Уморен гняв
Гневът в представлението на Боил Банов е уморен гняв. Той е мотивиран от резигнацията, безпомощността, несъгласието на всеки със самия себе си, дори от отвращението към другия. Заради някак неопределено морално отвращение към себе си. Четиримата не изглеждат дори твърде млади или по-точно изглеждат така, "сякаш младост не помнят". Сценографията излъчва също повече вехтост, отколкото съзнателният избор на млади хора, които, да допуснем, презират било традиционния ред, било life-stylе настроенията. Тя (да не говорим за костюмите) по-скоро е безучастно наподобяваща остарялата "младост" на тази някогашна гневна пиеса, отколкото съпричастна на стила на живот на (кой да е от) днешните млади.
Представлението е с единия крак изцяло тук. То е искрено в търсене на адекватен изказ на чувствителността и проблемите на онези все още млади, за които социалният гняв на главния герой на Осбърн Джими Портър е привлекателен заради дълбоката морална цялост на този гняв, заради дълбоко засегнатото му чувство за справедливост. Но гневът на доста странните млади по сцената е предизвикан повече от факта, че са неспособни на подобна цялост на чувството и позицията, отколкото от идентификация с подобна позиция. В този смисъл, спектакълът сякаш е отместен леко от пиесата и текстът откънтява като нервно ехо от думи, които всеки би искал да са негови, но не са. И тук, при това (носталгично) отместване, другият му крак стъпва в някакво имагинерно знание за "гневното" минало на тази пиеса, което го лишава от автентичност на представянето, а оттам и на въздействието.
Когато се появиха пиесите на Макдона, Рейвънхил, Сара Кейн и др., ги нарекоха "новите сърдити млади" и заради това, че техните текстове "гледаха сърдито" и собствения им живот - в някакъв смисъл - и пиесите на Осбърн, например. Представлението на Боил Банов, доколкото влачи уморено своя гняв, сякаш се сърди, че няма своя Осбърн, за да се "обърне с гняв назад", че дори, когато искрено изрича неговите думи, те не говорят чувствата, неудовлетвореността, на част от едно друго поколение, към което принадлежат неговите автори и към което то се обръща.

Виолета Дечева
Реплика
от ложата

Обърни се с гняв назад от Джон Осбърн. Превод Деница Василева и Добринка Станкова. Режисьор Боил Банов. Сценография Вечеслав Парапанов. Музикално оформление Евгени Петров. Участват Николай Мутафчиев, Цветан Алексиев, Николета Малчева и Стефка Янорова. Копродукция на Нов драматичен театър "Сълза и смях" и Драматичен театър "Иван Димов" - Хасково. Премиера 24.10.2003.