Философия без лукс
Марит Рулман и Вернер Шлегел представят своя компендиум "Жените мислят различно. Фило-софии 1х1" от една страна като провокирано продължение на поредицата на Марит Рулман "Жени философи (1993/1995)" - опит за феминистко справяне с отсъствието на женски фигури от философския канон - от друга, като първи опит да се очертае различието между мъжките и женски мисловни практики през класически философски понятия: човек, субект, език, разлика, справедливост, щастие, любов, изкуство, време. Това начинание едновременно подготвя и изчаква едно узряване, нужно за по-далечния проект, изхождащ от специфични феминистки определения като наталност, афидаменто. Всяко от двоичните подзаглавия на отделните глави ("Тяло - аскетична тежест или удоволствено преживяване", "Език - маскулинен ред или фемининна субверсивност", "Справедливост - абстрактна норма или жизнено право") противопоставя / съпоставя в ключови формули "полово" различните подстъпи към традиционните понятия, изразявайки трудната подвижност в дуалността, проблематичната в патриархалната цивилизация връзка между йерархия и хетерархия (Сузане Хербранд). Книгата може да се чете като критика на традиционната западна система на знание, която дискредитира женственото и валидизира мъжественото, като история на феминистката мисъл и като тематична история на филoсофията. Така понятието разлика, ключово за постструктуралисткото мислене и за феминисткия дискурс, е проследено от Хайдегеровото му начало, през ранните тези за "половото различие" - еднотелесния допросвещенски модел, просвещенския принос на Декарт за "провиждане" на "разликата", ранните схващания за зависимостта на различаването от разпределението на властта (Матилде Вертинг) до съвременния феминистки дебат около есенциалистките и конструктивистки интерпретации на категориите "пол" и "джендър". В тази последна рамка се пресичат химичният призив на Люс Иригаре да практикуваме "тази разлика" отвъд йерархиите, омагьосани в лицето на непознаваемото с опасението от наивното привилегироване на една универсална категория, затворена за различните модалности на женското (Елизабет Куплер). Проследява се движението от радикалната теза на Джудит Бътлър за тялото като идеологическа фикция и половия ред като телесен стил в политическото ежедневие до прибирането обратно към представата за една по-скоро динамика в отношенията между тяло и идентичност при съпротива срещу нарастващите експерименти с половите граници, където търсенето на нови идентичности е болезнен процес, свързан със загуба на сигурност в обществото (Андреа Майхофер). В смисъла на този дебат разликите между "некрофилните мъже" и "биофилните жени" (Мери Дейли), "справедливите мъже" и "грижовните жени" авторите открояват в светлината на структурните отношения на културата, където мъжете разполагат с обособени пространства за абстрактно-теоретична дейност, през изградените символични системи на религията, философията и изкуството, докато жените поддържат връзката на мисълта с тялото, жизнеността, храната, липсата й. Затова през всички свои точки книгата е пресечена от съпротива срещу представата за филoсофията като място, което произвежда луксозните мисли на човечеството (Елфрийде Валеска Тийлш), както в посланието на теоретичните й тези, така и в практиката на популярния й изказ, подкрепен от сближаващата "непосредственост" на илюстриращия материал в репродукции на визуални естетически обекти. Ралица Георгиева Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина |
Хетерология Frauen denken anders. Philo-Sophias 1х1 Von Marit Rullmann und Werner Schlegel, Suhrkamp Verlag Frankfurt am Main 2000 |