Френски фрагменти
Оказва се, че съдбата на китовете от една лагуна до мексиканския бряг под Сабо Сан Лука е особен фокус в отношението ни към живота и властта. Льо Клезио пише историите на онези, които са участвали в изтребването им. Текстът представлява историята на това изтребване, разказана от капитана на кораба и от един моряк от екипажа. Масовата смърт, дъждът от китова кръв над главите им се наслагва върху историята за смъртта на индианското момиче на плажа, на чийто пясъчен гроб има само камъчета.
Жалко, че нямаше осигурен превод и само благодарение на любезното съдействие на Владимир Петков можах да усетя поне отчасти въздействието на този особен текст. А то се дължеше на изпълнението на актьорите и най-вече на известния актьор на "Комеди Франсез" Реймон Аквавива. Той показа в класическата "напевна" форма и жест на френския висок театрален стил въздействащ и плътно очертан образ на Капитана.
Отчетливият акцент в жеста и фразата, гласът на Аквавива, който моделира и предава чувства, рисувайки картината на масовото изтребление, идваха от далечен театрален свят. Може би по същия начин същият актьор би играл Расин. Но вероятно и заради това звучат така убедително историите на Льо Клезио, насочващи вниманието ни към безогледната самоувереност, с която силните колонизират света на слабите и която не прави разлика между китовете и индианките. В това сравнение и текст няма "зелена" патетичност. Той е поглед към нас от другата страна. Той не ни пита сантиментално "Какви са ни китовете?" Той убедително показва, че тяхната смърт е част от човешкото, част от крайния глобус, върху който всички живеем.
В началото казах: "оказва се, че съдбата на китовете", защото изобщо не ми е трудно да си представя колко налудно звучи подобен проблем, а камо ли текст и отношение в българската среда, която е дълбоко резистентна към подобна чувствителност и мислене. Твърде малко зрители (също и поради липсата на превод), за жалост, чуха и видяха представлението. А колкото по-често нашата публика се среща с различни чувствителности и театрални езици, толкова повече нараства вероятността да си даде сметка, че е част от един по-глобален пейзаж; и да погледне локалните си болки от друга гледна точка.
Съвсем друга гледна точка предлагаше и представлението на хореографа Пал Френак - с много чувство за хумор, с лекотата и въздействието на един добър съвременен танцов театър.
Докато събуждаше не толкова състрадание, колкото завист сред мъжката половина от публиката и симпатии сред женската, представлението приятно и интелигентно се забавляваше с мотиви от света на мъжете. То представлява драматургичен колаж от малки, завършени фрагменти, показан в пестелива и чиста хореографска линия.
Fiuk ("Скритите мъже") са четирима мъже, представящи мъжките мечти и копнежи със самоирония и елегантност. Грижливо поддържаните атлетични фигури и трите висящи (като в спортна зала) въжета им бяха напълно достъчни да покажат в геометрично чиста форма специалното внимание към оформянето на красиво, здраво и силно тяло; сексуалните хвалби и показването на мускули; интереса към собствения пол; полета на (желаната) победа и възторг в женския свят; прокрадването на подсъзнателните страхове от провал; настойчивата нарцистична загледаност в себе си и в собствените обсесии. Полегнал в една сателитна чиния накрая, един от тях вижда и чува в сънен унес последните надписи от унгарски филм (самият Френак е унгарец).
И двете представления, които софийската публика имаше възможност да види, са част от програмата на Френския културен институт "Френска пролет". И двете са безкрайно различни. И двете показват свободното движение на съвременния театър в различни сценични езици, занимавайки се с различни проблеми от силно фрагментарния ни ежедневен свят.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Pawana от Жан-Мари Льо Клезио. Режисьор Дора Петрова. Участват Реймон Аквавива и XYZ.
Fiuk ("Скритите мъже"). Хореография Пал Френак. Участва Театрална компания "Пал Френак".