|
Рутинно В поредния си концерт Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново имаше за гост-диригент Никос Атенеос, един музикант, който отдавна тук е доказал професионалните си качества; нещо повече, тъкмо Атенеос е диригентът, който не пропуска да покаже на публиката и българска композиция. "Очите на нощта" от Константин Илиев "откри" концерта - и може би това бе най-интересната негова част, доколкото лебедовата песен за оркестър на големия български музикант се изпълнява съвсем рядко и още по-рядко - качествено. Както вече споменах, Атенеос е наистина завършен професионалист, за когото разчитането и тълкуването на един модерен текст не е проблем. Диригентът притежава "хватката" да го "покаже" на публиката - пространството оживя в тъмните тонове на творбата, зазвуча в мистично прозрение. Виоловият концерт от Бела Барток обещаваше смислено преживяване, доколкото солист на оркестъра бе Димитър Пенков, един музикант, който отдавна се е наложил като "съучастник" в музикалните идеи на ХХ век (да си спомним само неговата визия за концерта на Пендерецки, чиято френска премиера бе поверена именно на него). Концертът на Барток обаче нямаше много щастлива участ тази вечер; най-напред не се усещаше единомислие между диригента и солиста, после дойде пък усещането за неспособност да се "събере формата", най-вече поради нейното непознаване. Музиката звучеше на сегменти, разкъсана, с не особено интересни звукови находки и от страна на солиста, и на оркестъра. Статиката на преживяването кулминира действително във финалната част (а би трябвало да бъде тъкмо обратното) и тя дойде по отношение на звука - въпреки интересния сюжет с близо 250-годишната виола, на която свири Пенков, въпреки личните мои очаквания, чух особения й звук, но далеч от взаимодействието със звука и движението в оркестъра. Брамс - Четвърта симфония, завърши концертната вечер, посветена на последни опуси на композиторите. Тук движението бе постигнато, тук имаше много ясна гледна точка за общия характер на творбата. Тук и диригент, и оркестър бяха стигнали до консенсус, в който професионалната рутина "затвори" евентуалните надежди за изненади по отношение на баланса на динамики, на развитието им, на разнообразни идеи във вариационните провеждания. Симфонията общо бе "постигната" - дотолкова, доколкото занаятът и рутината не позволяват слизане от едно определено равнище. Но също и излаз над него.
Екатерина Дочева
|
Крешендо/ декрешендо Константин Илиев, Очите на нощта; Бела Барток, Концерт за виола и оркестър; Йоханес Брамс, Симфония - 4 Симфоничен оркестър на БНР, диригент Никос Атенеос, солист Димитър Пенков. Зала България, 25 февруари 2005 |