Тялото като жива памет
Тялото й е наклонено напред, ръцете й го изпъват в диагонал нагоре. Единият й крак е грациозно изнесен назад. Облечена е с пъстра пола до коляното и къса, бяла, плетена жилетка. На главата й - шапка от бяла лисица. Коя е, или коя се опитва да изглежда тази жена, докато, репетирайки, се опитва да постигне бодрата, хармонична композиция на женска фигура, толкова иронично напомняща работничката от скулптурата на Мухина?
Внезапно "счупване" в глезена и оптимистичната композиция на устремената, грациозна жена е провалена. Уморено разочарование. Тъга по лицето. Нов опит. Ново "счупване" и тя се отказва от репетициите. Все някакво малко, нищожно изместване на стъпалото встрани проваля иначе хармоничните композиции на личните ни планове.
Ето тези немотивирани, внезапни счупвания в глезена сглобява в представлението си Галина Борисова. Те променят перспективата в представите на Хуанита за желания от нея живот, те преподреждат по своя хаотична логика спомените й.
Кой би могъл да очаква, че ще зазвучи Катaрина Валенте с "Ich bin ein Meadchen von Pireaus"? Хуанита слуша и разгъва разноцветните си шалове по пода.
Гръцки, мексикански, после испански музикални мотиви и немски текст за момиче в интернационален лиричен сюжет. Басмена соц-рокля с копчета. Статична фигура с прегърнати колене, тъжно заслушана в нещо интимно-скъпо и отминало. Тя си променя прическата. Тя сменя позицията. Опит за инфантилен танц. Тихо, вглъбено прибира и сгъва шаловете, но виждаме как тялото следва спомена. Виждаме Хуанита в процепа, в приплъзванията между желано и действително, в пропукванията между наслагващите се в нейното тяло образи на онази, която е сега, която е била, която е искала да е... Спектакълът представлява емоционално наслагване на откъслеци от тези образи. Драматично, иронично, весело ги разграничава и потъва в следите, които те са оставили.
Спектакълът е интересен експеримент в контекста на една театрална практика, която е дълго разработвана и откриваща своите възможности и перспективи в изпробването възможностите на тялото върху съвременните хлъзгави театрални терени не само в Европа. Но в момента тя е екзотика в България и малцина са в състояние да разберат не "луксозността" на този спектакъл, експериментиращ с тялото, а неговата естественост. Тоест на естественото му присъствие и необходимост в един разнороден театрален пейзаж.
Използвайки статичната телесна емоционалност като структурен принцип на представянето, Галина Борисова всъщност показва тялото като жива памет и утаен опит. Иронично-драматично-лиричната лекота, с която то е пред нас в интимната тъкан на преживяването, контрастно проявява личния опит, вписвайки го в колаж от разбягващи се знаци на културни и социални принадлежности.
Пауза. Аплауз. Тя се преоблича. Втори опит за хармонично композиране? Това е същият и все пак друг друг експеримент. Коя е, или коя се опитва отново да изглежда тази жена...

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Хуанита Хилдегард Бо.
Соло-спектакъл на Галина Борисова. Център за култура и дебат "Червената къща". С подкрепата на PACT Zollverein, Есен; Гьоте Институт - София; Ани Колиер, САЩ. Премиера 27 януари 2005.