|
Усилието да си европеец
"Постмодерните дилеми на културата" на Зджислав Краснодембски е философска книга, която се опитва да следи идеите на Хусерл и Хайдегер, която изследва феноменологията, пита защо последната е толкова популярна в Източна Европа и търси обяснението в обстоятелството, че феноменологията там се налага като противоположност и "противоотрова" срещу марксизма в неговата съветска версия. Популярността й се дължи на стремежа към философия, която да не е манипулирана от политиката, а занимаващите се с нея се чувстват като представители на истинската европейска култура. Но книгата е и културологично изследване, което независимо дали говори за радикализиране на модерността или за постмодернизъм, настоява върху съществените промени, случващи се в представите за културата днес, говори за духа и културното наследство на Европа, за постмодерните тенденции, за изолацията и различността на Източна Европа, за трудния преход от комунизъм към демокрация. Сериозно, ерудирано и с аргументи Краснодембски се опитва да наложи гледната точка на източноевропееца - с целия патос по утопията Европа, но и с недоволствата, незадоволеността, че при нас не става така бързо като у тях. И нещо, което намирам за изключително важно - опитва се да проникне и в гледната точка на "западните" европейци - да види и разбере техните страхове. Защото Западна Европа също се страхува от обединението - заради нащърбването на реда, заради промяната на установеното, заради това, че Източна Европа е място на кризи, място, в което ненормалното е превърнато в норма. Източна Европа е територия на руините, обществата там не са общности, те са непрозрачни. Затова и национализмът е толкова силен и стряскащ, затова дори повторното обединение на Германия демонстрира колко трудна е срещата на двете части на Европа. Въпреки това обаче, усилието си струва. От разрешаването на духовната криза зависи съдбата на Европа, включително и политическата й съдба. Защото ако духът и разумът угаснат, остават само властта и силата. Когато не се вярва в ролята на разума, когато се отхвърля идеята за философията като универсална наука, се заплашва не просто единството на Европа, започват да доминира националният егоизъм, който според Краснодембски е белег на архаизъм и примитивизъм. Европеизация означава рационализация, прогрес на разума, като се отчита, разбира се, и фактът, че универсалистичната претенция не трябва да води до нечувствителност към другите. Европеизацията се свързва с граждански добродетели от типа на прагматизъм, умение за постигане на компромис, гъвкавост и лекота, цивилизована умереност, иронично оглеждане на традицията. В името на голямото и неизпълнено обещание на Просвещението, според което обичайният ред трябва да бъде сменен от рационален. И най-сетне, европеизирането има и лично измерение и се свързва с идеята, че европейският начин на живот е живот, разбиран като личен проект, а не като изначално наложена съдба. Затова и той се определя от култа към активизма и преформулира всяко житейско положение и ситуация в "избор", за да може да се каже съм, съм европеец, докато съм активен. Амелия Личева |
Думи с/у думи Зджислав Краснодембски, Постмодерните дилеми на културата. Превод от полски Вера Деянова. ИК Стигмати, С., 2004. |