Милошевич си губи времето
Тримесечната бомбардировка на Югославия през пролетта на 1999 г. би могла и да има наказателно-правна релевантност в "процеса на века" срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич. Ако обвиняемият например успее да докаже, че бомбардировката на НАТО е предизвикала масовото бягство на косовските албанци, това би било нещо важно за защитата му, поясни на 24 февруари председателят на съда Ричард Робинсън (Ямайка). Въпросната наказателно-правна релевантност произлизала от обстоятелството, че обвинението обяснява масовото бягство на албанското население като резултат на насилственото му прокуждане от страна на сръбската армия и полиция. Ала и в друго отношение бомбардировката на Алианса можела да се окаже релевантна за защитата, та да бъде предмет на разискване в съда, каза Робинсън. Обвиняемият споменал, че някои действия на въоръжените му сили били реакция на нападението на НАТО. В такъв случай е възможно тези действия да бъдат оправдани като легитимна самоотбрана. По принцип обаче тук не НАТО е изправен пред съд, ето защо всички опити на обвиняемия да води защитата си с обвинения срещу Алианса били просто губене на време, което ще има последици.

Поредното предупреждение на Робинсън прозвуча едва ли не като великодушна концесия към обвиняемия. Някои наблюдатели споменаха дори за детабуизиране на деликатната тема. Подхванеше ли я обвиняемият, Робинсън му изключваше микрофончето още преди първата запетайка. Чак да си помисли човек, че не са го оставили безразличен показанията на Вукашин Андрич. Секретар по здравеопазването във временната администрация на Косово през въпросния период, Вукашин Андрич като свидетел на защитата представи доста потресаващи видеодокументи като доказателство за твърдението на обвиняемия, че особено интензивната бомбардировка на Косово била главна причина за бягството не само на албанците, но и на всички други народностни групи от Косово.
От ноември, когато му бе отново разрешено сам да води защитата си, обвиняемият за около 30 работни дни разпита около 20 свидетели. Почти при всеки от тях съдиите го поучаваха, че бил излишен свидетел и че разпитването му било губене на време. Мнозина свидетели например се произнесоха по въпроса дали развитията през 1990 г. представлявали дезинтеграция на тогавашната Югославия или напротив - насилствена и нелегална сецесия на някои републики, окуражавана и подкрепяна от някои западни страни. Този въпрос съдиите смятат за изцяло нерелевантен. Нерелевантен е според тях и въпросът дали първите стрелби и кръвопролития не са дело на сецесионистките сили, избрали съзнателно войната като средство за постигане на целта си. На 14 февруари разчепкването на този въпрос съвсем изчерпа търпението на съдията Айън Бономи (Великобритания). Не е ли все едно кой пръв започнал стрелбата, всичко това само се разминавало със съществените въпроси в този процес.
Дали е все едно кой започнал стрелбата? Обвинението срещу Милошевич гласи, че през 1991-92 г. сръбско-югославските сили под ръководството на обвиняемия атакували и окупирали редица региони в Хърватия и Босна. Освен това през изтеклите три години голям брой свидетели на обвинението представиха войните в Хърватия и Босна като ръководена от Белград сръбска агресия. Показанията на тези свидетели съдът сметна за извънредно релевантни в наказателно-правно отношение. С показанията на свидетелите на защитата по същия въпрос обаче изведнъж се оказва, че не било тъй важно кой пръв започнал стрелбата. Същия ден и Робинсън сподели тревогата си от безсмислената според него защита на обвиняемия с думи, които вестниците веднага тиражираха като заглавия: "Милошевич се върти в кръг и с безсмислени свидетелски разпити само губи времето за защитата си, ограничена на 150 работни дни". Само преди половин година същият съдия заяви, че поради здравословни причини Милошевич не бил в състояние да се защитава сам, та против волята му му назначи служебни адвокати. С тази мярка Робинсън вкара процеса в задънена улица, та се наложи апелационната комисия на трибунала да ревизира решението му. Сега пък посланието му гласи, че Милошевич просто не знае как да води защитата си. Дали няма да се наложи, сега пък поради тази причина, да я поемат служебните адвокати?
Впрочем още по повод първите му свидетели слушахме, че обвиняемият само губи времето си. Те - историци, магистрати или политици - се произнесоха за темата "Велика Сърбия" като цел на политиката му. От своя страна обвинението представи редица важни свидетели и вещи лица, които доказваха сръбско-националистическото изповедание на обвиняемия и великосръбската насоченост на политиката му. Жалко, че прокурорът Джефри Найс (Великобритания) не се оказа в състояние да цитира поне едно националистическо или великосръбско изявление на обвиняемия, а камо ли да представи документи в доказателство на твърдението си. Въпреки това "Велика Сърбия" като стратегическа цел на обвиняемия си остава сърцевината на обвинението. На 15 декември обаче Найс доста изненадващо обърна внимание на една деликатна промяна във втората редакция на обвинителния акт. В нея обвинението се дистанцирало от израза "Велика Сърбия", защото и обвиняемият не си служил с този израз. На прокурора несъмнено му е ясно какво междувременно "излишните" свидетели на обвиняемия, губейки време, сториха с тази точка на обвинението. Дали прокурорът иска да каже, че това вече не е важна точка на обвинението, попита предпазливо съдията Робинсън. И двамата естествено знаят, че всичко зависи от отговора на този въпрос. Знае го и обвиняемият, та изпреварващо се намесва: "Господине Робинсън, не забравяйте какво гласи един от най-важните аргументи на това изтъкано от лъжи обвинение: съвместно престъпно начинание за сътворяването на Велика Сърбия. Този абсурд трябва тук да бъде изяснен и разобличен!". Дали се е дистанцирал мистър Найс от тази точка на обвинението? - пита още по-деликатно съдията. "Not at all", казва мистър Найс, нищо подобно! Само дето занапред вместо "Велика Сърбия" влиза в употреба изразът "всички сърби - в една държава". Да живее семантиката. Щом не се намериха доказателства за "Велика Сърбия" като идеологическа ценност и политическа цел на обвиняемия, ще я заместим с израза "всички сърби - в една държава", къде е разликата. Разликата е там, че обвиняемият действително е употребявал този израз. Само дето с него е имал предвид държавата Югославия, където всички сърби били заедно - едно от клишетата в политическите му изявления. (Май че, строго погледнато, тъкмо за тази Югославия го съдят, но това е съвсем друга тема.)
Дали пък Слободан Милошевич действително не е бил великосръбски националист? Джефри Найс не губи кураж. Знае ли госпожа професорката списанието "Епока", пита на 8 септември м.г. Найс свидетелката Смиля Аврамов.
Външнополитически правен съветник на Милошевич през 1991-92 година, Смиля Аврамов като свидетел на защитата твърди, че съхраняването на Югославия било главната политическа цел на обвиняемия. Прокурорът подава на госпожа Аврамов две фотокопия, това само имал засега, оригиналът на списанието "Епока" за съжаление се забавил. "Епока", нали, орган на Сръбската социалистическа партия! Не, казва свидетелката, тя не членувала в никаква партия, а за списания нямала време. "Епока" обаче е орган на партията на обвиняемия, това свидетелката може да потвърди, нали? Госпожа Аврамов не може да потвърди, нищо не знае по въпроса и прокурорът прибира фотокопията си обратно. Обвиняемият мълчи, по това време правото да се защитава сам му е още отнето.
На 17 ноември философът Михайло Маркович като свидетел на защитата обяснява на съда Меморандума на Сръбската академия за наука и изкуство от 1986 година, чийто съавтор е бил. Обвинението привежда този документ като първа изява на великосръбския национализъм, инструментализиран по-късно от Милошевич за политическите му цели. Дали господин професорът знае списанието "Епоха", пита в кръстосания разпит мистър Найс. Свидетелят се колебае, май че бил чувал нещо, да бе, не го ли издаваше по едно време Сръбската социалистическа партия. Партията на обвиняемия, нали? - подчертава прокурорът и подава на възрастния философ два листа: сори, засега имал само тези фотокопия. Става дума за броя от 22 октомври 1991 година, нека свидетелят погледне внимателно картата на втората страница. Не е ли това линията Вировитица-Карлобаг, не са ли това очертанията на Велика Сърбия? А заглавието, какво ще каже професорът за заглавието: "Как да прокараме новите граници? Приемливи възможности за териториално разграничение между Трета Югославия и Хърватия"! Не смята ли свидетелят, че тук, в партийния орган на обвиняемия, се предявяват претенции за Велика Сърбия? Може ли свидетелят да потвърди, че тази карта и тези гранични линии са били дискутирани в партията на обвиняемия и че са имали нейната подкрепа? Свидетелят безпомощно се взира в двата листа, нали току-що обяснява на съдиите, че никаква Велика Сърбия не е интересувала социалистическата му партия. Трябва да е някакво недоразумение, мърмори професорът. Какви ли не карти били публикували списанията по това време, всеки статии за Югославия пишел и карти чертаел. Прокурорът се усмихва доволно и внася двата листа като веществено доказателство. Секретарят го въвежда под номер 786. "Епока" или "Епоха"? - пита неизменно осторожният съдия О-Гон Квон (Южна Корея). "Епоха" - обажда се най-после и обвиняемият; щом е на сръбски - "Епоха". "Защото първо беше "Епока" - усмихва му се Квон.
На 15 декември историкът Чедомир Попов като свидетел на защитата обяснява на съда "Велика Сърбия" като мит, пуснат в обръщение още през ХIХ век от Хабсбургската империя, и то с цел да камуфлира собствената си териториална експанзия. Дали професорът желае да разгледа веществено доказателство 786, пита любезно прокурорът. Става дума за списанието "Епоха", партиен орган на Социалистическата партия, нали, на партията на обвиняемия. Да обърне професорът внимание на картата и по-специално на линията Карлобаг-Карловац-Вировитица. Та не е ли това Велика Сърбия! И заглавието, моля ви се, ама погледнете само заглавието! Не е ли това апел за Велика Сърбия! Професорът увърта, не иска да потвърди, сега за първи път виждал това списание, не било то орган на Социалистическата партия, пък и нищо не била доказвала тази карта, какви ли не карти по това време се тиражирали в цяла Югославия. Нека свидетелят отговори изразява ли този документ претенция за Велика Сърбия или не, намесва се строго съдията Робинсън. Дали и той да каже нещо, обажда се обвиняемият. В крайна сметка не било важно кой е издавал "Епоха", важно било единствено какво конкретно пише в тази статия, а той ей сега ще им го прочете. Обвиняемият изважда от чантата си някакво разноцветно списание и си намества очилата. Авторът на статията, господа, изобщо не ги одобрява тези великосръбски граници, известява обвиняемият. Според този автор Сърбия тогава щяла да включи в границите си още милион и половина хървати, които на Сърбия не й трябвали. Текстът трябва да се чете, господа, а не само заглавието, нито пък само да се кокорим на тази карта, нарежда обвиняемият като на партийно събрание. Дали става дума за веществено доказателство 786, любопитства съдията. Да, тъкмо за него става дума, за списанието "Епоха" от 22 октомври 1991 г. - потвърждава обвиняемият и продължава какво по-нататък пишело в статията. Например, че младите хора днес трябва да бъдат възпитавани в дух на толерантност и равноправие, да се противопоставят на национализма, да гледат в бъдещето и т. н. Обвиняемият вдига списанието, та всички добре да го видят, и тържествено известява, че към една статия в него е изографисана карта, която авторът на статията в текста си критикува и отхвърля. Прокурорът обаче вече за трети път представя тази карта така, като че ли статията я превъзнася, което си е чиста манипулация. На това място председателстващият съдия вече наистина се разгневява. Ала не на прокурора. Разгневява го обвиняемият с обидното си изявление по адрес на прокурора и обвинителния акт. Колко пъти вече предупреждават обвиняемия да се въздържа от подобни изрази, всичко си има граници, добавя със съдбоносна нотка съдията.
Все по-често като че ли на съдиите им се налага да защитават честта и достойнството на прокурора и на обвинението от подобни обиди на обвиняемия. А дали си имат достойнство и свидетелите на защитата? На 16 февруари обвиняемият се опитва чрез свидетеля си Владислав Йованович да внесе като веществено доказателство пакет документи, отнасящи се до жертвите на "въздушните удари" сред цивилното население. По това време свидетелят бил югославски посланик към ООН, та приемал тези документи от правителството си, за да ги предаде на членовете на Съвета за сигурност. Това е обичайната процедура за внасяне на веществени доказателства. Съдията Бономи обаче не е съгласен. Свидетелят нямал нищо общо с тези документи, нали бил в ООН само нещо като пощаджия на правителството си. Бившият външен министър на Югославия Владислав Йованович има четиридесет годишен стаж на дипломат от кариерата и поне външно поема, без да трепне, шамара на съдията. Не бил само пощаджия, казва Йованович. Като посланик на държавата си към ООН е трябвало и да разяснява тези документи в многобройните си срещи и разговори с колегите си в Съвета за сигурност и с медиите. "Бил сте, значи, дипломатически пощаджия", подритва го духовито и съдията Робинсън. Смях, весело.
Ведрото настроение в залата помръква, когато обвиняемият заявява, че в такъв случай щял един по един да внесе въпросните документи като веществено доказателство. За целта щял да извика за свидетел лицето, подписало всеки документ, бил той някой съдия-следовател, полицай или съдебен лекар. Нямало проблем. Ставало дума обаче за около хиляда документа от това естество и ще му трябва време. Защото - повишава тон обвиняемият - пред този съд очевидно формалностите са по-важни от военните престъпления на НАТО. Ето какво не биваше да казва. Прокурорът Найс енергично възразява, че тук не е изправена пред съд международната общност, къде се намира обвиняемият. Ако ще се прави на глупак, си е негова работа, но да не губи времето на съда, предупреждава съдията Робинсън. Обвиняемият се държи като разглезено дете, недопустимо за форум като този, допълва съдията Бономи.
Едва осемнайсети свидетел на защитата - и нервите на двамата съдии са оголени жици. А при сто и осемнайсетия?

Жерминал Чивиков