Димитър Манолов обичаше да обговаря намеренията си и да анализира стореното. Правеше го в интервюта, в изказвания, в разговор с приятели. Многото писма от Колумбия, които изписа до приятелите, бяха част от това премисляне и преосмисляне. Сигурно са били и лек против самотата, начин да се справи с носталгията.
Репликите му тук са тъкмо от тези писма, които сестра му Мариета Манолова грижливо съхранява, от лентите с хрипливия му глас, от публикациите му. Проподредени, те съставят неговия словесен автопортрет. В много случаи са извадени от контекст. Но получената мозайка не е манипулация. Защото онова, което говореше, правеше и внушаваше Димитър Манолов, бе плод на дълбоко преживяване и последователност, в които се оглежда целостта на личността му.

Автопортрет с палка