Филмотеката - и памет,
и сантимент
- Масларов, откога не си плакал на филм?
- На филми не плача. Общо взето, гледам на киното като на памет. А там няма как да плаче човек. Бих казал, че киното е доста безобразно нещо.
- Пък аз си мисля, че сълзите са неотменима част от старите филми. И именно Българската национална филмотека може да ни осигури комфорта да плачем на кино, колкото си искаме...
- Има различни концепции за това какво представлява Филмотеката. Някои хора наистина биха могли да подходят емоционално и да се разреват от това, което тя притежава. Други могат да я оценяват като музей - влизаш, виждаш някакви неща, които тъй или иначе остават в съзнанието ти. Мисля си, че цялата тази работа, наречена "архив", не е до такава степен трогателна или вълнуваща. Тя си е памет. Скоро гледах в постановление на Министерския съвет от 1994 институциите, конституирани като национални. Филмотеката е сред тях, естествено. Един ден може да няма Министерство на културата, което е принципал на Филмотеката, може да няма Министерство на образованието, както е било едно време, може да няма Национален филмов център, но, независимо от обтекаемостта на времето, не може да няма Национална библиотека, Национален театър, Национална опера, Национална филмотека... За лошо или добро, фактите, които ние притежаваме, биха могли да бъдат манипулирани - да се отреже кадър от един филми, да се добави в друг, за да се докаже, че "тогава е било така". Не е било така, не е било иначе, а както е сложено в архива. Нашата задача е, от една страна, да го опазим, от друга - да му дадем форма на живот.
- А и да се обогатява, ако е възможно...
- Разбира се, обогатяването на архива е много сложно нещо. Още повече, че от 1993, когато се промениха нещата в киното ни, малцина от хората, които произвеждат филми, искат да донесат своето копие, за да се съхранява във Филмотеката. Въпросът не е да се пренесе филмът от един носител на друг, който след 20-30 години пак няма да е адекватен, а да се запази неговият характер - черно-бял, постен, примитивен... Това е смисълът на филмотечната дейност. Прехвърлянето не е просто механика. Въпросът не е до запазването, а до намирането на точния еквивалент между нас и този, който например през 30-те години на миналия век го е създал. Благодарен съм на Аудиовидео "Орфей" и на Николай Лазаров, че ще помогнат на това начинание. Пред мен има някъде около 15 хиляди филмови заглавия - по един час, по-малко, повече... Кой може да прецени кои са съществените, кои трябва да останат и кои - не?
- Реторичен въпрос, нали? Всичко трябва да остане.
- Така е. И след като всичко трябва да остане, необходима е точната преценка у нас самите в какъв вид да остане. Естествено, че във вида, в който е създадено някога. Изравяш маска, както прави археологът Китов. Тя подлежи на реставрация, на показ, на съхранение в музея. Различни хора започват да правят тълкувания как да се направи реставрацията, показа, съхранението. Това е просто една ценност, към която ние, днешните хора, би трябвало да се отнасяма точно толкова отговорно, както и към филмите. Иначе киното е доста странно, общо взето, безсмислено изкуство...
- Как безсмислено? Нещо си противоречиш.
- Не, не си противореча, защото като показ то е удоволствие, развлечение, разтуха. Както казва Сароян, "плакане на лелките от двата пола". Неговата синтетична природа обаче донася и някакво познание за времето - толкова, колкото е давала писмеността през вековете. Но в един момент ХIX век се задъхва от невъзможност само да пише и идва възможността да слуша отдалече и гледа отблизо. Тогава се появяват гении като Морз, Едисън, Люмиер... И общуването с паметта придобива други измерения. Можем да говорим за Филмотеката само по един начин - чрез любовното отношение, че това съкровище тук е извън времето.
- А от друга страна е част от живота ни.
- Да! Значи, то е извън времето като материал, а иначе е вътре в нас. На това се основават и целите на ФИАФ (Международната федерация на филмовите архиви) за некомерсиалното функциониране на филмотеките. Да боравиш с филмовия архив е духовно занимание. Както Годар, Трюфо и другите големи французи са се възпитавали и формирали, седейки на пода в Синематеката на Анри Ланглоа, така и ние сме се учили на кино покрай нашата Филмотека. И главното нещо е, че в тази Република е останало само едно държавно кино - филмотечното "Одеон". Едно-единствено от 3000. Тъжно... Кой прав, кой - крив в цялата тази бакия с продажбата на киносалоните, няма значение. Навремето Тони Андрейков, Владо Игнатовски, Сашо Александров, Сашо Грозев, Вера Найденова и други техни колеги възпитаваха чувство на любов към киното, внушаваха респект към архива... За съжаление, цялата тази кауза е почти изгубена. Все пак имам малка надежда, че бихме могли да я възродим...
- В нашите среди все още е странно, че артистична личност като теб, абсолютен бохем, се захвана с Донкихотовската авантюра "директор на Филмотеката". Вярно, беше директор и на Народния театър, но...
- Пребиваването ми и в Народния театър, и сега тук не е свързано с административни и други амбиции. Свързано е с това, че обикновено като си легна вечер вкъщи, когато си лягам, разбира се, си казвам: "Господи, там са пребивавали някакви хора, извършвали са високо духовна дейност и аз сега съм свързан с това..." Въпреки всичко съм сантиментален човек и основната причина да бъда в този кабинет е сантиментът. Връзката ми с Филмотеката е твърде силна и не е от управленски вид.
- Освен 15-те хиляди заглавия, няколкото десетски хиляди постери и компетентния киноведски екип, в какво състояние завари БНФ?
- В добро постсоциалистическо. Тоест тя нямаше нищо, както и няма, освен това, за което говорим - филмовата памет. Има разни неуредени договорни отношения и всякакви бумащини. Но мисля, че не това е темата на нашия разговор, а културологичният поглед към цялата тази работа. Боже мой, всички знаем, че състоянието на Филмотеката не е цветущо. По-важно е как се гледа на нея, на вашия вестник, на Народната библиотека... Тоест какъв е ракурсът към това, което ние правим. Мен ме занимава въпросът накъде вървим, как се съотнасяме към Европа с разбирането си за култура, а не има ли, няма ли пари. Пари винаги се намират. Някак свикнахме да свеждаме всичко до тях. Ето, например, защо тук има всякакви чужди канали, а няма български архивен тв-канал? Мисля си, че всяка национална телевизия, независимо дали е обществена или частна, би трябвало да има точно този интерес, да каже: "Абе братко, дай да видим какви са били спортните успехи от 1941 насам или какви са били нашите големи финансисти Буров, Ябленски, Гешов...". Много хубаво стоят портретите на премиер-министрите в Министерския съвет или на банкерите в БНБ, ама дайте да се разбере кои са тия хора. Според мен създаването на архивен канал е абсолютно задължително. Във Филмотеката има невероятни документални и игрални филми, които никой не познава. Не говоря за масово предаване от типа на "Понеделник 8 1/2", а за нещо концептуално, свързано именно с тази визуална памет.
- Какви са другите аспекти от визията ти за бъдещето на БНФ?
- Тя е единствената филмотека на континента без собствено хранилище по европейските стандарти. Дори албанците и македонците имат, дето още не са поканени да преговарят за ЕС. А ние, които отговаряме уж на всички изисквания, нямаме. Тук притежаваме уникални ленти, които никой в Европа няма.
- Например?
- Имаме кадри на "Пате" от 1910, германски, италиански кинопрегледи... Така че ние присъстваме в тази Европа с това, което имаме, но трябва да знаем и какво да вземем от нея. Тоест това е процес на обмен, който е само част от цялостното присъединяване. Може и да е политически въпрос, но той многоканално рефлектира и върху общата ни музейна дейност. Става въпрос за обмен на исторически стойности, на идеи...
- Спомням си, че докато беше директор на БНФ, Васил Живков хвърли доста сили за модернизиране на хранилището.
- И досега не е започнат ремонтът. Васил е направил всичко възможно, което е било по неговите сили през 90-те. Но изобщо не сме отлепили оттогава. Така че бих искал, без да съм сигурен дали ще го сторя, да влезем в някакви нормални стандарти. Дори се страхувам да изрека думата "европейски". Не обещавам нищо, но да стигнем поне прилични стандарти за преглед на материала, за пожарна безопасност например... Крайно време е да влезем в някакви рамки - лоши или добри, непрятни или приятни... Тоест тези филмови архиви опазват ли се като хората или се бракуват? Това е логиката на нещата. Рано или късно хората, занимаващи се с опазване на културата, опират до въпроса "Какво правим?". Хвърляме ли Малевич или Петров-Водкин, както са се питали по времето на Сталин, или ги запазваме, пък "като му дойде времето", както казва сегашният ни премиер. Що се отнася до вътрешния обмен, в много добри отношения сме с Атанас Свиленов, който завежда архива в БНТ, както и със Станимир Трифонов, директор на студия "Време". Те ще дадат нещо, ние на тях ще запълним празноти. Да не забравяме и Явор Милушев, и Стефан Данаилов - те изключително много помогнаха за началния тласък на операцията по спасяването на горяемите ленти чрез Комисията по култура в Парламента.
- Ще рефлектира ли по някакъв начин приватизацията на "Бояна" ЕАД върху филмотеката?
- Не е зле всеки човек, който умее да чете, да погледне в сайта на Агенцията за приватизация какво е наистина състоянието на нещата. Там има прелюбопитна подробност. Ето я: през 2002 в "Бояна" са влезли 5 млн. лв. оборот, а отчетената печалба е 22 хил. лв. На всеки, който се занимава с най-елементарен бизнес, печалба под определен процент би му се сторила смешна. Най-малкото е обидно Киноцентърът да не се грижи за Националната филмотека. Всичко си плащаме или правим бартер - от лепенките през мовиолите, та до прехвърлянето на филмите. Филмотеката би трябвало да е с приоритет, записан в концепцията на държавата за опазване на културните ценности. Защото ние не сме търговско дружество, а музей. Къде например ще отиде след предстоящата приватизация на "Бояна" архивът на българското кино? Става дума за около 100 хиляди фотоса от филми и работни моменти от снимачни площадки, за архив със снимки на актьори и всякакви кинаджийски хора, за протоколите от художествените съвети, за работните книги на бате Въло Радев, на Едката Захариев, на кого ли не от хората, които вече не са тук, за сторибордовете на големите ни аниматори, за оригиналните записи на най-големите композитори на България, направени в голямото тон-студио на Киноцентъра... Къде отива това наследство?
- Как къде? Редно е да дойде във Филмотеката.
- Хм... Написах писмо до Министерството на културата, на което получих засега палиативни отговори. И какво става с това наследство? Новият чорбаджия на Киноцентъра, да е жив и здрав, го изнася и го запалва. Не му трябва... Българската национална филмотека не се споменава в Закона за филмовата индустрия, но тя методологично и законово е към Държавния архив. Та на мен ми е много любопитно къде ще отидат всичките тези безценни съкровища.
- Ако дойдат в БНФ, има ли къде да ги стопанисвате?
- Имаме огромно хале (бившата кантора "София"), където има възможност да сложим всичко.
- И то не е застрашено от приватизацията?
- Не. Отдавна е извадено. Абсурдно е друго - "Бояна" би трябвало да прави всичко възможно, за да помага на Филмотеката, а не да иска от нея.
- Изпрати ли писмо до Евгений Михайлов?
- Как да не съм? Но той не се занимава с опазването на тази памет. Лошото е, че от всички, с които Филмотеката има някакви отношения, единственото ни неразбирателство е с Евгений. Ни се води, ни се кара този човек. На 29 ноември му дадох едно списъче какво може да получим от "Бояна": киномашина ли, магнетофон ли... Засега нямам никакъв официален отговор.
- Откакто си директор, във Филмотеката се извършиха два ремонта (на кино "Одеон" и библиотеката), има битови подобрения... Ще има ли промяна и в отношението към книгите и периодиката? Те са необходими дори при наличието на Интернет.
- Създадох модел, според който важната кинопериодика ще се получава - и чужда, и наша. Този проблем е ликвидиран. Въпросът, който в момента ме занимава, е дали Филмотеката ще има отново, както едно време, възможност да издава или да участва в издаването на специализирана литература. Сигурно няма да успеем да върнем "Кино и време" в стария му вид, но поне да издаваме годишник от името на Филмотеката. Това не само ми е амбиция, ами съм сигурен, че ще го свърша. Редно е и ние да го правим, както всички останали страни-членки на ФИАФ.
- Масларов, с теб за половин година разговаряме два пъти - първият беше гневен продуцент и режисьор, сега сме в кабинета ти на загрижен директор на Филмотеката. Признай честно, не те ли сърбят ръцете да правиш кино?
- Страшно!
- А ще можеш ли да работиш, след като си на този пост?
- Имам прекрасен сценарий на Боян Биолчев, с който бих желал да се занимавам. И се надявам, че би могло да тръгне.

21 януари 2005

Разговора води Геновева Димитрова



Разговор с
Пламен Масларов, директор на БНФ


От края на ноември 2004 Българската национална филмотека най-после има директор-титуляр - Пламен Масларов. Известен режисьор, актьор, сценарист и продуцент, той е сред "лудите глави" на българското кино. "Маслинката", както го наричат безбройните му приятели, е неудържим авантюрист и на 55, които навърши на 1 януари 2005.