Естетическото тяло също кърви
Подобен тип работа с тялото за пърформативното изкуство у нас е нов. Чистите определения отдавна не вършат работа при подобни опити. LILI HANDEL е представление, обявено като "физически пърформанс". Но и физическият театър, и понятието пърформанс, и промените в хореографските търсения (изобщо да не говорим за "представление") през последното десетилетие много бързо и "състариха" понятията, превръщайки ги в изсъхнали обелки, и екзалтираха експериментите с тялото в театъра, превръщайки ги в колекциониране на уникални капки "емоционално преживяне".
В LILI HANDEL се смесват буто-техники, техники на работа с тялото, развивани в центъра Понтедера, на сюжетиране на образа в модерния танцов театър, на физическия театър и пр., за да се експериментира в търсенето на общото им място, позволяващо изследване на телесното в едно естетическо пространство, каквото е всяко театрално пространство.
Владеенето на техниките, което показва Иво Димчев, е великолепно. Той си очертава някакво свое място в българския пейзаж, което съвсем не е нужно да се разполага в опозиции от типа официално-алтернативно изкуство. Неговата работа в перформативните изкуства се помества в един доста по-широк контекст, който отдавна е забравил подобни твърди опозиции. LILI HANDEL доста добре се чувства в една транскултурна среда, в която отдавна отделни артисти се занимават с по-радикални и (за съжаление или не) бързо изморяващи се изследвания в областта на телесното и перформативното изобщо.
"Червената къща" като пространство и политика е част от една глобализираща се транскултурна среда. От тази гледна точка мястото на подобни пърформанси е повече от логично тъкмо в нея. Така "Къщата" все повече уплътнява сред плуващите различни "блокове" инерционно мислене за културата в България една жива актуална ситуация, в която на практика изкуствата могат да функционират и да се чувстват свободно извън тежките, стари разделения на център-провинция. В европейските градове подобни центрове отдавна са част от културната мрежа. LILI HANDEL е добър пример за свободно присъствие в нея - подобен тип спектакъл може да гледате в Берлин, Лондон, Любляна или Амстердам.
В LILI HANDEL Иво Димчев показва добре структурирания образ на едно изцяло естетизирано тяло, подчинено на технологията, терора и изкушенията на идеологията на красотата в съвременния свят. Това е просмукано от дисциплиниращите гестуси на индустрията на красотата тяло. В този смисъл то въздейства отчуждаващо. Не само защото е добре депилирано; то е едно изцяло транссексуално тяло. LILI HANDEL е "кодово" име. То е гестус на женското присъствие като синоним на красотата, гестус на проститутката като синоним на продажбата, изобщо на пазара. Тялото на актьора като култивирано тяло присъства в този образ, залагайки (продавайки) себе си.
Отделни моменти в опита за едно гранично присъствие/представяне на естетическото са много въздействащи. Такова е например неколкократното изключително плътно и екстатично "гребане" на "спортното" тяло. Представлението има кулминацията си в момента на пробиване на естетическото тяло, в автентичното изтегляне на кръв от вената.
Продаването на шишенцето с кръв има този стъписващ зрителя ефект, който винаги носи в театъра интервенцията на актьора в непосредствената физическа реалност на гледащия.
Естетическото тяло не е голо тяло и не боли. Но, пробивайки го, Иво Димчев експериментира в представянето му като живо и сетивно въздействащо, като гранично, страдащо и кървящо в икономиката на суетата тяло.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

LILI HANDEL кръв, поезия и музика от будоара на бялата курва, концепция, постановка и изпълнение Иво Димчев. Център за култура и дебат "Червената къща "Андрей Николов".