христо Живков в "Занаятът на оръжията" на Ермано Олми и в "Страстите Христови" на Мел Гибсън го изстреляха до глобалния филмов успех. Дори и в момента снима в Хонконг. Красив, но и ерудиран, рационален, но и емоционален, 30-годишният дипломиран кинорежисьор в НАТФИЗ (с документален филм за "Чинечита") не се удави в звездна суета. Напротив, за разлика от фалцетните самохвалства на местни "арт"-еднодневки, Христо Живков предпочита камерните приятелски проекти пред life style-вресливостта. Преминал през асистентстване в чужди продукции у нас ("Версенжеторикс", "Смъртно наказание"), той с хладнокръвно постоянство експериментира в областта на аудиовизията. И както доскоро смяташе, че професионалният му дебют в киното е химера, така наскоро ни зарадва с първия си сериозен филмов продукт. Симптоматично е, че млад екип се е насочил към значима и некомерсиална тема, каквато е фигурата на д-р Кръстев - вносителят и/или строителят на българската модерност. Смисленият Христо Живков е намерил съмишленици с опит в историческата тв-реставрация, като Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов (едно от най-културните и свежи предавания на Канал 1 и изобщо по нашите телевизии между двата века си остава спряното "Пътеводител на историческия стопаджия"). "Неудобният д-р Кръстев" полага обекта си в двоен културологичен възел - световен и български. Между картата на Европа и обглеждането в горен ракурс на мънички черни фигурки в безкрайна белота, филмът разказва краткото и драматично житие на своя герой в коректна хронологичност, "опакована" с породист артистизъм. На екрана се редят факсимилета, репродукции, архивни фотоси, симфонични интермедии, доминирани от стилизирани монохромни възстановки, уникални за телевизионната специфика. Цялата жестока задръстеност на манталитета в новоосвободена България, травмирала съдбата на д-р Кръстев, е изведена през пространството около него и светлинните акценти: каменен зид, дървена ограда, стълби, бюро, библиотечен каталог... От ученическата мечта "Някога и аз ще бъда като Белински у нас", през прозрението "У нас няма нищо, което дава духовна храна... Нищо не носи печата на идеализма" след сериозното образование в Лайпциг до омерзението "Боже мой! Какъв легион от пакостници и шарлатани!", родоначалникът на българската професионална критика е възприеман неизменно като "неудобната, неразбрана и самотна" фигура. Трагично призвание е внедряването на "чисто европейска ценностна система" в доскорошната турска провинция - за "скандалността" на строгите естетически критерии на д-р Кръстев свидетелстват и реакциите на статиите му, и отношенията му с Вазов, и политическите обструкции пред педагогическата му дейност, и животът на списанията "Критика" и "Мисъл", и сформирането/разпадането на митичния едноименен кръг... Прочее, и днес, независимо от крясъците за "европейска идентичност" и ратифицирането на договора с Европейския съюз, положението у нас е не по-малко отчайващо. Радвам се, че такова е и внушението на филма. В утрото на българската модерност създателите на "Неудобният д-р Кръстев" са открили своя шанс за поколенски размисъл върху залеза на утопиите за културното случване на България. Филмът ври и кипи от просветена енергия. Но, въпреки че е важен и поднесен интелигентно (с гласовете на Ани Бакалова, Владо Пенев и др.), задкадровият текст натежава. На моменти удря като дидактична патерица. По-лошото е, че реципиентите на филма като че ли са резистентни към посланието. Дебютът на Христо Живков е умен, тъжен и красив хибрид от документално и игрално кино. Запрати ме право към антиутопично-живописната гледка в зеленината над Костенец миналото лято - вилата на д-р Кръстев, аристократична дори в зловещата си изкорубеност. Къде-къде по-съхранена е софийската му къща, но тя пък е превърната в кръчма. Но такава е участта на повечето "неудобни, неразбрани и самотни" хора в отечеството. Сега ще чакаме игралния дебют на Христо Живков.
Геновева Димитрова
|
От пръв поглед Неудобният д-р Кръстев, документален, 2005, БНТ, режисьор - Христо Живков, сценарист - Димитър Стоянович, изпълнителен продуцент и монтаж - Милко Лазаров, оператор - Стефан Куцаров, композитор - Лъчезар Аврамов, художник - Ива Петрова, костюми - Барбара Домусчиева, консултант - Анастасия Богданова, в ролите: Николай Мутафчиев, Александър Герганов, Китодар Тодоров, Петър Калчев, Александър Сано, Маргарита Хлебарова, Димитър Стоянович. Премиера - 26 април 2005 в Домa на киното |