Снегорин's (д)ефект
Интересен феномен в играта "Вот на доверие": зрителските симпатии там се печелят от неизвестни, сравнително семпли хора, без кой знае какво, да не кажа никакво медийно присъствие (освен в самата игра и в "Шоуто на Слави" след това), но пък успели да победят веднъж, че и втори път, трети, четвърти... Но вече не с отговори на въпросите, а по рейтинг. Като в някои моменти той достига мили за сърцето на всеки партиец височини - 50, 60, 70 %. Ум да му зайде на родния политик, не случайно един форумен зевзек предложи на НДСВ, след като поканиха Здравко в листите си, да поканят и Сашо Снегорина за свой консултант по природните бедствия. В тая връзка предпоследната победителка Мария Велкова, дипломиран политолог, би могла да бъде ангажирана от някоя партийна централа за PR на кампанията й, над 60 процента доверие не е шега работа. Особено ще е полезна за БСП, нали от там най се натискат за пълно мнозинство...
Нека обаче вече свършим с ирониите и да се вгледаме по-дълбинно в този социален и медиен факт. Разбира се, той е преди всичко медиен: всеки човек, когото излъчват всеки ден на екрана в разстояние на приблизително 45 минути, няма как да не стане известен. Нали на тази хватка залага и "Big Brother". В този смисъл, по една известна аналогия, и магаре да показваш достатъчно пъти по телевизията, и то ще спечели симпатиите на зрителите. Прочее, съвсем не малко магарета се превърнаха така в медийни звезди. Но не е само това: ако се вгледаме в хората, които обираха вота в играта, за тях съвсем не можем да кажем, че блестят с нещо кой знае какво уникално. Сашо Снегорина например е един тих и съвестен човек от Априлци, който е отдаден на своето планинско битие и дори влизането си в играта дължи не на своя инициатива, а на обаждането на малката си дъщеричка. Мария Велкова пък е кротко и скромно момиче, което категорично отказваше да се хване на доста провокативните и агресивни въдици, които й подмятаха и от екипа на шоуто, и другите участници. Чак в един момент я обвиниха в безцветност и желание всекиму да угоди. И точно тук е много особеното и феноменалното - че именно такива хора, чието единствено украшение е скромността, съумяха да станат чаровни за феновете на "Вот на доверие".
Спомняме си, играта в началото отново тръгна с такива участници, но след като доста дълго не успяваше да събере погледите на зрителите, се принуди да свика под знамената известни шоумени и уомънки, които да я изстрелят на върха. Стратегията успя и сега нещата се обръщат - не играта изпитва нужда от "звезди", които да я огреят, а тя самата е "звезда", която огрява. Само че огрява онези (или по-точно "огряват" ги зрителите й), които по отношение на характера й са нейни противоположности: тя е агресивна, шумна и бляскава, те са скромни, тихи и семпли; тя е натрапваща се, крещяща и на гребена на вълната, те на мравката път правят, кротки са и обикновени. Вотът печелят неизвестните, известните инкасират провал.
Което говори само едно - българското общество е уморено от своя "елит", той му е втръснал и му е безкрайно отегчителен. Онези, които си хвърчат като що-годе звезди в публичното пространство, вече не са ни любопитни, интересни, не ни удовлетворяват и ангажират. Не са авторитети, сиреч. Те едва ли и някога са били, но ако е имало времена, в които все пак сме ги признавали за такива, днес хич не ги "бръснем" - сиви са ни и досадни. А това може да (раз)каже много, особено на партийните централи, които са засукали ръкави за избори: че трябва да се обърнат не към старите муцуни, а към нови и свежи лица/имена, та те да ги измъкнат от блатото на електоралното безразличие и омерзение. Още нещо: по-голямата част от българите, изглежда, продължаваме да очакваме чудото, оня неизвестен месия, който ще дойде кой знае откъде и най-после ще ни оправи. Затова няма да се изненадам, ако през юни се окаже, че някой, новоизлюпил се от неизвестното политик, вземе, че удари в земята старите партии. Или поне влезе в парламента за техни ужас и почуда какво да го правят и как да се справят с него.
Ефектът на Снегорина винаги крие риск да се превърне в дефект на политическото.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


И с нов дъжд sms-и, снегорини и мотики;
Сашо Снегорина, зарит до гуша,
копае и рине, без сигнал, без ред,
гледа само да бъде напред...
Интернет-поема за Сашо Снегорина