Мили спомени
от Славистичната катедрала
Във Федерална република Германия университетът в гр. Кьолн е един от най-големите - в него през 2002/2003 г. са учили около 64 000 студенти. Кьолнският университет е основан през 1388 г. От 1798 г. френското правителство прекъсва неговото развитие, но през първите две десетилетия на XX век в Кьолн отново се възстановяват старите университетски традиции. В резултат на интереса към Източна Европа, от 1926 до 1943 г. в университета функционира лекторат по руски език, воден от Райнхард фон Валтер. Още през 1938 г. философският факултет възнамерява да създаде катедра по славистика, но през военните години това не се осъществява. Едва след войната, през 1953 г., е назначен първият ординариус професор в лицето на проф. д-р Райнхолд Олеш, като в рамките на философския факултет е създаден Кьолнският славистичен институт, който през 2003 г. отбелязва своя 50-годишен юбилей. Освен русистика, в него има още полонистика, словакистика, бохемистика, българистика, хърватистика и сърбистика. Заедно със задължителния руски език, студентите трябва да изберат да учат определен брой семестри както един западнославянски, така и един южнославянски език. Това е важен принцип, защото освен интересите си към отделна дисциплина много често студентите показват предпочитанията си към отделни преподаватели и това веднага се вижда от броя на записалите се. Освен проф. Олеш (пенсиониран през 1975 г.), в славистичния институт на Кьолнския университет са работили и работят такива известни учени-слависти като проф. Дмитрий Чижевски (1964-1969), Волфганг Казак (1962-1992), Херберт Бройер (1975-1986), Улрих Обст (от 1987) и Бодо Целински (от 1992). Още проф. Олеш извоюва две щатни места, които се заемат за определено време (най-много до 5 години) от гост-професори, като едното доскоро беше винаги за хърватски колега, а за другото институтът периодично е канил изцяло на разноски на Германия учени от България или от друга славянска страна. Така на това място от България са гостували проф. Иван Дуриданов, проф. Константин Попов, проф. Ангелина Минчева, проф. Донка Петканова, ст.н.с. I ст. Боряна Велчева, проф. Румяна Павлова. От 1998 г. гост-професурата бе трансформирана в лекторат, финансово за сметка на немската страна. На това място работиха доц. Събка Богданова, доц. Цветана Ралева и сега доц. Николай Чернокожев.
В Германия славистика има в 34 университета. Но за славистиката в Кьолн се знае, че там винаги е имало интерес и внушителен брой студенти с българистичен профил. Немските студенти (а и не само студентите) имат хубави чувства към България. Естествено, неподредеността и недостатъчната чистота на нашите градове и села не се приемат добре, но те харесват българската природа, култура, дружелюбното отношение към тях от страна на българите, кухнята ни. Бих споменала няколко мои бивши студенти. Веднъж Томас Шилд, сега преподавател във висше училище, ми каза: "От България винаги съм получавал само обич, професионална помощ и радост." По същия начин реагира Улрике Ланге, вече доктор, сега преподавател в университета в гр. Майнц, която има интересни публикации за българската литература. Тя преведе редица статии за нашата гайда, нещо екзотично за немците. За Холгер фон Раух, сега в университета в Сaарбрюкен, и жена му Даринка (чехкиня) българският език е домашен език. Те се запознаха в България и са влюбени в нашата страна. Мнозина други имат същите чудесни чувства и интереси към нас. За това говори и един съвсем нов факт - тиражът на издадения октомври тази година от престижното немско издателство ПОНС "Учебник по български език за немскоговорещи" почти е изчерпан.
Славистичният институт в Кьолнския университет - освен че подготвя студенти, магистранти и докторанти - е важен за немската и световната славистика научен център. В областта на езикознанието той е представен чрез трудовете на проф. д-р Олеш (почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"), на проф. д-р Херберт Бройер и проф. д-р Улрих Обст.
Проф. Олеш, когото познавах, имаше широки научни интереси, които обхващаха почти всички славянски езици. Той беше роден в Силезия, което обяснява големия му интерес към езиковата система на полския език. На славистите са известни изследванията му в областта и на чешки, кашубски, полабски, лужишки, руски, украински езици. Проф. Олеш беше отличен диалектолог и именно в областта на диалектологията са главните му научни приноси за южнославянските езици. Той беше изследвал сериозно диалектите в Херцеговина и публикувал редица статии. Известен е подготвеният заедно с академик Петар Шимунович от Загребската Академия на науките тритомен Чакавско-немски речник. Много полезни са събраните под ръководството на проф. Олеш диалектоложки материали от експедициите му в западната част на Балканския полуостров и Гърция, а също в източната част на Балканския полуостров - в България и до Константинопол. Проф. Олеш осигури диалектоложки записи на македонските говори (извън политическите граници на България във Вардарска Македония и до албанската граница), както и в Пиринска Македония. Предоставените от него на българската наука записи имат голяма ценност, като се има предвид и това, че югозападните български говори извън нашата граница бяха и са недостъпни за проучване от нашите диалектолози-специалисти. Проф. Олеш беше приятел на България, поддържаше връзка с мнозина учени, гостуваше у нас, подаряваше книги. Той имаше широки интереси, уютен дом (семейство с 4 деца и рядко добра съпруга), беше гостоприемен, музикален и общителен. Гостувала съм в къщата му извън Кьолн през есента на 1989 г. (тогава - 1989/1990 г. за пръв път бях гост-професор в Кьолнския университет). Общувахме и в института, където бяхме в един и същ кабинет. И досега си спомням много от разказите му, интересни за историята особено на западноевропейската славистика. Например, известният френски славист проф. Мазон попитал още младия Олеш смята ли, че руското "Слово за похода на Игор" не е автентично. Проф. Олеш казал: "Трябва да помисля", на което Мазон отговорил: "Е, и това вече е нещо"... Трябва да поясня, че проф. Мазон започва навремето голяма научна дискусия за автентичността на това произведение. Проф. Чижевски, казваше той, предполагаше, че "Словото..." е дело на човек от руските семинарии от XVIII в., тъй като в тях имало практика да се възлага писане на художествено съчинение на староруска тема. Известно е, че споровете около "Слово за похода на Игор" продължават и сега в славистичната наука. Проф. Олеш почина през юни 1990 г., като последната лекция, която беше дошъл да чуе, бе на гостуващата за 2 седмици проф. д-р Аксиния Джурова, с която той се познаваше.
От 1964 до 1969 г. професор-литературовед в Славистичния институт на Кьолнския университет е Дмитрий Чижевски, човек с широки интереси почти към всички славянски литератури (в съвременен и исторически аспект), към културни и философски проблеми. Работил в много университети, известен в международната славистика, проф. Чижевски беше чест за Кьолнския славистичен институт.
Проф. Херберт Бройер замества проф. Олеш на институтската катедра като специалист-езиковед. Той работи там 11 години (1975-1986). Известен е на специалистите със своята сравнителна граматика на славянските езици, с историческия си синтаксис на руския език, както и със заслугите си за проучването на руските географски имена, системната научна работа по които е организирана в Германия от проф. Макс Фасмер през 50-те години на XX век и продължена след смъртта му през 1963 г. от проф. Бройер. През есента на 1989 г. проф. Бройер все още идваше в института, но скоро след това почина.
След проф. Чижевски мястото на професор ординариус по литературознание заема през 1969 г. проф. д-р Волфганг Казак (пенсиониран през 1992). Главните научни интереси на проф. Казак бяха съсредоточени в областта на руската литература (класическа и литература на XX век). Проф. Казак притежаваше рядка трудоспособност, беше много продуктивен автор и извънредно интересен лектор. Името му е свързано с над 20 книги и общо с над 1000 публикации. Главната цел на проф. Казак като автор беше да представи и анализира разкъсаната руска литература от XX век в нейното единство - и писатели, които творят в родината си, и писатели, които са били в емиграция. Плод на това е известната му и претърпяла няколко издания книга "Енциклопедия на руската литература през XX век" (Lexikon der russischen Literatur des 20. Jahrhunderts: vom Beginn des Jahrhunderts bis zum Ende der Sowjetara"). Книгата е преведена на английски (1988), български (1996), полски (1996), руски (1996) и чешки (2000) езици. В последното издание на книгата са включени 746 статии за писатели и поети, 11 предметно-тематични статии, информация за изданията и богата библиография. Отделни монографии проф. Казак посвещава на Н.В.Гогол, Паустовски, Владимир Линденберг и редица други. Плод на творческата му инициатива е създадената от него поредица "Arbeiten und Texte zur Slavistik", в която са публикувани научноизследователски работи за Распутин, Шмельов, Белов, Ходасевич, Олеша и др., както и маса забранени в бившия СССР текстове от Булгаков, Айги, Ердман, Лунд, Платонов, Оболдуев, Вагинов и още редица други. В излезлия през 2002 г. 71-ви том на поредицата Казак публикува последната си книга за Дмитрий Кленовски "Тайната на съществуването" ("Geheimnis des Seins"). Тази тема го вълнуваше силно, той обичаше да говори по нея и да споделя с близки приятели мисли и идеи. Вече тежко болен, през есента на 2002 г. по набелязания от него списък той изпращаше книгата на колеги и приятели. Проф. Казак беше не само изследовател на руската литература, но и неин голям популяризатор. Това при него се осъществяваше чрез многобройните му живо, често остро написани статии, интервюта, рецензии, чрез организиране на богата и постоянна серия от лекции и доклади на писатели, поети и литературоведи от Русия и от цял свят, чрез много срещи и беседи с представители на руската литература не само пред преподаватели и студенти в университета в Кьолн, но и в Мух. Мух е неголямо селище на шейсетина километра от Кьолн. Там професорът живееше. Срещите се организираха по няколко пъти в семестър.
Поканените (обикновено около 30 човека) се настанявахме в уютния му дом и след неизменния коктейл, подготвен от него и съпругата му Фридерике, започваше лекцията на госта, след която следваше дискусия. Присъствала съм на много от тези "малки симпозиуми" и винаги съм била респектирана от нивото им, от това какъв разнообразен духовен живот водят някои немски колеги. Проф. Казак почина на 10 януари 2003 г., погребан е в красивия Мух. Той беше приятел на България, бил е много пъти у нас и благодарение на него българистиката в Славистичния институт на Кьолнския университет продължаваше да се развива.
Тази линия продължи и продължава и сега при ординариус-професорите Улрих Обст и Бодо Целински. Проф. Обст идва в Кьолнския славистичен институт от Мюнстер. Научните му интереси са свързани с въпроси на съвременния руски, сръбски, хърватски, български, литовски и латвийски езици. Някои от публикациите му са концентрирани върху билатералното езиково съпоставяне, което той осъществява чрез съвременни лингвистични методи. Особено важни за българистиката са съпоставките на части от езиковите системи на български и немски. Проф. Обст подбира интересен материал и го анализира прецизно и точно. Той отделя внимание на някои проблеми на старобългарския (в немската терминология: Altkirchenslavisch) и на гръцкия език. Известни са дългогодишните интереси на проф. Обст към ономастиката. Той говори добре български език, бил е у нас, много добре е осведомен за българистичната и славистичната литература в България и винаги е полагал усилия за поддържане на българистичната линия в Кьолнския университет.
Проф. Бодо Целински е завършил докторантура в Славистичния институт на Кьолнския университет при проф. Олеш. В Кьолн като професор идва през 1992 г. от университета във Франкфурт на Майн. Научните интереси на проф. д-р Целински са насочени към руската духовна история, към полската и словашката съвременни литератури, както и към връзката на литературата с изобразителното изкуство. В издадените от него няколко тома се интерпретират различни жанрове като руския роман, руската драма и руската лирика. Проф. д-р Целински е издател на сборници на теми като "Национална литература и европейският контекст"... Той винаги е подкрепял всички слависти в Кьолнския университет, които идват от България, даже и неговият дом е отворен за нас. Благодарение на него и на проф. Обст в Славистичния институт на Кьолнския университет цари мила атмосфера на спокойствие, творческа работа, внимателно отношение към студентите, уважение и грижа към чуждестранните гости. За това допринасят също и колегите преподаватели по различните славянски езици и научните сътрудници д-р Ирмгард Лоренц, маг. Мариане Виибе, Ангелика Лаухус, Йесика Лееман.
На всички тях нашата сърдечна благодарност!

Проф. дфн Румяна Павлова


Румяна Павлова е професор от Софийския университет "Св. Климент Охридски", доктор на филологическите науки. Тя е работила пет години като гост-професор в Кьолнския университет, където всяка година продължава да бъде канена за по-кратък период. Автор е на десет книги и многобройни други научни публикации. Удостоена с редица престижни наши и чужди научни награди и отличия.
50 години славистика в Кьолнския университет