Да избуташ информацията
към потребителите
- При положителното развитие на българския Интернет, какви са критериите за оценяване на сайтовете? Кое превръща он-лайн комуникацията в он-лайн журналистика?
- Въпреки че българското Интернет пространство е по-младо от това на развитите в информационно отношение страни и поради ниския процент на потребление на Мрежата в България се посещава от аудитория, която е в пъти по-малобройна, мисля, че като цяло то е на ниво. Всъщност уебсайтовете непрекъснато са оценявани от потребителите и оценката им се съдържа в броя на посещенията и в посочения от тях рейтинг. Що се отнася до професионалното оценяване, критериите са комплексни и специфични за различните категории сайтове. Те може да включват оценка на съдържанието, ползваемост, графичен дизайн и др., както и връзка с медиите и клиентите за рекламни и институционални сайтове. От 1999 г. например, ежегодно се провежда конкурс за български сайт, в който специално жури, съставено от ръководители на Интернет фирми, оценява регистрирани от авторите си сайтове в няколко категории. За обективността на оценката говори фактът, че миналата година в три от категориите сайтът, спечелил първо място, е и фаворит на публиката, какъвто е случаят със сайта на Българското национално радио за категория Новини.
Кое превръща он-лайн комуникацията в он-лайн журналистика? В кръга на шегата, това, което превръща комуникацията в журналистика. Въпреки че новите медии разширяват границите на журналистиката, поради двупосочността на комуникацията и постоянната смяна на ролите между комуникаторите и реципиентите, он-лайн журналистиката, както и традиционната журналистка, се занимава с обществено значимите теми и с целенасоченото изграждане на общо информационно поле.
- Според вас какво е характерно за българските он-лайн медии - като форма, стил на писане, организационна структура? Доколко те са близки до моделите на он-лайн медиите въобще и имат ли някакви специфично български особености?
- Най-характерното за българските он-лайн медии е, че мнозинството от тях пребивават в уебсредата, без да осъзнават, че тя им осигурява много повече от още един канал за разпространение на информация. Мисля, че е време да започнат да използват иманентния потенциал на он-лайн пространството, за да се трансформират от "стари медии в нов канал" в "нови медии". Резултатът от механичното им пренасяне в дигитална среда не е нова медиа, а нищо повече от "безхартиен печат" или "безефирни електронни медии". Ако ми позволите алюзията за жабата, която се преместила от кварталната селска локва в голямото градско езеро, без да разбере, че приказката, в която живее, има силата да я превърне в принцеса...
- В тази посока, какво е мнението ви за начина, по който в. "Култура" е представен он-лайн? Имате ли определени препоръки?
- В. "Култура" е издание, което много уважавам и се радвам на присъствието му и в дигитална среда. Той фокусира вниманието на читатели с афинитет към потапяне под повърхността на новината и сензацията, населяващи многотиражните вестници, отвъд политиката и злободневието, и с вкус към интелектуални и духовни упражнения на ума. В този смисъл, он-лайн вестникът би могъл да е "трансцедентално средище" на обществото от читателите си, на което да предоставя място и средства за изразяване и общуване. Мрежата притежава тези инструменти и те трябва да се експлоатират максимално. Освен това, тъй като в уебсредата събирането на медиите (текст, звук, видео, анимация, тримерни изображения) става по един изключителен начин и може да въздейства на всички сетива, то електронният вариант на в. "Култура" би могъл да предлага на читателите онова, което не е възможно да излезе на печатните му страници: част от интервю с автентичния глас на значима за културата личност, откъс от концерт и др.
- Може ли да се твърди, че едно от предимствата на он-лайн медиите е, че те акцентират върху изграждането на връзки - както между потребителите на медиата (чрез поддържаните форуми), така и между редакторите и формирането на надеждни източници на информация, а също и при превръщането на он-лайн медиата в своеобразна институция, във фактор в социокултурната действителност на локалното или глобално общество?
- Предимството, за което говорите, е именно интерактивността. Тя се състои в непрекъсната комуникация между медиата и потребителите, но за това е необходимо много повече от адрес за електронна поща и писма, които не се четат в редакцията или се четат, без да се взимат под внимание и да получават отговор. Интерактивността се постига с осигуряване на трибуна за излагане на разнообразни гледни точки в една медиа, с отворени дискусионни форуми за обменяне на идеи, които да формират общността на изданието. От продукт вестникът трябва да се превърне в място, в което хората могат да общуват и да градят общо бъдеще.
- Според вас доколко българските он-лайн медии се приближават до представата на Никълъс Нигропонте за "дигиталния вестник", за изграждането на медиата според потребителските предпочитания? Наблюдават ли се въобще тенденции в тази насока?
- Масмедиите, такива, каквито ги познаваме, елиминират индивидуалността на читателите в цялото им разнообразие. Времевата и пространствената неограниченост на електронните медии, комбинирана с най-мощния инструмент на виртуалното пространство - хипертекстът, позволяват да се удовлетворяват интересите според индивидуалното ниво на познание на всеки уебчитател. Много от българските електронни издания и информационни агенции се развиват и предоставят на читателите си форуми и полета за коментари на актуални теми, предлагат новини в реално време, т.е. подобряват интерактивността. Малко са обаче онези, които инвестират усилия в персонализацията - "да избутват информацията" към потребителите, както казва Нигропонте, вместо да чакат реципиентът да си я "издърпа" сам (обичайният подход при традиционните медии). Радостното е, че на медийния пазар се забелязва раздвижване в това отношение. Он-лайн версията на в. "Дневник", например, предлага на читателите си инструменти за индивидуална настройка на съдържанието, за създаване на личен архив на вестника и получаване на сутрешния преглед на печата в индивидуалната пощенска кутия на желаещите. Информационната агенция "Фокус" също разработва услуги, като изпращане на безплатни анонси от "новината на часа" на електронната поща и мобилния телефон, издаване на специализирани бюлетини по широк кръг теми.
Дигиталният вестник може да даде на забързания във ХХI век човек само интересуващата го информация, без да се налага да преминава през ненужната, и то в удобно и желано за него време, съдържание и формат. Това е посоката, в която трябва да се движат и българските он-лайн издания.
- Каква промяна трябва да се търси по отношение ролята на журналистиката в он-лайн медиите? Доколко тя се припокрива с ролята на модератора, администратора, автора на уеблогове например?
- Новите медии постепенно налагат нови роли на журналистите и журналистиката като цяло. Ще се върна отново на българския Интернет, по отношение на който е подета инициатива за създаване на повече сайтове с богато мултимедийно съдържание и за насърчаване на интерактивното общуване между потребителите и създателите на сайтове. Он-лайн медиите са част от българското уебпространство и към мултимедийността и интерактивността аз бих добавила и още един важен фактор - хипертекстът, това са трите мощни инструмента на новите медии. Именно те размиват границата между комуникатора и реципиента, тъй като в Интернет всеки е латентен писател, редактор, читател, издател и клиент. Те провокират журналистите да се откажат до голяма степен от ролята си на комуникатори и да се превърнат в експерти, в регулировчици на информационния трафик, организиращи с нови методи и средства пренасянето на информацията между читателите, в медиатори, предизвикващи и улесняващи дискусии по дадени теми, в навигатори в света на новините и личните преживявания. Но най-важната им роля би трябвало да е на вдъхновители за създаването на общности, родени от активното участие на потребителите.
- Според вас необходимо ли е он-лайн журналистите да получават специално образование в областта на он-лайн медиите, или могат да бъдат социализирани като такива? Какви са основните умения, които он-лайн журналистите трябва да притежават?
- Понастоящем обучението по журналистика е съобразено с особеностите на радио-, телевизионната и печатната журналистика и те са профилирани отделно, тъй като във всеки вид студентите овладяват различни техники за създаването на продукта. Он-лайн журналистическата работа също е специфична във всичките етапи от процеса й - по отношение на събирането на информация и начините за представянето й в дълбочина, съобразяването с глобалната аудитория, блоковата структура на материалите, нелинейното писане за уеб, но най-вече различния начин на мислене при създаването на он-лайн съдържанието. Казано накратко, изискват се нови журналистически познания и умения, тъй като традиционните вече са недостатъчни за работа в уебсреда и изискванията са за съчетаване на знания в области като дизайн, бизнес, право, мениджмънт, компютърни технологии, публична комуникация и пр. За факултетите по журналистика, които са хуманитарни, обикновено най-трудно е признаването на необходимостта от изучаване на технически и софтуерни дисциплини, като Уебдизайн, Изграждане на интерактивност, Мултимедиа и цифрова фотография, Редактиране на аудио, видео и анимация и др. Едновременно с това е задължително и включването и на други предмети, уникални за дигиталната среда, като Писане за уеб и хипертекст, Журналистическа етика в новите медии, Право на интелектуална собственост в Интернет, Културни, етични и социални аспекти на нет-писането и т. н.
- Какви са възможностите на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" да осигури подходящо образование по он-лайн журналистика на своите студенти? Кои са необходимите условия това да стане?
- Факултетът по журналистика и масова комуникация има реални възможности да осигурява качествено обучение по он-лайн журналистика, каквото предлагат съответните факултети на големите европейски и американски университети. Ние разполагаме с добра техническа база и, което е по-съществено, с преподаватели, които са отворени към новите информационни технологии и могат да покрият голяма част от предметите, които изброих. Някои от тях и сега се изучават в профилите Радио и Телевизия, разбира се, ориентирани към нуждите на тези видове журналистика.
Знаете, че в края на миналата година на Научната конференция, проведена по случай 160-годишнината на българската журналистика, поставих въпроса за профилирано обучение по он-лайн журналистика, аргументирайки необходимостта от това. От следващата учебна година нашият факултет ще постави началото на такова обучение, засега чрез лекционен курс, който ще водя в една от магистърските ни програми, но с амбицията да прерасне в отделна програма. Убедена съм, че не е далече времето, когато Факултетът по журналистика и масова комуникация ще предложи нов журналистически профил с комплекс от дисциплини за бакалавърска степен, който ще подготвя бъдещите журналисти за работа в електронните издания.
- Търси ли се връзка от страна на факултета със съществуващи български он-лайн медии за допълване на практическите умения на студентите? Смятате ли, че това ще се отрази благоприятно върху развитието на българската он-лайн журналистика?
- Несъмнено досегът на студентите до реалното правене на журналистика извън учебните зали по време на обучението е изключително полезен и затова в нашия учебен план са включени практики и стажове в различни редакции. По отношение на он-лайн журналистиката, във всички български он-лайн медии работят наши настоящи и бивши студенти, само че в момента те се учат в процеса на работата си. Безспорно това, което ще повдигне нивото на българската он-лайн журналистика, е едно академично обучение в тази професионална област.

28.04.2005

Разговора води Мария Попова


Доц. д-р Грета Дерменджиева е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Увод в компютърно опосредстваната комуникация"(2001) и на редица студии и статии в областта на он-лайн журналистиката и комуникациите.
Разговор с
Грета Дерменджиева
за он-лайн медиите