|
Да последваш влюбения полет На изкушението, което представлява книгата на Барт "Фрагменти на любовния дискурс", са се поддавали мнозина режисьори и драматурзи, но не са много онези, които са успявали да избягнат скуката на знаковата илюстрация. Трудността и оттук изкушението е всъщност в начина, по който да се превърне този текст в сценичен текст, в многозначна "драматургия", в представление, което вълнува. Владимир Петков, отново с Исмаел Жюд и Мила Искренова (тук и с Татяна Соколова), се е впуснал успешно тъкмо в него. Исмаел Жюд е написал текст, който е леко драматургично музициране върху текста на Барт, композиране на фрагменти, които кръжат около отделни фигури и топоси на любовното говорене. Те иронично блуждаят тук-там, сглобявайки и леко иронизиращи първоначалното значение на dis-cursus, или, както казва Барт, "когато някой тича насам-натам". Фигурите на сцената се явяват метонимично - жест, дума, монолог, сглобка на тела и хореография на чувството: Вертер и Шарлоте, Заслепената, Изоставеният, Очакващата, Омагьосаният, Гневният. Те са фигурите-перифрази на класическите "действащи лица", които въвличат зрителя в гледането към любимия; актьорите, с малки изключения, вдадено и убедително сглобяват образите. Това не е нито танцов театър в традициите на сюжетния, драматичен танц на Пина Бауш, нито т.нар. драматичен театър и алтернативните му изкази, нито експериментална интеракция, рефлексия върху постмодерни сюжети. Но в същото време спектакълът ги "помни" и използва елементи от тях, за да насочи зрителския поглед към актуалното ни живеене в зоните на чувствата, които всъщност винаги са сглобявали тялото на театъра. Като въвлича гледащите в езика, на който се говори за любов, спектакълът изгражда чувствената картография на една лична емоционална сцена, на която всеки зрител се оказва сам с фрагментите от своя опит. Както казва Чоран, "несправедливо ще е да злословим срещу чувство, надживяло романтизма и бидето"... След "Нощта..." на Колтес, представлението на Владимир Петков "Фигури при влюбен полет" е следващото в неговата работа, което все по-ясно очертава елементите в един чист и елегантен стил, по който лесно можете да го познаете. Ето поне три от тях: дискретният чар на утаената в езика на спектакъла богата театрална култура; чувствителната интелигентност в изричането на вълненията на спектакъла; иронията при изграждането на театралния жест, която никога не прескача при грубоватата пародия. Дори само те са достатъчни, за да стане ясно, че подобен театрален език изрича тип поведение и мислене, доста маргинално и нетипично за доминиращата втелесена медийна трескавост на визуалния образ и вписаната в него еднозначна прагматика на словесното общуване. И тъкмо в това е неговата сила. Но и уязвимост. Да тръгнеш след неговия "... влюбен полет" обаче си струва. Виолета Дечева |
Реплика от ложата "Фигури при влюбен полет" от Исмаел Жюд (театрални вариации по "Фрагменти на любовния дискурс" от Ролан Барт и "Страданията на младия Вертер" от Гьоте. Превод Владимир Петков. Постановка Владимир Петков. Хореография Татяна Соколова и Мила Искренова. Музика Стефан Вълдобрев. Сценография Петър Митев. Костюми Ренета Стаменова. Участват Георги Златарев, Диана Герова, Добриела Попова, Aнатоли Лазаров, Юлиана Сайска, Борис Георгиев и Пьотър Кшемински. Копродукция на Театрална компания "Контрапункт" и ТР "Сфумато" осъществена с помощта на Френския културен институт - София, Гьоте институт, Zavod Theatre (France), Националния център за театър към Министерство на културата на Република България и Балет "Арабеск". |