|
Икономия на езика
Книгата на Светлозар Игов прекрачва през очакванията и в това е рискът, който тя поема. Не че четящите не знаят, че Игов пише проза и поезия, но очакванията така или иначе са по-твърди от периферните знания, предразсъдъците са по-силни от новополучените знания, затова и си мисля, че има нещо доста красиво, когато въпреки нагласите тръгнеш срещу тях. Разбира се, Светлозар Игов по условие е от тръгващите срещу, независимо дали става дума за поведение, позиция или писане. Това е стил, и е хубаво, че не му се изневерява. В "Там" конкретно той тръгва срещу идеята, че литературният критик не може да пише добре художествени текстове, че колкото по-добър наблюдател е, толкова по-лош писач е. И успява в тръгването и в резултата. "Там" е качествена стихосбирка, в която са събрани стихотворения, писани в годините, както и есета, които доразвиват темите на книгата. Тя говори за присъствия и отсъствия, за доброволни изгнания, за откъсване. Не иска да приеме отричането от живота, от спомените, от себе си в предишни състояния, има своите години на изключителност, конструира около тях истории, обяснява света през места на памет. Защото ако се събира в някакво мото, то е "Не мога да забравя". "Там" е книга за забелязването, за способността изненадата, хрумката да конструират свят, в който се живее по-добре, за мълчанието, за страха и умората от думите, за конструирането на език на очите, който е есперантото на всяко изкуство. За словото, което търси, което обича техниката под изтриване, което се разпилява в многозначността, защото нищо и никой не може да бъде назован с точно една дума. Няма мотивираност на знаците. Има избори. Има много и свободни избори и в това е чарът на словотворчеството. И най-сетне, "Там" е книга за пределите - личния, на другите, предела на смисъла, на живеенето. За тези граници и надмогването им говори тя, тях се опитва да помири в някакво състояние на отсъствие присъствие, на биване и отиване. Амелия Личева |
Думи с/у думи Светлозар Игов, Там, ИК Жанет-45, Пловдив, 2005 |