Тестът Лозанов
Три са, според мен, основните групи въпроси, които непрекъснато се "преподреждат" върху терена на медиите.
Първата засяга едно от хронично болните им места - професионалната хигиена. Тук положението беше и продължава да е драматично - като се започне с недоразуменията, наречени водещи, чиито примитивизъм и простотия са далеч под равнището на масовия зрител, и се стигне до "професионалиста" с главно "П", до "телевизионния учител" Кеворкян, който на гърба на БНТ със садистично наслаждение се разправя с личните си врагове, като им организира "всяка неделя" показни публични разстрели... Без да му мине през ума, че дори осъденият на смърт има право на последна дума. И без някой да е в състояние/да поиска да спре това откровено безобразие.
Втората група е свързана с качеството на закона. Доколко той е адекватен на наличната медийна ситуация? Доколко е в състояние да се справя с непрекъснато възникващите кризи? Доколко позволява или не позволява произволи в тълкуването и прилагането му? Тук казусите, проявяващи множеството му несъвършенства, са повече от изобилни. Само случаят с телевизия "Ден" е достатъчен, за да се разбере, че в следващите 5-10 години по него има много да се пипа. Проблемът обаче е кой и с каква цел ще го пипа - дали за да го "цивилизова", или да го направим удобен за всякаква употреба.
Тук някъде е връзката и с третия кръг въпроси, който най-общо би могъл да се сведе до авторитета на институцията, оторизирана да "правораздава". И по-точно до авторитета на съставляващите я персони, чиито санкции в общественото съзнание трябва да са легитимни; трябва да се възприемат като справедливи.
Шестте години съществуване на медийната регулация (първо като НСРТ, сега като СЕМ) смляха доста хора. Наблюдавахме срамни падения (вж. Александър Томов), откровено лакейство с нравствен уклон (вж. Димитър Коруджиев), политическо изхабяване на талантливи хора (вж. Йосиф Сърчаджиев)... Повече или по-малко, всеки от попадналите в тази институция получаваше (и получава) тежки увреждания, става някак нравствено "недъгав".
Един-единствен човек през тези 6 години оцеля, запази ненакърнена човешката си консистентност, препотвърди високия си професионален и морален авторитет. Жребият обаче го извади от СЕМ - случайността реши точно Георги Лозанов да напусне. "Лошата новина", както я определи един радиоводещ, обаче има и добра страна - превърна се в тест за отношението към медийната регулация и на президента, и на политическата класа. Ако вместо Лозанов бъде предпочетен някой от безбройните партийни тунеядци, надежда за нея в близко време няма; ако ли пък стане чудо... Дали?

24 ноември 2003

Копринка Червенкова