През тази година се навършват два века от "премиерата" на планографската техника (принтирането от каменни матрици) на сцената на изобразителните изкуства - с албума "Специмени на полиавтография"1, излязъл на пазара в Лондон през 1803. Това портфолио с оригинални, авторски отпечатъци е първата проява на една нова графична техника, която скоро ще се превърне в основно изразно средство за рисувачи от ранга на Гойа, Жерико, Дьолакроа, Домие, Гаварни, Мане, Тулуз-Лотрек, Матис, Колвиц, Бонар и Пикасо, а ще се използва, къде по-регулярно, къде по-инцидентно, и от почти всички други значителни художници от миналото и по-миналото столетие.
За литографското творчество на майсторите са изписани цистерни мастило. Но за трънливите пътища, довели до откриването на Chemische Druckerei2 и до налагането му в пластичните изкуства, поне у нас, липсват каквито и да било публикации, ако, разбира се, не смятаме кратките исторически резюмета.
Малко хора са чували за изобретателя на техниката - Алоис Йохан Непомук Франц Зенефелдер (1771-1834) - един от типичните за ранния ХIХ в. - за "предпубертетната" епоха на индустриалната революция и времената на романтицистичния "световъртеж" - всезнайковци, истински "пенкилери", "титани по многостранност и ученост". Малко се знае и за деятелността на първите рисувачи върху камък и "умдрюкери"3 - повечето от които също така универсално надарени артистични фигури - реализирали чрез литографията може би най-съществения пробив в статуквото на ортодоксалната графична визия от Рембранд до днес, но редовно подминавани от теоретиците на Интегралното Художество, ако не с презрение, то в най-добрия случай с разсеяно кимване. Настоящият текст ще отдаде респект именно на тези, уж вторични, личности от зората на модерното репродукционно "know-how".
Алоис Зенефелдер, роден в Прага, но живеещ в Мюнхен, се отказва от юридическа кариера, за да стане актьор и драматург (автор на комедии), поет, а по-късно и дизайнер на текстилни изделия. Макар и в културната сфера, интересите му имат допирни точки с изобразителното изкуство колкото мирогледът на Дева Мария със сексуалната революция; той изобретява литографията, защото търси начин за евтин "самиздат" на своите литературни напъни. По всяка вероятност този последовател на Ломоносов научава за експериментите в мултипликационната технология на един друг баварски поданик, също "ренесансова" личност - Симон Шмид - свещеник, университетски преподавател, естествоизпитател и, на всичкото отгоре, художник, който прави своите ботанически рисунки върху... полирани каменни плочи, и от тях, на високопечатен принцип (разяждайки "бланк-ареите"4 с киселина), ги отпечатва на хартия. Зенефелдер решава да изпробва метода и започва да репродуцира текстове и музикални партитури с меките, трошливи, никому ненужни варовикови шисти, намиращи се в изобилие из околностите на селището Солнхофен. Буквите и нотите той нанася на субстрата с устойчива на киселина смес от восък, сапун, лампени сажди и вода, третира така осъществения образ с aqua fortis5, докато белите участъци се вдлъбнат под повърхността му, полага отгоре мастило и размножава на преса за медни гравюри. По-късно, обаче, установява, че от въпросните основи могат да се "вадят" импресии6 и без ецване7 "в релеф", т. е. открива същността на планографията - способ, при който печатаемите и непечатаеми зони лежат на едно и също ниво - и усъвършенства тази техника до екзактна технология, ето защо днес изобретяването на литографията се приписва нему, а не на Шмид.
Принципът на процеса е чисто химически: Нанесеният с гореспоменатия восъчен туш (или подобна по състав креда) образ се третира с микстура от силно разредена азотна киселина и gummi arabicum.8 Този препарат не вдлъбва белите участъци, а ги прави перманентно нечувствителни към мазнината (мастилото), когато те са навлажнени. Същевременно той не действа по никакъв начин на рисунката или текста, реализирани върху варовика с олеофилни материали. Ако така подготвената (и обезателно намокрена) матрица се навалцва с печатна боя на маслена основа, последната ще полепне само по елементите на изображението, тъй като те не поемат вода. Това дава възможност за принтиране в големи тиражи.
Изобретението е епохално, но изглежда никой не го оценява подобаващо. Осъзнавайки невъзможността да стане пророк на регионална почва, Зенефелдер решава да пообиколи Европа, за да популяризира откритието и извлече някаква практическа изгода от изследователския си труд. Той се захваща с планове за апликация на литографията в текстилната манифактура, с проекти за десени, забърква се в конфликти с тарикати, възнамеряващи да използват Chemische Druckerei за размножаване на художествени творби и прави няколко (не особено сполучливи) опита да основе печелившо ателие за възпроизводство на партитури. Известно време работи в Офенбах на Майн, където, в сътрудничество с друга многостранно надарена личност, Йохан Антон Андре (1775-1842) (забележете - композитор, музикален издател и печатар) и неговия братовчед Франсоа Жоано (1745-1830), репродуцира нотни листове, но вече и рисунки. Инициативата на тримата има умерен успех, ето защо драматургът-график се насочва към метрополиите - Париж, Лондон и Виена, ала вместо отворени обятия (разбирай портфейли), навсякъде го посрещат неразбиране или свъсени вежди.
Тук достигаме и до действителния повод за написването на тези редове - портфолиото с отпечатъци, озаглавено "Специмени на полиавтография", което излиза в Англия точно преди 200 години. Тази серия с положителност е първата публикувана колекция от сериозни и професионално изпълнени художествени литографии. Тя става факт благодарение ентусиазма и активността на Филип Андре (брат на Йохан Андре), който, заедно със Зенефелдер, основава печатно ателие в британската столица и подтиква известни местни артисти да се захванат с планографията, изпращайки им Солнхофенски плочи и инструкции за работа с тях, а когато те завършват произведенията си, прибира матриците в своето ателие за препарация9 и печатане. На лондонския пазар, обаче, се появяват само два опуса от "Специмените", всеки с по шест отпечатъка, макар че поначало са планирани поне половин дузина отделни издания.
Авторите, сътрудничили с "оригинални рисунки, направени на камък специално за тази цел" (каквото е подзаглавието на поредицата), са експатрираният американски живописец Бенджамин Уест (1738-1820) (с литографията "Той не е тук, защото се възнесе" и още няколко графични листа), пребиваващият в Англия швейцарец Джон Хенри (Йохан Хайнрих) Фюзли (1741-1825), (внимание!) не особено практикувал свещеник, но затова пък активен художник, писател и арт-изследовател (може би с "Жена, седяща край прозорец" - 1802), Томас Стотърд (1755-1834), Дж. Бари ("Източният патриарх"), Ричърд Корбуулд (1757-1831) ("Горски пейзаж" - 1802), Ричърд Купър и тридесетина други майстори (чиито произведения така и не достигат до публиката). Всички творби са изпълнени с перо и представени с езика на гравюрата, иначе казано, те са чисто линеарни (щрихови) изображения. Да не забравяме, тоналните търсения в "черно-бялото изкуство" не са твърде характерни за епохата, техниката на акватинтата10 е въведена "на острова" малко по-рано и не е влязла в масово обращение, а мецотинтото11 по онова време се използва изключително за направа на монохромни реплики по картини с маслени бои и мисълта, че с негова помощ могат да се създават оригинални отпечатъци, за британските артисти е еквивалентна на ерес.
През 1804 на "Специмените" сътрудничи и живописецът Хенри Бърнард Чалън (1770-1849), известен като анималист и автор на композиции със спортна тематика. Днес този творец асоциираме и със създаването на първата успешна кредова литография. Поради свойството си да продуцира емоционални, "атмосферични", тънко нюансирани изображения, въпросният материал се оказва адекватен на "лиричния", полутонов подход към графиката, възприет от зараждащия се Романтизъм, но преди художниците да открият характерния му ефект върху камъка, не се използва много при рисуването на хартия. До 1810 г. повечето от практикуващите планография оценяват възможностите за богати светлосенъчни градации, скрити в тази техника и отреждат на т. нар. crayon12 основно място в арсенала си от изразни средства.
Като цяло, спечелената от "Специмените" популярност е незначителна. Скоро Андре дезертира отвъд Ламанша, прехвърляйки литографското си fiasco в ръцете на Г. И. Фолвайлер, който също не успява да развие дейността на предприятието. Едва когато мениджмънта му поема бившият чирак Д. Редмън, около него се събира групичка запалени художници и любители на полиавтографията.
Методът на плоския печат пристига във Франция, изпреварвайки пътуването на Зенефелдер дотам; за това, по всяка вероятност, са виновни Наполеонови служители, "индустриални шпиони", които в онези времена често слухтят из немските манифактури и се връщат у дома с ценни материали и технически детайли относно новите изобретения, а сред тях, в случая, е и литографията. През 1802 един друг отрок на експанзивната фамилия от Офенбах - Фредерик Андре, отново брат на Йохан, едва двадесет и две годишен, се сдобива с лиценз за практикуването на този nouvelle methode de graver et imprimer13 в "страната на петлите" и отваря ателие в Париж. Скоро (1803) младият германец принтира първите оригинални френски каменопечатни творби, чийто автор е още по-младият Пиер-Ноласк Бержере (1782-1863) - поредната универсално развита личност. Живописец и график, по-късно той ще захвърли планографията и ще стане дизайнер на медали и изделия от севърски порцелан, автор на барелефи за декорацията на колоната на площад Вандом и, изобщо, едно от главните действащи лица в Наполеоновата пропаганда. Сред неговите първи произведения в тази техника по всяка вероятност са класицистичната композиция "Изгарянето на Троя" и сатиричната рисунка "Съвременната висша форма на изисканост", и двете направени с перо и туш.
Скоро способът става достояние на току-що назначения за генерален директор на парижките музеи барон Доминик Виван Денон (1747-1825), който започва трескава дейност по неговото изучаване и популяризиране. (Може би най-атрактивното му произведение в тази техника е "Алегория на времето", 1818, композиция от автопортрети на различни възрасти.) С планографията, макар и аматьорски, започват да се занимават аристократи и техните съпруги, развитието й е насърчавано от високопоставени дейци на политиката и културата. Луи Бонапарт, брат на Наполеон, също се увлича в рисуването на камък, създавайки майсторски импресии, между които "Четирима мъже от императорската стража", отпечатана в едно мюнхенско ателие през 1805 г. Луи-Франсоа Льожон, главен адютант на маршал Бертие и нелош живописец, оставя множество сръчно направени лито-произведения.
Франсоа Жоано (за когото вече споменах), поредната "издънка" на плодовития род Андре, има заслугата да бъде първият издател в носещите днес името Германия земи, който насърчава живописци и графици да използват новата техника за целите на изобразителното изкуство. Сред тези, чиито произведения той отпечатва още през 1801 г. в своето ателие в Офенбах, е Фридрих Вилхелм Ройтер (1768-1834), талантлив пруски придворен художник, създал забележителни планографски отпечатъци като "Плутон открадва Прозерпина" (1803), "Къпеща се жена" (1805) и "Наполеон I" (1806).
В 1804, навярно вдъхновен от британския "хит" - "Специмените", този артист публикува портфолио с тушови и кредови литографии, наречено "Полиавтографски рисунки от изтъкнати берлински творци" включващо работи на Йохан Готфрид Шадов (1764-1850), Херман Йозеф Митерер (1764-1829), Дженели и др.
Дано не прозвучи цинично, ала Наполеоновите завоевателни походи си имат и добрата страна - те изиграват значителна роля за интернационалната популяризация на планографията. Първите лито-образци в Русия, например, пристигат с инвазията от 1813-15 г. под формата на карти и различни нагледни стратегически материали. Тези отпечатъци провокират оправдан интерес във военните кръгове, но за новия способ вече са подочули нещичко и хората от културните среди.
През 1916 в Петербург е създадено Военно-топографическое депо, собственост на Главния щаб, което разполага с перфектно екипирано ателие за плосък печат. То няма намерение да развива художествена литография; в него започва производство на печатна продукция, свързана с целите на армията - това са най-вече фортификационни инженерни планове, карти и рисунки, онагледяващи обучението на различни войскови секции.
Александър Осипович Орловски (1777-1832), живописец и график, портретист, жанрист и баталист, академик (за композицията "Казашки бивак" - 1809), днес се смята за автор на може би първия в Източна Европа планографски отпечатък; по всяка вероятност "Кюрдски кавалерист във военен костюм" - 1816 (по-известна като "Кюрди" или "Конници").
Първото руско портфолио с импресии в новата техника излиза в столицата под заглавие "Гравюри на камък, изпълнени в Петербург през 1816" и съдържа двадесетина отпечатъка, дело на четиринадесет артисти. В по-голямата си част, техните творби са изработени контурно с креда и подложени на допълнително ръчно колориране. В изданието са компилирани рисунки на художниците П. Ф. Соколов, майсторът-пейзажист С. П. Шифляр, Ф. К. Гатенбергер и др., а вероятно и на знаменития архитект Огюст Ришар Монферан.
Литографията пристига в Новия свят по всяка вероятност около 1818, когато в САЩ е внесена от Европа първата преса за каменен печат; заслугата за това принадлежи на братята Уилиам С. и Джон Б. Пендълтън14 от Бостън. Вторият купува от Франция един тон солнхофенски плочи, трансферна хартия, мастило и креди. Нещо повече - "импортира" в Америка и професионален художник-умдрюкер, който да го обучава в триковете на занаята.
Някои приписват обаче пионерството в плоския printing отвъд океана на живописеца и мецотинтист Бас Отис (1784-1861). Как този артист се е образовал в сферата на изкуството и до днес не е изяснено (предполага се, че е възпитаник на Джилбърт Стюърт), но в 1808 той е вече известен майстор на портрета в Ню Йорк, а през 1812 - във Филаделфия. Pain-killer (или по нашенски "пенкилер"), също като Зенефелдер, той изобретява любопитен за рисувачите-топографи уред - т. нар. "перспективен протрактор" (1815), горещо адмириран от колегите му и, сигурно с негова помощ, създава първата, според общоразпространеното мнение, литография в Щатите. Това е малоформатният изглед от Честър Каунти "Къща (или, може би, мелница) и дървета край брега", който излиза в Analectic Magazine (юли 1819), последван от няколко други пейзажа и илюстрации (1820). Не е изключено, обаче, Отис да има още по-ранни успешни опити - говори се, че е автор и на планографския портрет на преподобния Абнър Нийлънд от един том с лекции на свещеника, появил се през 1818.
Литографията, епохално откритие, дело на запалени аматьори, се разпространява из цяла Европа, а и отвъд океана. Зенефелдер не забогатява особено, но поне доживява да получи обществено признание за откритието си и да се убеди, че човечеството го оценява по достойнство; плоският печат е акламиран масово и то както от занимаващите се с творческите аспекти на графиката, така и от употребяващите я в книгопроизводството или в другите й промишлени приложения. През 1834 мъжът, реализирал един от най-изумителните "хитове" в сферата на репродукционното know-how от Гутенберг насам, заспива последния си сън.
В течение на двувековната си история литографската медиа претърпява минимални изменения по отношение своето технологично АБВ, но благодарение на артисти като Чарлз-Джоузеф Хълмендъл, Годфроа Енжелман, Адолф фон Менцел, Джеймс-Макнийл Уистлър, Жюл Шере, на майсторите в по-ново време, днес нейните визуални търсения са поставени на различни естетико-пластически основи. Все още се срещат, обаче, и достатъчно художници с нагласата на Антон Крайнц, наскоро починалия Албин Бруновски, Кейсуке Ямамото, Петер Паул и българинът Юлиан Йорданов, които, без да се превръщат в епигони на ретроградни традиции, се стремят да съхраняват и употребяват в "чист" вид пиктуралния език и синтаксис на ранната, реалистична литография.
Теодор Манолов
Теодор Манолов е завършил специалност "графика" в Художествената академия, София. Редовен докторант към НХА, Катедра "Графика", с ръководител проф. Стоян Стоянов.
1. Ранно име на каменния печат, измислено от неговия изобретател, Алоис Зенефелдер. Процесът е кръстен "литография" няколко години по-късно, през 1804, по всяка вероятност от германеца Митерер.
2. Chemische Druckerei (нем.) - химически печат. Синоним на "литография".
3. Умдрюкер (от нем.) - До известна степен произволно побългарен термин, обозначаващ техническото лице, което осъществява една литография, от пре-продукцията до финалния отпечатък.
4. 0Бланк-арея (от англ. blank-area) - Неотпечатваща се зона.
5. Aqua fortis (лат.) - Азотна киселина /НNO3/.
6. Импресия (от англ. impression) - отпечатък, издание.
7. Ецване (от нем. atzen) - Разяждане на метал или минерал с помощта на разредена киселина.
8. Gummi arabicum (арабска гума) - Смола, добивана от африканско акациоподобно растение. Съединение на арабина или арабиновата киселина с калций, калий или магнезий.
9. Препарация (от лат. praeparo) - предварителна подготовка (обработка).
10. Акватинта (от лат. aqua tincta) - Ръчен графичен способ, разновидност на дълбоката гравюра, при който металната плоча се покрива с прах от колофон или асфалт, след което, чрез няколкостепенно разяждане с киселина и маскиране на отделни участъци, се продуцират тонове, наподобяващи такива, направени върху хартия с размит туш или акварел.
11. Мецотинто (от ит. mezzotinto) - Дълбокопечатен способ, при който матрицата се "награпява" със специален инструмент, след което, чрез полиране на отделни участъци, на негативен принцип, се изгражда фино полутоново изображение. Естамп, направен от такава матрица.
12. Crayon (англ.) - Буквално, пастел. Англоговорящите наричат така литографската креда заради голямото съдържание на мазнини в нея.
13. Нов метод за гравиране и печатане (фр.).
14. Да не се бърка с писателя John Pendleton Kennedy (1795-1870).