Три от пет
Тази година Седмицата на американската музика в България се проведе по такъв начин, че оптимистът би казал: "О, тя (музиката, нашата, American) отива навсякъде, тръгна из България тази година и в Благоевград догодина..."
Песимистът би отсякъл: "Щом първите два от общо петте концерта, включени в Седмицата, отидоха в Благоевград, значи няма пари за столични екстри."
Аз лично смятам, че практиката "два дни - тук, три дни - там" може да е някаква форма на мобилност, но не бих могла да я нарека удобна. А и липсващата на софийските концерти традиционна досега книжка с българо-английска информация за непознатите американски композитори ми говори, че проблемът си е чисто финансов.
Остава утешението, че на всеки един от трите концерта, които можахме да чуем в София, може да се отдели нещо; че чухме цигуларя Кевин Лоренс, че няколко американски композиции влязоха в личния ни файл; че две световни премиери на български композитори прозвучаха в тази седмица и не на последно място - че публиката показа, че тази материя не й е безинтересна.
Кратка информация. Концертите в Благоевград бяха под насловите "Игри на думи" и "Диалози с български дуа" с произведения от Бийзър, Де Кенеси, Хойби, Гий, Линк, Оуенс и Христов, както и Илиев и Коларов.
Софийската серия продължи с два камерни концерта и накрая един концерт на филхармонията. Само последният концерт е бил под патронажа на американския посланик, а американският културен център е подпомогнал изпълнението на творбата на Чарлс Айвс - Вариации "Америка". Впрочем тези вариации са май втори опит български състав да изпълни творба от Чарлд Айвс. Разбира се, всяка нота от Айвс е ценна и интересна, но при степента на (не)познаване на творчеството му у нас, можеше да се вложат усилия за някоя от знаковите му композиции. Все пак това е ранна творба, която днес все още свирят ученическите "бендове" в Америка. В контекста на американското присъствие на концерта на филхармонията, "Светлинна вълна II" за симфоничен оркестър и електроника от Михаил Големинов превзе публичното пространство с ясната си конструктивна идея, при която формата бе изградена от добре очертани епизоди; с известна вариантност. В естествения, безизкусен "разказ" на Големинов звуковите идеи идваха спонтанно, като съчетаваха репетативност, времепространствено оформяне чрез даден модел, комбинаторика в сферата на акустично-електронното, както и инвенция в колорирането на акустичното.
Тринайстият струнен квартет на Михаил Пеков бе втората световна премиера на български автор в София. Тук композиторът настоява към взирането в музиката на свои предшественици - вероятно отново с идеята за някакъв тип шегаджийска нагласа. Въпреки чудесното изсвирване от София квартет с гостуващ принципал Кевин Лоренс, творбата прозвуча напълно едно към едно без ироничната конотация. Но пък характерът на музиката на квартета, нейната нарочна лежерност, която бих могла да нарека и постмодерна, създаде действително едно нео-настроение - като в това нео- се срещнаха доста добри познати на публиката от списъка на по-стари и по-нови класици.
Още едно голямо име от американската музика бе на афиша - Хенри Кауъл. Този път той бе представен с композиция от "ориенталския дял" в творчеството си. Кауъл е донесъл на музиката много интересни композиции. "В чест на Иран", написана за цигулка, пиано и персийски ударен инструмент, е прилично написана страница в "музикалната арабистика"; изпълнена с голяма изобретателност от Кевин Лоренс и Питър Кайроф. Поначало двукратното присъствие на Лоренс на софийска сцена смятам за нещо много интересно - не само защото имахме възможност да чуем ученик на Иван Галамян, възпитал толкова суперзвезди в изпълнителското изкуство, като Пърлман, Цукерман, Кюнг ва Чунг..., но и защото става дума за един свободен музикантски дух, който като партньор в камерна двойка мина през една напълно романтична балада (Артър Фут) в стил Фриц Крайслер, потвърди постмодерния характер на Третата цигулкова соната на Уилям Болкъм, в която демонстрира колко метаморфози може да претърпи неговият красив звук, а като водач на София квартет участва и в хепънинга "Historiettes" на Чарлс Мартин Лофлер и заедно с Николай Гагов, Валентин Геров и Джефри Дийн овладя категорично публиката с американския квартет на Дворжак - действително чудесно изсвирен!
Още? Да! Появата на Анжела Тошева във Втория клавирен концерт на Рахманинов (очевидно "приет" в лоното на американските композитори). Анжела Тошева, известна в последното десетилетие с овладяването на съвременните клавирни пространства, бе създала подобно и за този концерт, който сме слушали десетки пъти като сугубо-виртуозна и романтична, пълна с "взлетьi" композиция. Тошева бе сменила радикално, направо бе обърнала знаците на музикалния текст, особено по вертикал. Изведнъж пиесата блесна с нечути (поради липсата на тишина около тях) съвременни хармонии, с изненадващи съчетания, придоби една привлекателна застиналост - сякаш от сцената някой рисуваше портрета на самия Рахманинов. Най-приятното беше, че и американската диригентка Розалинд Ъруин (още едно лакомство за интереса на публиката) бе съмишленик в тази насока и бе заинтригувала и оркестъра с подобно търсене по отношение на темпа и динамики, съответстващи на този тип тълкуване на мелодико-хармоничната специфика на концерта.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо