|
Жълто, по-жълто, Всяка неделя Понякога телевизията си прави и шеги, които също са шанс: да се засекат в сравнително близко време два подхода към еднаквия гост в студиото и тъй да се напипат особеностите на различните водещи, интервюиращи един и същи човек. Като се напипат съответно и (не)афишираните особености на предаванията им, разбира се. Миналата седмица такава възможност даде (вероятно) тръгналата PR-кампания на сливенския кмет и едно от златните момчета на българския футбол Йордан Лечков. В събота той беше специален гост на предаването на Венета Райкова "Горещо", в неделя заедно с жена си се "подложи" на "Горещата линия" на Кеворк Кеворкян и "Всяка неделя". В двете медийни прояви Лечето беше единосъщен, нека се изразим теологически, но разпитващите го бяха много различни. На пръв вид нормално: "Горещо" и "Всяка неделя" са тв предавания със съвсем различен формат, уж пределно далечни едно от друго. Но точно тук идва интересното: водещите сякаш си бяха сменили местата, докато разпитваха Лечков: Венета Райкова задаваше въпроси, като че ли е Кеворк Кеворкян, Кеворк Кеворкян задаваше въпроси, като че ли е Венета Райкова. Най-странното: в "Горещо" разговорът се въртеше около обявилите се за кардинални промени в българския футбол седмина от "четвъртите в света" и издигнатата от тях кандидатура на Борислав Михайлов за председател на БФС на мястото на Иван Славков (дали пък нему не би подхождало повече името Инат Славков?). Какви са намеренията, промените, програмите и т.н. мерки за оправяне на нещата във футбола - това беше центърът на интервюто на Венета Райкова. И чак накрая стана дума за семейството, за децата, за бизнеса, за това как галено Данчо вика на Светлана и как галено Светлана вика на Данчо... Приказка се отвори и за един скандален епизод от живота на Лечков - когато спецчасти нахлуха в неговия комплекс "Империал" в Сливен, почти го арестуваха и едва ли не го обявиха за шеф на главното наркодепо на Балканите. Разговорът беше съсредоточен в актуалността, в действията тук и сега... И ако не беше жълтият формат на "Горещо", човек би сметнал, че тече съвсем регулярно и нормално интервю на центрирала с обществените си жестове интереса на медиите личност. По по-ярко жълт начин обаче се завихри разговорът във "Всяка неделя". Там, прочее, беше зададен и най-жълтият от всички зададени на Лечков и съпругата му въпроси - за туй дали тя често ходи на врачки и дали си няма платена такава. Но за главната тема всъщност - "въстанието" на "златното поколение" срещу Иван Славков, стана дума едва-едва, мимоходом - че настоящият председател на БФС е бил в хотела на Лечков. Посетителите на "Империал" като че ли най-много интересуваха Кеворкян, та се наложи футболистът да удържи журналиста с уместното напомняне, че за да си добър хотелиер, е нужна дискретност. Фразата пък "Здравейте, Лечковци", уж произнесена от царя, дълго се хлъзга из ума на водещия, надявайки се вероятно от нея да захапе някоя по-пикантна и щекотлива злободневност. Въобще разговорът между тримата, ако и да се провеждаше в предаване, претендиращо за сериозност и некичозност, все някак си се изхлузваше от тези две качества, за да се премести в съвсем друго поле - на слуховете и интригите. Като глаголa "захапа" в най-голяма степен сякаш подхожда на поведението на Кеворк Кеворкян към неговите гости: да се изпуснат, да се "изложат", да ги вкара в небрано лозе. Не случайно такова любопитство кипеше у него дали двамата не са се наговорили (като дечицата преди тях), не случайно накрая той "прикова" Светлана Лечкова с констатацията, че се била издала, определяйки вратарската мрежа като "паяжина". С което беше "демонстрирана" една концепция за жанра "интервю" от водещия, която звучи в голям дисонанс с основното изискване на жанра - не питащият, а отговарящият да изпъкне; въпросите, а не отговорите да са само фон... Лечков при Райкова и Кеворкян разкри нещо, което много хора отдавна подозираха: че "Всяка неделя" е всъщност жълто предаване. Но съвсем не като класическото жълто, нито пък като обърнатото на "Big Brother", а по-перфидно, пo с претенции. Жълто, което е такова не толкова с интереса си към частния живот на известните личности (макар че и него го има, новата рубрика "Двойките" е свидетелство), колкото към жълтото като конкретни теми и съответно като засмукани от него съдби. Психотронни вълни гонят училищна директорка, врачове и врачки разкатават семейства и жизнени съдби, "поети"(?) се гърчат от мизерност и непризнаване в психиатрични клиники (между другото, поетическият вкус на Кеворк Кеворкян е сравним с надморската височина на Нидерландия), обвинен в убийство син и брат... (Само за извънземни още не е ставало дума, но не е късно, нали депутат от БСП вече ги видя и дори предложи парламентът да се заеме с проблема.) Жълтото във "Всяка неделя" не е чак толкова персоналистично, колкото тематично; и може би това е причината за непрекъснато натрапваната ни негова гордост под заставка "Инвертаризация", че е сред най-гледаните и най-хвалени програми в ефира. Нищо чудно, макар собственото обяснение да звучи и като оправдание: представяме истинския, неподправения, живия живот на българина. Постигналите небивал пазарен успех жълти издания обаче също излизат с подобно обяснение/оправдание; ето защо, по примера на единия от "Шок"-овете от тази кохорта, самоназовал се "Вестникът на народа", може и "Всяка неделя" да назовем "Предаването на народа". Като най-накрая разберем: претенцията да (ни) се представя "животът - такъв, какъвто е" е собственото извинение на всяко жълто пред самото себе си, че е жълто. Така то скрива своя срам и угризенията на собствената си съвест - нещо задължително, за да може още по-жълто да продължи напред...
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |