|
В контекста на сезонния делник Миналия петък реквиемната публика отново изпълни докрай зала "България". За познаващия музикалния живот у нас не би било много трудно поне от втория път да познае чий Реквием се е изпълнил. У нас най-често, като се произнесе названието на Заупокойната меса, се подразбират две имена - Верди (предимно) и Моцарт (по-рядко). И толкова! Оптимистът би казал, че тази практика има и своите положителни страни - поне два реквиема у нас се знаят наизуст от ревностните почитатели на жанра. Последния си за изминалия месец концерт, както и концерта, който предстои тази вечер, Радиооркестърът свързва очевидно с рождената дата на Моцарт (27 януари). Немският специалист по хорово дирижиране Андреас Херман гостува на оркестъра не за първи път - преди време с него запомнихме една подредена и стилна оратория "Сътворението" (Хайдн). Видно е, че Херман познава много добре тази материя; че знае как да "събере" в една посока мисленето на хора и оркестъра на БНР. Независимо че имаше своите моменти "на ръба" по отношение на интонацията във височините, хорът бе звучен, добре фразиращ, чувствителен, с изразително изпяти тихи динамики, което оркестърът подкрепи с ненатрапчиво и балансирано музициране. Солистите: младата Бистра Златкова поднесе трепетно своята партия, с малко повече италиански привкус в емисията си, отколкото Моцартовата фактура понася; до нея плътно и стилно звучеше Александрина Милчева. Много добре в този ансамбъл се вписа и съвсем младият бас Росен Кръстев - точно артикулиращ, с премерено вибрато, с чудесен усет в ансамблите и с добра динамична амплитуда в солата си. Проблемът в квартета дойде от тенора Огнян Николов с много променливия, на места травмиращ слуха маниер на интерпретация. Особеностите на емисията му излизаха прекалено над общото звучене, което попритисна ансамбъла откъм хармонична спятост във вертикала и в тембровите пропорции. Самият Андреас Херман е стабилен, културен и професионален музикант, който "държи" изпълнителския състав и в този смисъл музиката се слуша спокойно, без очакването на неприятни изненади. Малко повече емоция, малко повече вдъхновение откъм диригентския пулт би го извадил от контекста на сезонния делник, би създал неповторимост в атмосферата на концерта, която би го откроила съвсем категорично от тъжната картина на лекомислено и небрежно общуване с музиката, която често, за съжаление, ни посреща в концертната зала.
Екатерина Дочева
|
Крешендо/ декрешендо Моцарт, Реквием, изпълнен от Симфоничния оркестър и смесения хор на БНР, диригент Андреас Херман. Зала България, 28 януари 2005. |