СБХ в първо лице
- Изминаха почти два месеца от избирането ви за председател на Съюза на българските художници. Предполагам, че вече имате по-ясна представа за бъдещата ви дейност. В какво състояние наследихте Съюза, мислите ли за промени?
- Мисля, че не е добре да се говори за наследство в моя случай, тъй като аз бях част от предишното ръководство и в много голяма степен съм участвал в направеното от него - и в доброто, и в лошото. Тогава бях натоварен с най-приятните задачи, които са сред основната дейност на Съюза - с изложбите, с презентативната работа. Новото, с което се сблъсках сега, е стопанската дейност. На практика не бях се занимавал с парите, с наемите, с предприятията, които не са в много добро състояние. Оказва се, че не е толкова проста работа.
Що се отнася до промените - много неща бих искал да променя. Според мен основното е залите на СБХ да станат територия за интересни проекти от различен тип - изложби и всякакви форми, които така или иначе съвременното изкуство предполага и които имат своето място и в България. За да стане това обаче, има едно просто техническо условие - трябва залите да станат по-привлекателни. Сградата на СБХ на ул. "Шипка" 6 е строена през 70-те и за времето си е била много модерна. Но вече е изключително амортизирана и е в едно, меко казано, окаяно състояние. Това, което на мен ми се иска да направя, е в рамките на тригодишния мандат да започна сериозен ремонт или по-скоро реновиране на материалната база, която съществува и сама по себе си като архитектурна даденост е добра.
- Как може да стане това - предполагам, че и други преди вас са имали подобни намерения? Лесно ли се откриват средства и начини?
- Според мен е възможно. Най-важното е да имаш идеята. Средства могат да се намерят. На Общото събрание на СБХ през март ще предложа програма, въпреки че такава може да ми бъде и наложена. Все пак мисля, че е добре да създам собствена, защото в крайна сметка съм приел този пост и нося отговорност за това, което искам да свърша. Общото събрание ще избере и новия Управителен съвет. Надявам се да се получи добър екип, с който ще мога да осъществя идеите си. А средства могат да се намират. Пари има - от европейски фондове, от неправителствени организатори, които биха могли да бъдат привлечени с интересни проекти. Това означава, че трябва да създам добър екип, който да търси тези проекти.
От друга страна, местоположението на сградата е много привлекателно, тя е в центъра на София и е обградена от културни институции. Самата тя е с претенции за сериозен културен институт. Мисля, че срещу определени условия могат да се привлекат контрагенти, които да направят ремонта. Първото, което бих искал да извърша, е да възстановя партерния етаж като изложбен салон. Той има великолепно пространство, при това с поглед към улицата. Мисля, че е ясно защо говоря в първо лице - това все пак са мои идеи. Друг е въпросът в каква степен ще бъдат реализирани.
- Сега обаче партерният етаж е зает от кафене, от много магазини. Какво ще стане с тях? Предполагам, че СБХ има финансова изгода от тяхното съществуване.
- Така е. Няма да можем да се лишим от тези средства. Няма да е разумно. Кафенето ще го има, но, разбира се, то ще бъде редуцирано и няма да заема цялата площ в залата. Просто от него има нужда - художниците го искат. Те идват тук да си пият кафето, срещат се, разговарят. Ще бъде глупаво да бъдат лишени от него. А при добро желание и организация има възможност магазините да бъдат извадени отстрани, на рампата, и залата да се освободи. Има едно дворно пространство, което стои неусвоено. Технически това е абсолютно възможно. Пак казвам, че просто трябва да се намери контрагент, който да прояви интерес и срещу определени условия да поеме разходите по построяването на тези обекти, за да може магазините да се изнесат, кафенето да се промени като пространство и залата да се обнови. Иска ми се тя да стане абсолютно модерна - с подходящо осветление, с възможности за адаптация на различни проекти. Както се прави една съвременна изложбена зала. Ако това стане, според мен ще бъде сериозен пробив. Имам и други идеи, но те са малко по-абстрактни. А реализирането на това, което споменах, според мен би било едно добро начало. Всичко това ще бъде описано в моята програма, която се надявам да бъде приета.
- СБХ притежава едни от най-добрите изложбени пространства в София, поне като мащаб. Напоследък обаче се появяват нови, конкурентни, с доста добри характеристики. Имам предвид галерията на Художествената академия. Явно са нужни хора с добри организационни способности, за да се реализират подобни начинания.
- Да, много хубава галерия стана. Не е много голяма, но такива са даденостите. Нещо подобно ми се иска да направим и ние на първия етаж. Може би и по-нагоре, но едва ли ще може всичко да се ремонтира. Давам си сметка, че все пак това са трудни неща. Много бих искал да се направи и една галерия на покрива с панорамно кафене, до което да се стига с външен асансьор.
- Това за нашите условия звучи като фантастика. Поне за сгради, свързани с културата.
- Всичко е въпрос на търсене и намиране на средства. В главата ми се въртят много идеи, но ви казвам само това, което изглежда по-реалистично. Не споменавам всичко, защото не знам до каква степен ще мога да го реализирам. Другото, което ми се иска, е да се постави началото на един много хубав проект за обновяване на галерия "Райко Алексиев", която има страхотни възможности, а също е в ужасно състояние. Всичко е свързано - за да се реализират интересни проекти на териториите на СБХ и да се случат интересни изложби и събития - международни и от национален мащаб - трябва да се привлекат интелигентни хора, куратори, които измислят интересните неща. Отворени сме за всякакви предложения, но за да ги привлечем, трябва да направим пространствата по-привлекателни. Имам предвид те да станат модерни, функционални; и мисля, че тогава ще дойдат художниците, тогава ще дойдат интересните проекти, ще привлечем и вниманието на публиката, на медиите.
- Хрумна ми мисълта, че СБХ като организация се отъждествява най-често със сградата на "Шипка" 6.
- В много голяма степен е така.
- А показателно ли е състоянието на сградата за състоянието на Съюза?
- Не, не мисля, че би трябвало да се слага знак на равенство между двете. Това са сложни процеси. Много е атрактивно да се каже така, по-скоро е интересно като словесна находка. Но не бих търсим съвпадение между двете неща. Съюзът, разбира се, има изключително много неща за "кърпене", както и "къщата", за която говорихме. Но мисля, че СБХ все пак е организация, от която се нуждаят самите художници. Той иначе досега да се е разпаднал. Никой не може да го задържи и да го закрепи, ако самите художници не го искаха.
- А има ли авторитет СБХ сред младите?
- Донякъде да. Доказателство за това е, че на предишната сесия за приемане на нови членове се явиха много млади хора. Ако това е показателно, значи да. От друга страна имам чувството, че те не знаят за какво точно става въпрос. Но мисля, че ако осъществя това, за което преди малко стана дума, ако успея да направя този пробив, тогава диалогът ще бъде по-различен. Тогава самите те ще искат да идват. Едни привлекателни зали с интересни проекти ще привличат вниманието и на млади, и на стари. Мисля, че всичко е свързано.
- Това с ремонта на залите всъщност звучи доста ефектно като за начало, но сигурно има и доста други неща, които би трябвало да се променят, за да потръгнат нещата. Мислите ли за административни промени. СБХ е доста стара "машина", тя е задвижвана от хора, които с години работят тук. Няма ли нужда от "освежаване"?
- Това е щекотлив, сам по себе си интересен въпрос. За мен това са служители, които от много години работят тук, с много натрупан опит и може да се разчита на тях.
- Все пак това не води ли до инертност?
- Мисля, че не. Важно е да работиш с екип, който знае какво върши и има ясна представа за какво става дума.
- Имах предвид по-скоро хората, пряко свързани с изложбената дейност. В това отношение не мислите ли, че би било добре да дойдат млади хора със свежи идеи?
- Мисля, че те ще дойдат с екипа, който ще сформирам. Заедно ще търсим пари под най-различна форма. Надявам се да успеем да привлечем средства, а това означава, че тези хора ще бъдат заинтересувани да работят. Надали всичко ще се случи по начина, както го мисля, но все пак с нещо трябва да се започне. За да се привлекат хора, те трябва да имат някакъв интерес.
- Мисля, че досегашната изложбена програма на СБХ в голямата си част беше доста тромава и безинтересна. Въпреки това напоследък имаше и добри изложби, главно на секция "Живопис".
- Това зависи много от самите хора, а в секция "Живопис" работят креативни хора. Като Станислав Памукчиев например, който успя да привлече и млади автори. Мисълта ми е, че е много важно отвътре нещата да се развиват. Не става с налагане. Не мога аз да заповядам на някого да направи интересни изложби. Тях трябва да ги правят самите художници. Готови сме, аз лично съм отворен за всякакъв диалог и за всякакви проекти. Ще трябва да има изложби от най-различен характер. Зная, че има и такива, които са лишени дори от съдържание. Но от друга страна не трябва да се забравя, че Съюзът е на членовете, на които не може да се откаже да показват работите си. Трябва да се търси баланс. И в бъдеще ще има по-безинтересни изложби, но се надявам, че ще постигнем превес на все по-"тежките" и по-атрактивните. Много ми се иска например тук да се привлекат големи изложби и проекти от чужбина по линия на европейския обмен. Това, разбира се, пак опира до средства и е свързано с ремонта на залите. Просто трябва да станем интересни.
- В България идват твърде малко подобни проекти...
- Мисля, че това се дължи на липсата на пари, но може да се преодолее. Различни неща ми се въртят в главата. Може би парите, които идват по линия на предприсъединителните фондове, могат да бъдат привлечени. Колкото до изложбите, имам предвид такива, каквито съм виждал в различни европейски градове. Например в Париж гледах испанска изложба "От Ел Греко до Пикасо". Или, да речем, в Базел видях изложба, посветена на Постсезанизма. Беше нещо невероятно - конгломерация от художници, за които изобщо не можеш да допуснеш, че са повлияни по някакъв начин от Сезан, но изложбата така е направена, че виждаш невероятна връзка и симбиоза между авторите. Проекти могат да се измислят най-различни. Дори най-модерни проекти, със съвременна визия, каквито съществуват по света, а и у нас също пробиват. Защо не, всичко може да стане, особено ако долу този огромен салон се реализира.
- Каква е ролята на СБХ днес?
- СБХ има много функции - има предприятия, имоти, които също трябва да се разработят. Предприятията бяха в много окаяно състояние. А комбинатът за монументални изкуства в Илиенци е в плачевно, има огромни дългове. Но се работи по въпроса - очакваме да дойде човек, който да има дялово участие, да донесе жив капитал и да го разработи. Така стана и с други предприятия, които имахме. За издателство "Български художник" също търсим контрагенти. Има оферти от две мощни институции, които са готови да участват на същия принцип и това 60-годишно издателство да заживее нов живот. "Спанчевци" вече е на такъв принцип и се съживи. От друга страна, ние имаме и немалка социална дейност - помагаме на бедстващи, болни колеги. Помощта не е голяма, но все пак е подкрепа.
Всъщност не зная дали този разговор не трябваше да се проведе в края на даден мандат. Когато той започва, винаги е много красиво да се каже всичко, което човек желае.
- Може би е добре такъв разговор да се прави и в началото, и в края на мандата. Така по-добре ще се проследи пътят от желанието и намерението до реализацията.
- Аз идвам с чисти намерения, искам нещо да се случи. Друг е въпросът дали обстоятелствата и възможностите ми ще позволят всичко това да стане. Все още съм много ентусиазиран и се надявам да не ми се пречи. Всичко това, за което си приказвахме досега, е много красиво. Затова, ако поне някаква част него се осъществи, ще бъда спокоен, че нещо съм свършил.

Разговора води Светла Петкова



Разговор с
проф. Ивайло Мирчев, председател на СБХ