Ново героическо
Странно... Докато гледах телевизионните материали, посветени на смъртта на папата и стигнали до екран доста преди тя да настъпи, периодично се сещах за филма "Ах, този джаз". И особено за края му, когато смъртта на централния персонаж - режисьора, е представена като музикално шоу, подобно на тези, които той самият поставя.
Не, връзката не е в спектакълизирането на смъртта, иначе безспорно превърнало се в тенденция за съвременната популярна култура. И още по-малко е в подозрението, че папата може да има нещо общо с това. По-сложно е...
Филмът на Боб Фос е своебразен манифест на краха на сериозността, след като и нейното последно убежище - смъртта, е станала спектакъл, игра. Този крах е предизвестен от характерното за либералните демокрации превръщане на индивидуалния човешки живот в абсолютна ценност. В такава перспектива героическото изчезва, защото именно то (по примера на Христос) поставя вярата и идеите над живота, жертва го заради тях и така ги зарежда с екзистенциален драматизъм. Без него те олекват, предизвикват релативизъм, ирония и несериозност. Карат ни "Да се забавляваме до смърт", както призовава прочутото заглавие на Постман.
Образът на папата е конструиран в носталгия по чезнещия героизъм. Заради физическите му страдания през последните години (видими и широко обсъждани), въпреки които той обикаляше света и изпълняваше своята мисия в духа на някакво модерно мъченичество. Но преди всичко заради атентата срещу него, който едва не му струва живота и го превърна в буквална жертва в името на идея. Идеята за край на комунизма. Защото е ясно, че атентатът е замислен от комунистическите тайни служби, независимо дали са точно българските или не. Те не можеха да допуснат папа да стане поляк, т.е. духовник от комунистическа страна, и това само по себе си да окуражи, да направи мислим идеологическия обрат в световен мащаб. Папата оцеля, обратът се осъществи.
Заедно с това обаче папата, като начин на мислене и като публично поведение, повече от всеки свой предшественик защитаваше ценностите на либералната демокрация, включително и толерантността към различията, включително и към религиозните. Така от него започна създаването на едно ново героическо, приело края на героизацията.

Георги Лозанов