|
У нас: непосредствената телевизия "Нова телевизия" има традиции и добри постижения в предаванията преди обяд: сутрешният й блок "Здравей, България" с Милен Цветков беше лидер сред всички други (любопитно ми е как Ива Петрони и Валери Найденов ще се справят със спомена за него), а "На кафе" с Гала е едно прилично и сравнително добре подредено и премерено светско предаване за домакини; но мой фаворит е съботно-неделното "У нас", водено от Искра Ангелова и от явяващия се по-често като говорител в новинарската емисия "Календар" Николай Дойнов. Споменавал съм вече фриволното му, почти на границата с играта поведение пред камера, за оживлението, с което заразява екрана. Точно тези негови качества се оказват огромно предимство при воденето на "У нас": наблюдаваме естествено държане, необременено и несковано от факта, че все пак си в студио, че те гледат стотици хиляди, че и милиони, склонни воайорски да коментират всеки твой жест, мимика и дума. Убедено му партнира Искра Ангелова: мисля, че именно в това предаване на "Нова телевизия" тя намери своето най-подходящо място - сутрешният блок на bTV, поне в началото, благодарение на нея и Огнян Бояджиев имаше доста неглиже вид - вероятно с идеята да се отграничи от по-сериозния и тежък блок на БНТ. Само че този стил не беше много подходящ за подобен тип предаване и, както отбелязва сайтът http://members.fortunecity.com/glasuvane/bTV/top5001.html, още с появата си Марияна Векилска "изхвърли цитрусовите плодове, говоренето на малко име, чашите с имената на водещите". Ето как "Тази сутрин" стана по-сериозен блок, а "У нас" се сдоби с пасващата на неговия характер водеща - лековата, кокетна, по детски наивна, непосредствена. Гледайки предаването, зрителят наистина изпитва усещането, че е някъде "у нас": разговорът тече непринудено, водещите и гостът си разменят реплики, а настъпателността на Николай Дойнов често е с дръпнати юзди от фината, почти флиртна бележка на Искра Ангелова. Сякаш двама домакини, които не са виждали стар познат от години, сега бързат да го разпитат, ала всеки от тях се интересува от различни неща - Николай Дойнов от въпроса "Как може?", Искра Ангелова - от въпроса "И ти какво?". Единият дърпа все в посока на моралното, другата - на пикантното. Важно обаче в случая е, че и двамата удържат мярата: не допускат предаването да се превърне или в някаква тежка нравствена проповед, или в някаква ефирна лъскава клюка; то е точно толкова коментарно, колкото трябва да бъде, и точно толкова забавно, колкото трябва да бъде. Една сполучливо уцелена и с постоянство спазвана пропорция, която в по-разтоварените сутрини, каквито са уикендните, осигурява на зрителя и информация, и удоволствие. Макар че твърде често темите на предаването хич не могат да попаднат в графата "удоволствие" - трудни са и неприятни. Независимо от това обаче към тях се тръгва от неочакван ракурс, от изненадващ ъгъл; и затова, заедно с информираността и коментарността, те носят усещането за непосредствено забавление. Което въобще не е малко за едно ежедневие, все по-поглъщано от новините за убийства, кръв, високи цени, улични протести, от вестта, че страдания и хаос дебнат отвсякъде. Телевизията като непосредственост е телевизията, която прави живота (ни) по-поносим, ако и само с ведрите и сияещи лица, появяващи се на (синьо/розов) екран.
Митко Новков
|
Петък, ранна утрин |