|
Нов вид евроскептицизъм
Доколкото темата за Обединена Европа е сред най-актуалните в момента, много са европейските книги и текстове, които обсъждат конструкта Европа, говорят за европейската идентичност и европейското наследство, настояват върху общия културен пласт, върху общия цивилизационен модел. Защото евроскептицизмът има най-вече политически и икономически корени, а не толкова културни. Затова и общ момент в говоренето за Европа си остава убеждението, че в основата на европейското наследство стоят светската рационалност, либерализмът, юдео-християнското почитане на индивида, градската култура, елинският опит в демокрацията, римското гражданско начало, протестантският култ към личната отговорност, цененето на отделния човек, аналитизмът, идеята за прогреса... Погледната откъм този контекст, книгата на Патрик Оуржедник "Europeana. Кратка история на ХХ век" представлява доста радикално изключение. Макар и да говори само за ХХ век, при това не винаги и не само за европейския ХХ век, тя разбива тъкмо идеята за разумност и цивилизованост и представя европейската традиция като сбор от чудовищност и алогизъм. На пръв поглед подобна визия към ХХ век изглежда недотам оригинална, тъй като за краха на просвещенския проект, за разочарованието, че образоваността и културата не са направили човека по-добър и по-човечен в този век на войни, насилия, геноциди, лагери на смъртта, говорят мнозина. Достатъчно е да се споменат имената на Адорно, Стайнър, Лиотар, Цветан Тодоров. В този смисъл Патрик Оуржедник не е самотен в обглеждането си на ХХ век през "паметта за злото". Това обаче, което е по-нетрадиционното при него, е, че за разлика от повечето философи-хроникьори на ХХ век, неговото обглеждане става през безстрастна гледна точка, през обективизиран поглед към миналото, става с акцент върху фактите и конфликтите. Нещо повече, "Europeana" е като приказка, свидетелската гледна точка отсъства, минава се в едно преизказно време, което заличава всички граници и прави повествованието много странно. Текстът губи авторството и адресата си и може да бъде видян като писан за деца, но сякаш и от деца, като сводка в Интернет или където и да е другаде. Защото книгата опипва, търси, пита как може да се разказва за всичко това, как може да се пише за ХХ век. И предлага различни отговори - освен на детското и хипертекстовото залага и на идеята, че историята на ХХ век може да бъде видяна като фикция, като сътворена от изкуството, като медиен продукт, като плод на философски спорове, на дебати сред историци; залага и на иронията и хумора, но и на абсурдисткото и мрачното. Накратко - "Europeana" се разполага между ужаса от статистиките и модерното знание, между позитивизма и съвременните техники на писане и точно това прави книгата изключително нестандартна. На нея й личи, че е писана след Фуко и негoвата убеденост в непознаваемостта на миналото, след Улрих Бек с визията му за историята като събираща великото и ежедневното, значимото и незначителното по един радикален начин в странни хронологии. Неслучайно Оуржедник на фона на говоренето си за някоя от войните или за поредната бомбардировка съобщава за откриването на противозачатъчните като най-голямото събитие на века или за изобретяването на ролковата тоалетна хартия. Защото за него, както и за Фуко и Бек няма незначителни събития, няма факти, които да трябва да се премълчат и заобиколят. Книгата му скрито подкрепя и авторите, които предлагат периодизациите да не следват задължително началото и края, първата и последната година, а да отчитат натоварените откъм смисъл години, да допускат векове да започват и свършват, когато ключовите събития го налагат, обсъжда теориите за края и смъртта, обсъжда етикетите, през които минава ХХ век и пр., и пр. Но го прави с лекота и изчерпва всичко с нехайното "тем подобни". И така, "Europeana" е една много учена книга. Тя знае много, но олекотява знанието си, неглижира го и демонстрира, че цялото знание се проваля в най-важното - в опита си да обясни безумието. И за да засили това усещане, "Europeana" с преднамерена лекота, както казах, говори за абсурда на ХХ век, за антихуманистката му същност, пропуска примерите, които спадат към "изкушенията на доброто". Цялото повествование е повторително, разказът за едно събитие не се изчерпва, напротив, едно и също нещо се разказва много пъти по много начини и така се създава усещане за европейския ХХ век като за безкрайна история на насилието и смъртта, в която като рефрен се появяват образите на жертвите - евреи, цигани, антикомунисти... Като за разказ, в който никой никого не обича и всички се чувстват загубени и забравени. Накрая не мога да не отбележа и великолепния дизайн на Яна Левиева, чиято корица по свой си начин великолепно удвоява версията на Оуржедник. Амелия Личева |
Думи с/у думи Патрик Оуржедник. Europeana. Кратка история на ХХ век Превод от чешки Йорданка Трифонова. Издателство Факел експрес. София, 2003. |