NIRVANA в Riverside Studios, Лондон
- Какво мислите за пиесата и за образа на Лора Каравелова?
 Доля Гавански: Мисля, че това е една прекрасна пиеса с много силно въздействие, която ще докосне струна в чувствителността на публиката. Образът на Лора, който играя, е много сложен и противоречив. Трудно е да се каже, че е феминистка, след като е живяла в самото начало на ХХ век, но някои я определят точно така. Желанията и очакванията на Лора са свързани с една голяма промяна в нагласата на определена класа жени през този период. Тогава е регистрирано огромно нарастване на случаите на жени с диагноза "хистерия" и феноменът е отбелязан в медицинската литература. Според мен то е било по-скоро чувство на болезнена неудовлетвореност. Жените с образование и амбиции за първи път виждат пред себе си отворени хоризонти, но същевременно остават във властта на традиционните представи за брака и женската роля. Идеята за "слободната жена" се сблъсква с ценностите на патриархалния морал, както се случва и с Нора от "Куклен дом" на Ибсен. Много неща са се променили, но тази криза не е чужда и на много съвременни жени, които се разкъсват между ролята си на майки и съпруги и личните си аспирации и стремеж към творческа реализация. В този смисъл Лора е истински архетипен характер. В пиесата Лора и Яворов се стремят към близост, към споделяне на чувствата, но не знаят как да го постигнат. Душевните им състояния така се разминават, че те даже не знаят какво търсят и от какво имат нужда. Човек най-трудно се научава да разбира себе си.
- Мислите ли, че пиесата ще бъде разбрана от местната публика?
 Доля Гавански: Що се отнася до отношенията между мъжа и жената, до любовната трагедия, пиесата е универсална и съвременна. Няма човек, който да не се развълнува от агонията на тези двама млади, красиви, надарени хора, които на пръв поглед са създадени един за друг, но поради среда, обстоятелства и атмосферата на политическо насилие и войни, които ги заобикалят, не могат да постигнат любовта - не напразно Константин Илиев ги е нарекъл в пиесата си Жената и Мъжът, а не Лора и Яворов. Но социалната тема също е много силна и актуална. Поставя се големият въпрос за социалния и националния идеал, за правото хората да се борят за него с оръжие в ръка, но също и за безсмислените човешки жертви на всяка революция и война, и моралният избор, който човек трябва да направи. Всички войници през всички войни се връщат покрусени и изгубили илюзиите си, реалността е винаги грозна и жестока в сравнение с идеалите. И конфликтите през 90-те в Югославия, и Иракската война завършиха с хиляди жертви и омраза. Мисля, че тази тема, особено пречупена през човешката трагедия, също ще развълнува публиката.

- Знаехте ли нещо за България, преди да приемете ролята на Яворов?
 Майкъл Мюлер: Никога не съм бил на Балканите. Не знам защо, но за България винаги съм си мислел като за една страна от източния блок, с преобладаващо сиви краски, с бетонни сгради и бедни поля, където хората отглеждат картофи. Знам, че това звучи ужасно, но то показва нашето невежество и клишетата, на които робуваме. Затова съм толкова щастлив, че можах да се срещна с толкова много българи, всичките толкова запалени и толкова колоритни. Сега знам повече за страната, за разнообразния пейзаж, високите планини. Моят корен е от Щвейцария, ние, щвейцарците, обичаме планините. Искам много да посетя България и да я опозная отблизо. Това е едно от хубавите неща на актьорската професия - трябва непрекъснато да се променяш. Можех да си тъна в невежество до края на живота си, но сега вече знам.
- Какво мислите за образа на Яворов?
 Майкъл Мюлер: Когато за първи път прочетох "Нирвана", не знаех нищо за Яворов, нито за историческия контекст на пиесата, но се почувствах силно привлечен от този образ, от сложното му положение в отношенията им с Лора. Всичките събития, въстания, войни, за които разпалено говорят двамата, ми бяха много мъгляви. Макар че сега знам много повече за този период, но най-интересен за мен остава вътрешният свят на този човек. Яворов е мъж, който се бори със себе си. Това е най-важната нощ в живота му и той се мъчи да разбере най-важните неща за себе си - какво е любовта, какво е поезията му, какъв е смисълът на живота му. Като всеки поет, той има склонност да гледа по романтичен начин на миналото, на историята, и му е много трудно да помири в себе си идеята си социална революция и пробуждане на народа с последствията от действията си - кръвопролитията, страданията и разкриването на най-грозните страни на човешката природа. По същия начин не може да помири противоречивото си отношение към жените - от една страна ги идеализира, от друга - не може да потисне сексуалните си пориви. Мина е изключението в живота му, когато любовта му се сюблимира в поезията му. Образът на Яворов е дълбок и много истински, и за мен е голяма чест и удоволствие да го играя.
- Каква реакция очаквате от публиката?
Майкъл Мюлер: Че ще има реакция е напълно сигурно. "Нирвана" е от онези пиеси, които провокират зрителите. Те или ще я харесат, или ще я намразят. Чувствата между Лора и Яворов са толкова нажежени, че част от публиката може да не се почувства много комфортно. "Нирвана" ми напомня една пиеса на Юджин О'Нийл - "Дългия път на деня към нощта", която също е за отношенията в едно семейство. На генералната репетиция двама от общите работници приседнаха в залата уж за малко и не станаха три часа от столовете, пиесата напълно ги погълна. Мисля, че "Нирвана" ще има същото въздействие, защото е пиеса за хората, а не за историята или политиката.

- Какви са впечатленията ви от България и българския театър?
Джонатан Чадуик: С България се запознах чрез контактите ми с български творци - с Анна Карабинска, с която се оказа, че имаме еднакво разбиране за културната ситуация тук, в Англия, с писателя Константин Илиев, автор на "Нирвана", с режисьорката Юлия Огнянова, чието представление "Забравени от небето" гледах в "Ривърсайд", и от последвалите ми две посещения в страната. Най-много ме привлече изключителната топлота, която излъчват всички българи, с които се срещнах в Лондон. Поразиха ме творческата им енергия и вярата в силата на творчеството, които се потвърдиха и в България. С нетърпение очаквам да започна проекта си "Орфей" в Смолянския театър, където директорът Кръстьо Кръстев е създал невероятно талантлива младежка театрална студия. Не могат да се правят обобщения на тема нация или националност, може би ако не бяха срещите ми с тези хора, щях да мисля по друг начин, но когато човек си създаде такава емоционална връзка с дадено място, то започва да означава много за него.
- Какво ви привлече в пиесата, защо решихте да я поставите?
Джонатан Чадуик: Открих в "Нирвана" една тема, която смятам за много, много важна. Мисля, че събитията от този период на Балканите, движени от национализма и стремежа към националната идентичност, до голяма степен създават прототипа на много следващи конфликти. Насилието и напрежението, които се усещат през цялата пиеса, викът "Свобода или смърт" са болезнено свързани с много от конфликтите, които разтърсват света днес. Повечето от тях също избухват като реакция срещу някакво потисничество, за да се превърнат на свой ред в сляпо насилие, което не зачита човешкия живот. Участниците във всички тези борби по един и същи начин свързват смисъла на живота и действията си с някаква отвъдна цел, с идеята за безсмъртие или история. Тема за тероризма, за оправданото насилие, с коята до някаква степен е свързан Яворов и хората около него, е много важна тема. Много е важно да се открие този контекст в пиесата. Другата важна тема е връзката между революцията и въоръжената сила, употребата на сила с революционна цел, която поетът Яворов е приемал като трагедия. Тук се появяват и въпросите за мьжественото действие, за правото ни да променяме света и волята ни да действаме срещу природата или политическата реалност. Тези въпроси се усещат много силно в "Нирвана". Пиесата може да е историческа тема, но призмата, през която се разглежда всичко, е много остро съвременна. Самата структура е много динамична, във всеки момент се сблъскват различни гледни точки, съжителстват контрастни състояния - мога да сравня "Нирвана" с кубистична картина, пиесата има подобна динамика. Това е модерна пиеса за миналото и тази отдалеченост я прави много интересна. И, разбира се, двата образа са напълно завладяващи както като исторически лица, така и като драматични характери в пиесата, което не е едно и също. Всичко това прави "Нирвана" изключително вълнуваща и интересна пиеса. Независимо от това, трябва да призная, че при първото четене си казвах - о, не, това е тежка историческа материя, това няма как да се преглътне от английската публиката, няма как да стигне до нея. Аз продължавам да се тревожа и само представлението ще покаже, дали всичко ще си остане като някакъв неразбираем шум, или ще успеем да стигнем до сърцето на публиката.
- Мислите ли, че международният екип, с който работите, ще помогне да се намери верният път към зрителите?
Джонатан Чадуик: Лондон е най-космополитният град на света, най-големият му дар е тази смесица от хора и култури. Тя го прави неповторимо място за творчество, а за пиеса като "Нирвана" такова сътрудничество и такава публика са просто благословия. Композиторът ни е канадец, актьорът има швейцарски корен, актрисата - български и черногорски, англичанката Емили Уордил работи с видео артистите от България и Русия, Боряна Роса и Олег Мавромати, аз самият съм англичанин с малко викингска и келтска кръв. Смесването на културите, динамичната обмяна помежду им и взаимното обогатяване е най-вдъхновяващата и вълнуваща страна в работата ни по "Нирвана". Преодоляването на границите, създаването на позитивна енергия между хората, намирането на нови идеи и език на разбиране са смисълът на това, което правим. Днес за първи път чухме Деси Стефанова да изпълнява на български песента, написана от Дъглас Финч по стихотворението на Яворов "Нирвана", така както ще бъде в представлението - силата на въздействието е просто потресаваща, удря те като експлозия, и вярвям, че публиката ще го почувства.

Из отзивите в лондонската преса, излезли до 13 март т.г.

Между любов и омраза в балканска страна

Набитият, брадат Майкъл Мюлер внася много страст в ролята на Мъжът, а великолепната Доля Гавански постига в пълнота високомерната презрителност на Жената.

The Times, 8.3.2005

Benedict Nightingale

Нирвана

Постановката на Джонатан Чадуик на "Нирвана" от Константин Илиев е добра възможност да се види една класическа пиеса от съвременната българска драматургия в Лондон... Неспокойният, трескав дисонанс на музиката за пиано на Дъглас Финч настойчиво подсилва атмосферата, в която актьорите Майкъл Мюлер и Доля Гавански с ярка убедителност изпълняват словесния си танц със смъртта... Пиесата излъчва голяма драматична сила.

Time Out, 8.3.2005

Robert Shore

Нирвана

Романтичната двойка е живо пресъздадена от Доля Гавански като Лора - висока, слаба и грациозна в прилепнала към фигурата й черна рокля, а бледата й красота пронизва с удивителни кафяви очи; и от Майкъл Мюлер като грубо скроения Яворов. Тези наситени с напрежение изпълнения грабват въображението и очароват погледа... Добра възможност да се открие един голям европейски съвременен драматург.

What is on, 8.3.2005

John Thaxter

Една богата на съдържание драма слива политика и човешки страсти в ярък театрален спектакъл

Екип от няколко души предлагат на Лондон възможност да види българска драма днес, така че това е шанс, който не бива да се пропуска. Особен интерес представляват театралните елементи от постановката на Чадуик - под, покрит с пръст, прожекции на сцени от улицата и реални образи, вдъхновили сценичните герои на Константин Илиев, се повтарят на видео, за да въведат външния свят в тясното пространство на стаята... Мъчителната самоанализа и страстта, с която се разчоплят вътрешните рани, създават динамиката на пиесата... Великолепната пианова партитура на Дъглас Финч е изградена на контраста между известната "Женска прелюдия" на Шопен и модерното светоусещане в акордите на Берг. Музикалната композиция преминава от обработката на прелюдиите в А мажор и Е минор към танго, по средата, за да се свърже в края й с музикалния език на ХХ век. Музиката брилянтно съпровожда и усилва действието в спектакъла.

Reviews Gate, 13.3.2005

Timothy Ramsden



Както вече писахме (вж. "Култура", бр. 11 от 25 март 2005) на 1 март 2005 г. в Лондон театралният център "Riverside Studios" представи своята нова премиера "Нирвана" от Константин Илиев в превод на Анна Карабинска.
Английският творчески екип е в състав: режисьор Джонатан Чадуик, сценограф Агнес Треплин и композитор Дъглас Финч. Участват Майкъл Мюлер и Доля Гавански, а народната певица Десислава Стефанова изпълнява песента "Нирвана" по едноименното Яворово стихотворение.
Проектът печели финансова подкрепа от Театралния Инвестиционен Фонд към Обществото на Лондонските театри, от Arts Council England, от Националния център за театър в България и от Balkan Holidays като специален спонсор.
Благодарение на добрата воля на всички изброени "Нирвана" е първата българска пиеса поставена off West End. Публикуваме интервютата с актьорите и режисьора, взети преди премиерата на спектакъла (интервютата са взети от сайта: www.gologan
productions.co.uk), а също така избрани пасажи от английската преса, излезли след премиерата.