|
За новите възможности пред политическото Книгата на Улрих Бек "Откриване на истинската политика" се вписва в цялата твърде разнородна вълна на изследвания и прогностики, които говорят за настъпилата нова епоха след падането на Берлинската стена и защитават идеята за раждането на нова философия, нова религия, нова политика... При това изследването на Бек го прави сериозно и аргументирано, тъй като работи с примери, а не се впуска в продуцирането на нови фикции и митологеми. Позовавайки се на едно наблюдение на Кандински, Улрих Бек изтъква, че докато ХIХ век е подчинен на логиката "или-или", за ХХ век важи логиката "и". Така в първия случай имаме разделение, специализация, стремеж към еднозначност, предвидимост на света, а във втория - заедност, множественост, несигурност, синтез. Нещо повече, настъпващото глобализиране на света за Бек е изцяло в полза на "и"-то, доколкото изисква живот, потискащ конфликтите. Разбира се, да се живее в "и"-то е далеч по-трудно. Всеки човек повече е свикнал с логиката "или-или". Но в края на ХХ и в началото на ХХI век - уверен е Бек - не в личностен, но в колективен мащаб е поставено началото на дебати, на експерименти, които отиват отвъд двойката "или-или". И тъкмо с тази промяна Бек свързва изнамирането на новите страни на политическото. Все в този дух Бек говори за два типа модерност - проста и рефлексивна. И свързва промените в политическото с втората. Защото за него обновяването и радикализирането на модерността е необходимост. След края на Студената война общественото развитие задължително трябва да се преформулира, налага се пренаписване на речника на политическото и общественото. Като преформулирането на политическото не изключва, а, напротив, съхранява модела на западната модерност - онази западна смесица от капитализъм, демокрация, правова държава. Но и се опитва да мисли политиката не като съобразяваща се с правилата, а като политика, променяща правилата, като политика не само на политиците, но и като политика на обществото. Политическата наука по принцип разглежда политиката в три аспекта. На първо място тя поставя въпроса за институционалното конструиране на политическата общност като самоорганизация на обществото (polity), на второ място се пита за съдържанията на политическите програми за структуриране на обществените отношения (policy) и на трето място - за политическия дебат относно участията и позициите във властта (politics). С рухването на противоречията между Изтока и Запада според Бек политическото, както се спомена, се обвързва най-вече с промяната на правилата. В разбирането за демокрация на националната държава на простата модерност политическото се осъществява изключително като подчинена на правила битка между партиите за облагите и управленските лостове на властта, чиито цели са стопански растеж, пълна заетост, социална сигурност, смяна на правителствата в смисъла на смяна на личности и партии. Ако се напусне политическото статукво, модифицирането на политическото означава творческа, самосътворяваща се политика, която не активира старите антагонизми, а проектира и създава нови съдържания, форми и коалиции и при която реториката отстъпва на прагматиката. Затова и Бек е убеден, че живеем в различен свят от този, в който смятаме, че живеем. Въпросът е, че живеем в света на "и", но все още мислим в категориите на "или-или"и с това разминаване се обясняват всички недоразумения, неточности, грешки в съвремието. И може би единственият и най-съществен конфликт и за Бек остава конфликтът ляво-дясно. Защото Бек признава, че политиката и политическите спорове винаги ще се разпределят и поляризират според този магнетизъм, освен ако оста ляво-дясно не бъде заместена от други оси. Амелия Личева |
Думи с/у думи Улрих Бек. Откриване на истинската политика. Превод от немски Нина Николова, изд. Планета 3, С, 2003. |