|
Гръцкият постмодерн
Немногото, което познавам от съвременната гръцка литература, ме е оставило с впечатлението за умерен модернизъм върху фона на силни сантиментално-реалистични традиции. Последната книга на писателката Мария Евстатиади, щастливо издадена на български сред купищата популярна преводна текстовост, напълно се вписва в това впечатление. От предговора на преводачката (добра, както винаги) Здравка Михайлова научаваме, че "Почти мелодрама" е първият романов опит на една авторка, известна със склонността си към тайнственото, парадоксалното, магически странното в областта на по-кратките белетристични форми. Ясно е, че няма да очакваме "традиционен" роман, а своеобразен експеримент, модерна вариация върху издръжливостта на най-популярното четиво. Експериментът се оказва успешен, а резултатът от него може да бъде определен като постмодерен роман, който съчетава правилата на един "западен" жанр с националните традиции на една балканска литература. Дали бих могла да използвам фразата "гръцки постмодерн"? - умерена игра с дискурсивните норми, есенциална фабула, флирт с масмедийната комуникативност на битовия език, сантиментална интерпретация на "вечни" проблеми, иронична дистанция от хуманистичните "истини" в потребността да се говори човекът... Преводачката твърди, че Мария Евстатиади не може да бъде популярен писател, но според мен рецептивният прицел на тази книга е именно в по-широката публика - както впрочем на всеки постмодерен роман; тя се чете бързо и увлекателно, има интрига, съчетана с вече познатата ни ("женска"?) разточителност на литературното слово. С две думи: отново разказ за любовта. Само че този път за телефонната любов, която "все ни свързва" според песента на Васил Найденов в самотата на големия град. Разказ за изпитанието на чувствата, когато попаднат в неочаквана, непомислена, невъобразима дори ситуация. Една гръцка Жулиета, която среща своя модерен Ромео не под балкона, а на телефона, и той се оказва нито млад, нито здрав, нито хубав... Текстът може да бъде разбран и като сантиментална пародия на "средния" гръцки манталитет. В своята първа част той говори с гласовете на колектива (като Хора в древна трагедия?) - типичния колектив на един женски офис: бъбрив, суетлив, мнителен, но в същото време готов да разбира и опрощава... "Реалистичната" традиция оказва силно и специфично влияние върху този постмодерен роман; битовото се сплита с необикновеното, баналното - с изключителното, сантименталното - със самоиронията да бъдеш (гръцки) човек... За част от българската публика романът ще бъде модерен, но "не дотам"; за мен е интересен като експеримент на "средния път" между постмодерната мода и верността към една (периферна) национална култура. Милена Кирова |
Думи с/у думи Мария Евстатиади. Почти мелодрама. Превод от гръцки Здравка Михайлова. Стигмати, С., 2004 |