|
Хегемонии и желания
Съвместната книга на Джудит Бътлър, Ернесто Лаклау и Славой Жижек "Случайност, хегемония, универсалност. Съвременни диалози в лявото пространство" е значима книга - значима с текстовете си, но поне толкова значима и като жест - или, казано с обсъждания от Жижек термин, като акт. От една страна, присъствието на Лаклау и подзаглавието на книгата я вписват в контекста на "пост-марксизма", който набира скорост след излязлата през 1985 г. книга на Лаклау и Муф "Хегемония и социалистическа стратегия". От друга страна, теоретическото разноречие на тримата автори, макар и имащо като общ философски хоризонт разчетеното по един или друг начин хегелианство, трудно се поддава на резюмиране и със сигурност не би могло да бъде лесно сведено до обща теоретическа платформа. (Тук ще използвам случая да отворя една скоба. Присъствието на Хегел в работата на Жижек е очебийно и добре известно. По-малко известно е, че първата книга на авторката на Gender Trouble, появила се неотдавна на български като "Безпокойствата около родовия пол", се казва "Субекти на желанието: хегелиански рефлексии във Франция през XX век". Това солидно и в известен смисъл смирено - имайки предвид провокативността на по-късните книги на Бътлър - изследване, което обхваща Иполит, Кожев, Сартър, Лакан и Дельоз, излиза най-напред през 1987 г. и беше преиздадено през 1999 с нов предговор.) Иначе казано, не е лесно да се каже със сигурност какво е общото послание на тримата автори относно а) случайността; б) хегемонията; в) универсалността. Въпреки разноречието, диалог все пак има. Един от основните пунктове в споровете между тримата теоретици се оформя около отъждествяването, което Жижек прави, между лаканианското "Реално" и класовата борба, разбирай капитализъм. Първото есе на Жижек в сборника, озаглавено "Класова борба или постмодернизъм? Да, моля!", атакува постмодернизма на Лаклау като циничен и резигниран в лицето на глобалната цел (?!). Така полагането на капитализма като невидимото и неартикулируемо, но упражняващо универсална тяга лаканианско "реално" поставя самия Жижек откъм страната на един традиционен марксизъм, критично настроен към онова политизиране на множество сфери (етнически, полови и пр.), което отказва да политизира капитализма като такъв. Проблемът за класите отново! Намесата на Джудит Бътлър в този сблъсък излага на риск възможността да се говори за каквато и да било, та макар и оспорвана, "пост-марксическа" рамка на "диалозите в лявото пространство". Тя е също така, за разлика от своите събеседници, непрестанно загрижена за тона на дебата и за етиката на дискусията. Загриженост от гледна точка на какви точно цели? Без особено да се притеснява, Бътлър непрестанно препраща към недифинируемата инстанция на "истинския свят" out there. А кой е там? Унижените и оскърбените, онези неибежни "обекти", от чиято отхвърленост се конституира животът на властта. Заедно с това специалистката по субектите на желанието многократно напомня, че опитът и желанието на Другия са, стриктно казано, невъобразими. Каква ти универсалност! Хегемонията е всичко. Миглена Николчина Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина |
Хетерология Judith Butler. Contingency, Hegemony, Universality: Contemporary Dialogues on the Left. New York: Verso, 2000. Judith Butler. Subjects of Desire: Hegelian Refelctions in Twentieth Century France. With a New Preface. New York: Columbia University Press, 1999. |