|
Искаме ли мъжете да проговорят?
Цялото заглавие на тази книга е "Ако мъжете можеха да говорят... ето какво щяха да ни кажат". То очевидно не знае, че поражда забавни асоциации със сборник разкази от българския писател Йовков. Все пак всеки се вслушва в нечутото според посоката на своята професионална реализация. Художникът, навярно за да не прилича на библейския пророк Валаам, се вслушва в гласовете на животните; преуспяващият американски психотерапевт Алон Грач - в гласа на мъжете. Второто със сигурност е по-доходно, защото се оказва, че мъжете нито умеят, нито искат да говорят за себе си, преди да попаднат в лечебния кабинет. След това вече е трудно да бъдат спрени, както личи от внушителния обем на тази книга. Въпреки парапсихологическия пазарен трепет на нейното подзаглавие - "Седем ключа към мъжката психология" - всъщност става въпрос за сериозно изследване, написано върху просторен документален материал, в което се привеждат конкретни примери от една дългогодишна психотерапевтична практика. (Алон Грач е клиничен психолог, той има частна практика в Ню Йорк и чете лекции в университетска среда.) Какво бихме могли да научим от неговия опит, без да летим до Ню Йорк и без да плащаме скъпи сеанси? Независимо от разнообразните форми на своето поведение - от намусено сдържани до агресивно шумни - мъжете се крият. Най-често от страх и безпомощност. От комплекси. От нежелание да понесат вина. Стават искрени, само когато са заплашени - най-често от развод или уволнение, но също така и от собствените си сексуални проблеми. Има и мъже, "превъртели на тема секс, които не се притесняват да преминат направо към подробни или откровено порнографски описания". Те поне знаят защо си плащат. Оказва се обаче, че сексът е само начин да се говори/мисли за други неща. Мъжете използват сексуалното поведение, за да икономисат психическа сила или да заобиколят (потенциално) травматични зони в своето преживяване. Между тях много важни са срамът да не бъдеш достоен за "мъжката идентичност", съпротивата срещу "езика на чувствата", несигурната мъжественост ("писна ми да бъда отгоре"), егоцентризмът и агресивността, които рушат отношенията с другите хора, включително като саморазрушителност... Това са истинските проблеми на днешния мъж. Д-р Грач ги анализира преди всичко със средствата на американската Ego Psychology - типично за мястото и средата, в които работи. Той обаче се старае да внесе и теоретичните възгледи на дълбинната психология, ограничени в концептуалния апарат на вечния Фройд; понякога (особено в библиографията) ще срещнем и британската школа на обектните отношения. Книгата се чете увлекателно и все пак с ясното усещане, че научаваш непознати неща. Разказът улеснява познавателните възприятия на своя читател, като силно типологизира процесите и явленията в мъжката психика - нерядко по принципа на метафоричното назоваване. Така ще срещнем любопитно звучащи явления като "мъжа-хирург", "синдромът на арогантния шеф", "виртуална интимност", "детектив на тъмно"... Зад тези, нерядко куриозни, названия стоят по-скоро познати и разпространени прояви на мъжката психика; книгата - не на последно място в своя пазарен прицел - е замислена като наръчник за справяне с мъже. И все пак, когато затворим последната страница и прочетем отзад на корицата, че тя е била "речник към разбирането на езика на мъжете или - мъжете в превод", изведнъж ни се доисква да я оставим встрани и да се върнем към оригинала - дори когато той не е в състояние да говори. Милена Кирова |
Думи с/у думи Алон Грач. Ако мъжете можеха да говорят. Превод от английски Валерия Панайотова. ИК Колибри, С., 2005 |